Определение № 2801 от 28.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2801 гр. С., 28.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502866 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 26.09.2025 г. на ищеца В. К. Ц. срещу определение № 16877/12.09.2025 г. по гр. д № 13596/2022 г. на Софийския градски съд, І-14 състав, с което е допълнено в частта на разноските определението от 10.07.2023 г., като на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ са присъдени разноски в размер на 1 540 лв.

В жалбата се твърди, че присъдените разноски за адвокат в размер на 1 540 лв. били прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото предвид неговото прекратяване преди провеждането на първо заседание. Сочи се, че единственото извършено от адвоката действие било подаването на отговор на исковата молба, който бил бланкетен с неконкретизирани възражения, а формулираните доказателствени искания били стандартни.

Освен това разноските не били поискани с молбата, с което е поискано прекратяване на производството.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да намали разноските за адвокат.

Ответникът сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 23.12.2022 г., с която В. К. Ц. е предявил срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск по чл. 515 КЗ за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 26.10.2018 г. до изплащането.

В исковата молба се твърди, че на 26.10.2018 г. ищецът пострадал в резултат на ПТП, настъпило в Германия. Твърди се, че управляваният от ищеца лек автомобил „Фолсваген Шаран“ с рег. № *** бил ударен отзад от лекотоварен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ***, управляван от Я. Б. от Чехия, в резултат на което автомобилът на ищеца се отклонил от 1 движение и се ударил в бетонна стена и спрял в положение напречно на банкетната лента.

Виновна за произшествието била водачката Я. Б., която не е спазила необходимата дистанция. В резултат на ПТП ищецът получил травматични увреждания /подробно описани/, бил приет в болница и бил обездвижен дълго време, като претърпял значителни болки и страдания. Отговорността на водача на т.а. „Рено Мастер“ била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователната компания „Алианс“, валидна от 19.09.2018 г. до 19.09.2019 г. Ищецът уведомил ЗАД „Алианц България“, като кореспондент на застрахователя в България, но до момента не му било платено обезщетение, поради което такова следвало да се плати от НББАЗ като компенсаторен орган по чл. 515 КЗ.

На 20.03.2023 г. е подаден отговор от ответника, с който е оспорена исковата претенция – по допустимост и основателност. Отговорът е подаден от адв. Е. Б., действаща и от името на ангажираното Адвокатско дружество „Б., А., Д.“, като в него има искане и за присъждане на разноски.

Към отговора са приложени пълномощно от 27.02.2023 г., фактура № 1389/27.02.2023 г. за адвокатско възнаграждение за сумата 3 850 лв. без ДДС или 4 620 лв. с ДДС., както и банково извлечение за извършения превод от 20.03.2023 г.

По делото е постъпило уведомление от 7.07.2023 г. на ЗАД „Алианц България“, в което се сочи, че ищецът е заявил претенция до застрахователя за процесното ПТП на 3.12.2018 г., за което на 9.10.2019 г. застрахователят е изпратил отговор по претенцията.

С определение № 8369/10.07.2023 г. съдът е прекратил исковото производство, като е приел същото за недопустимо, тъй като не са спазени условията на чл. 516, ал. 5 и 8 КЗ.

Определението на СГС е потвърдено с определение № 394/14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2372/2023 г. на САС и определение № 3144/27.11.2024 г. по ч.т.д. № 2564/2024 г. на ВКС, ІІ т.о.

Съобщението за определението от 10.07.2023 г. е връчен на ответника на 11.08.2023 г., който на 28.07.2023 г. е подал молба по чл. 248 ГПК, с която е заявено искане за присъждане на направените разноски за адвокат в размер на 4 620 лв.

Препис от молбата е връчен на ищеца, който с отговор от 21.08.2023 г. е заявил, че няма основание за присъждане на разноските, тъй като не били поискани с молбата, с която е заявено искането за прекратяване на производството. Направено е и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С обжалваното определение от 12.09.2025 г. СГС е приел, че на ответникът се дължат разноски на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, но е намерил за частично основателно възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което е присъдил разноски в размер на 1 540 лв.

При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Ответникът има право на присъждане на разноски при прекратяване на делото /чл. 78, ал.

4 ГПК/, като са ирелевантни причините за прекратяването, които разноски следва да бъдат реално направени – т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК – ВКС. В случая първото условие не е спорно – производството е прекратено с определение от 10.07.2023 г. поради недопустимост на иска. Искането по чл. 248 ГПК е направено своевременно – в срока за обжалване на прекратителното определение, като реалното извършване на претендираните от ответника разноски е доказано и не се оспорва.

Противно на доводите в жалбата самите разноски са поискани още с отговора на исковата молба, с която е поискано прекратяване на производството, а не само с молбата по чл. 248 ГПК, въпреки че при прекратяване на делото в закрито заседание съдебната практика допуска разноските да бъдат поискани и за първи път по реда на чл. 248 ГПК.

Единствените присъдени на ответника разноски са такива за адвокат, спрямо които жалбоподателят е направил възражение за прекомерност, по което въззивният съд намира 2 следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност за присъждане на по-нисък размер разноски в тази им част, ако адвокатското възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като ограничава намаляването на разноските в тази част само до минимума, определен в наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36, ал. 2 ЗА е предвидено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Същевременно, с решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС е прието, че това правомощие на ВАдвС е в противоречие с правото на ЕС, поради което в тази част разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА не следва да се прилага, а следователно – и издадената въз основа на нея Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Следователно, към днешна дата не съществува и ограничението за съда по чл. 78, ал. 5 ГПК. Не е обявена за противоречаща на ПЕС обаче другата част от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА, а именно – че размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован.

В конкретния случай е уговорено възнаграждение в размер на 4 620 лв., което първоинстанционният съд е намалил до 1 540 лв. с ДДС, който е значително под този по чл.

7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. – 3 850 лв. без ДДС. Въззивният съд не намира за справедливо, обосновано и съответно на фактическата и правна сложност на делото допълнителното намаляване на възнаграждението и под присъдените 1 540 лв. Противно на посоченото в жалбата подаденият от адвоката на ответника отговор на исковата молба не е бланкетен, а е твърде подробен и с разгърнати доказателствени искания. Ето защо няма основание за допълнителна редукция на присъдените на ответника разноски.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящото въззивно определение подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 248, ал.

3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16877/12.09.2025 г. по гр. д № 13596/2022 г. на Софийския градски съд, І-14 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на преписи на двете страни.

Съобщенията да се изпратят чрез профилите в ЕПЕП на адвокатите на страните, на които да се даде достъп до делото.

Указва на страните, че при евентуално подаване на частна касационна жалба към същата следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. /като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а жалбата да бъде подписана от адвокат или юрисконсулт с приложено пълномощно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4