Решение № 9694 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9694 гр. С., 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110174925 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КД и чл. 86 ЗЗД от . АД против . за сумата от 3 827,42 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 22.01.2023 г. в гр. . в посока ул. „. пред магазин . ПТП, при което е бил увреден автомобил марка „. модел . с рег. № ., застраховано със застраховка П. при ищеца, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 16.12.2024 г. до окончателно заплащане на сумата, както и сумата в размер на 745,93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2023 г. до 16.12.2024 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 22.01.2023 г., около 16:10 часа в гр. . в посока ул. „. пред магазин . е настъпило ПТП, при което е бил увреден товарен автомобил марка „. модел . с рег. № ., след като е преминал през капак на шахта на пътното платно, който се счупва, в резултат на което задна лява гума попада в шахтата и настъпват увреждания по шасито на автомобила. Поддържа, че за товарен автомобил марка „. модел . с рег. № ., е сключен Договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № . със срок на действие от 00:00 часа на 07.10.2022г. до 24:00 часа на 06.10.2023г. покритие по .

„А“ /п./ съгласно Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 3 812,42 лева, като се дължали и 15 лева ликвидационни разноски. Отговорността на ответника се обосновава с твърденията, че именно . отговаря за поддръжката на републиканския път, където е настъпило процесното застрахователно събитие. Посочва се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до 1 настоящия момент плащане не било постъпило, а с изрично писмо Агенцията отказва плащането. Предвид това се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и наличието на покрит риск. Оспорва настъпването на процесното ПТП като недоказано по несъмнен начин. Подчертава се, че съставеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на осъщественото ПТП, като се подчертава, че същият е изготвен без присъствието на свидетел в нарушение на чл. 2 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на ...

Изтъква се, че липсват доказателства за скоростта на движение на увреденото МПС и дали същата е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, поради което се твърди нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирано и възражение за съпричиняване. Сочи се, че на водача на увреденото МПС не е направен тест за употреба на алкохол и наркотични вещества, с което са нарушени предвидените в Общите условия на ищеца задължения. С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 410 от КЗ:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от представената застрахователна полица № . от 06.10.2022г. се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 22.01.2023г. между ищеца и собственика на товарен автомобил с марка 2

„. модел „..“ рег.№. - „.“ ЕООД е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско с покритие по . „П.. Валутна .“ със срок на застрахователното покритие 07.10.2022г. – 06.10.2023г. Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника в отговора на исковата молба оспорване за липса на сключената застрахователна полица поради несъответствието и с изискванията на чл. 345, ал. 1, т.11 от КЗ. Действително в представената към исковата молба застрахователна полица липсват подписи на страните по застрахователното правоотношение, но това не представлявало порок на формата на договора за имуществено застраховане, който да води до недействителност на същия.

Съгласно константната съдебна практика (решение № 25/24.07.2017г. по т.д. № 3135/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 115/23.07.2013г. по т.д. № 348/2012г. на ВКС, І т.о, решение № 50/ 25.04.2012 г. по т.д. № 95/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 71/22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г. на ВКС, І т.о.), която се споделя и от настоящия състав на Софийски районен съд, неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните.

Нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, доколкото от поведението на страната – търговец може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението. В настоящия случай застрахованото лице също е търговец и от неговото поведеното може по непротиворечив начин да се приеме, че същият не оспорва обстоятелството, че е обвързан с процесния договор, доколкото застрахованият е направил по телефона искане за заплащане на обезщетение на вреди по застраховка „Каско“, като в допълнение е подписал и приемо-предавателен протокол от 07.03.2023г, именно във връзка с отстраняване на щетите по МПС на основание оспорения от ответника договор (л.16 от делото), т.е писмено е потвърдил наличието на процесния договор, заплатил е част от дължимите от него застрахователни премии, получил е дължимото му застрахователно обезщетение по оспорения договор за застраховка „Каско“ в следствие на ПТП.

Следователно, предвид обстоятелството, че собственикът на увредения автомобил не само не е оспорил наличието на процесен договор, но и се позовава на него, то следва да се приеме, че между него и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно правоотношение.

Неоснователно се явява и възражението, че непредставянето на общите условия /ОУ/ приложими към процесния застрахователен договор може да обоснове извод, че не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение или че не е доказано, че дадено събитие е покрит застрахователен риск. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено, че ОУ на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено.

Въпреки това приемането или наличието на ОУ не е задължително условие за възникване на 3 застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде направен при съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.

Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.

Следователно наличието на ОУ не е от значение за валидното сключване на застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма като застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ е безспорно доказано от ищеца.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че към процесната застрахователна полица изрично са сключени Специални условия /л. 9 от делото/, в които са уредени хипотези, представляващи непокрит застрахователен риск. Ето защо може да бъде направен непротиворечив извод, че в случай че процесното ПТП не попада в някоя от хипотезите, предвидени в специалните условия като изключен или непокрит риск, то по аргумент от противното, осъщественото събитие представлява риск, който се носи от застрахователя.

Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на 22.01.2023г. около 16.10 часа товарен автомобил с марка „. модел „..“ рег.№. се е движил по ул. „.“ в гр. С. с посока от бул. „Сливница“ към ул.“З-ти март“ и в районна на магазин „.“ превозното средство преминава през капака на шахта, който се счупва и нанася увреждания по застрахования при ищеца автомобил. Описаният механизъм на ПТП се установява от представения по делото протокол за ПТП, съставен от посетилия мястото на ПТП представител на . (видно от направеното отбелязване в приетия по делото препис от протокола), който протокол представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.

Макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е констатирал на място наличието на отводнителна шахта със счупен капак на платното за движение и обстоятелството, че увреденият автомобил се е намира именно на мястото. В тази част с оглед горепосоченото съдът приема, че протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ относно така пряко възприетите от представителя на . обстоятелства, като не са ангажирани доказателства от страна на ответника, които да оборват материалната му доказателствена стойност. Същевременно съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 4 от ГПК като изготвена от вещо лице притежаващо необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с ПТП. Следва да се отбележи се явява неоснователно възражението на ответника, че е налице несъответствие между посочените в уведомлението за щетата обстоятелства и тези, който са удостоверени в протокола за ПТП. Видно от представеното по делото извлечение от системата на ищцовото дружество, за щетата застрахователят е бил уведомен по телефона, като описанието на механизма на застрахователното събитие е изцяло схематично и представлява възпроизвеждане от получилия обаждане служител на описаните от застрахования обстоятелства. Нещо повече конкретно причинените увреждане по МПС не винаги могат да бъда установено непосредствено след ПТП.

Разпечатката съдържа 26 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ec54b83-a296-49e0-b6bb-704088a3c91a