Решение № 1345 от 07.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300502613 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „К. Г. ТМ“ЕООД против решение № 3078/04.07.2023г. по гр.д.№ 1382/2023г. на ПдРС, ХV гр.с., с което е признато за незаконно уволнението на въззиваемия В. К. И., извършено със заповед № 1194/17.01.2023г. на управителя на жалбоподателя, издадена на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, и същото е отменено. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, а и недопустимо, тъй като била издадена предходна заповед за дисциплинарно уволнение на въззиваемия, за отмяната на която било образувано друго съдебно производство. Към датата на издаване на заповед № 1194/17.1.2023 г. между страните не било налице трудово правоотношение, поради това искът се явявал недопустим.

От въззиваемия В. И. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че същата е неоснователна. Излагат се доводи за това, че именно по причина на това, че Заповед № 1194/17.1.2023 г. се явява повторно издадена, то същата е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 1382/2023г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по искова молба от В. К. И. против „К. Г. ТМ“ЕООД за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца извършено със заповед № 1194/17.01.2023г., издадена от управителя на дружеството- работодател К. Г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор от 09.10.2018г., по силата на който В.

И. бил назначен на длъжност „****“. На 15.12.2022г. той получил заповед № 1/13.12.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С последваща заповед № 1194/17.01.2023 г. на ищеца- въззиваем в настоящето производство, било наложено повторно същото дисциплинарно наказание. По отношение на повторната заповед се сочи, 1 че към датата на издаването й между страните не е било налице валидно трудово правоотношение, а също така че същата е издадена от некомпетентен орган. Твърди се също така, че не е налице основание за налагане на дисциплинарното наказание.

С подадения от „К. Г. ТМ“ЕООД отговор на исковата молба искът се оспорва като недопустим, а по същество- като неоснователен.

Безспорно е, че между страните е сключен трудов договор № 974/09.10.2018г..

Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1/13.12.2022, връчена на въззиваемия на 15.12.2022г.. Впоследствие от управителя на дружеството- работодател е издадена и заповед № 1194/17.01.2023г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ. Съгласно трайната практика на ВКС- така например Решение № 75/17.06.2013г. по гр. д. № 876/2012 г., III г.о., Решение № 183 21.12.2011г. по гр. д. № 565/2010г. , III г.о. и Решение № 136/24.10.2018г. по гр. д. № 5070/2017г., III г.о., искът за отмяна на дисциплинарното уволнение при вече прекратено трудово правоотношение не е недопустим, а по същество е основателен. Както се сочи и в мотивите към Решение № 75/17.06.2013г. по гр. д. № 876/2012 г., III г.о., „Повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна“. Освен това заповед № 1194/17.01.2023г. е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в нея не са изложени никакви мотиви за уволнението. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на пълномощника на въззиваемия В. И., адв.С. П. ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение в минималния размер от 780 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3078/04.07.2023г. по гр.д.№ 1382/2023г. на ПдРС, ХV гр.с., с което е признато за незаконно уволнението на въззиваемия В. К. И., извършено със заповед № 1194/17.01.2023г. на управителя на жалбоподателя, издадена на основание чл.

330, ал. 2, т.6 от КТ, и същото е отменено.

ОСЪЖДА „К. Г. ТМ“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, да заплати на адвокат С. Ж. П., със служебен адрес: гр.***** сумата от 780 леваадв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2