Решение № 15 от 13.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100600865 по описа за 2022 година С присъда № 8/25.03.2022 г. по НЧХД № 4960/2020 г., Бургаският районен съд е признал подсъдимата С. Г. П., ЕГН ********** за невиновна в това, че на 09.09.2020 г., около 17:00 часа в гр. Бургас, на ул. „С.“ до № ** пред входа на кооперациятаq в която подсъдимата и тъжителят Г. А. живеели, подсъдимата С. П. отправила към Г. А. обидни думи, а именно: „Ей, ще ти еба майката. Ще те вкарам в затвора. Простак такъв“, като горепосочените изрази били унизителни за честта и достойнството на Г. А., като я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

С присъдата съдът е осъдил тъжителя Г. Й. А., ЕГН ********** да заплати на С. Г. П., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1000,00 лева за адвокатска възнаграждение.

С въззивната жалба на частния тъжител А., се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда, като незаконосъобразна, необоснована и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуален закон, и анализ на доказателствата. Жалбата е бланкетна и съображения в тази насока не се сочат.

В съдебно заседание подсъдимата П. се явява лично, редовно призована.

Защитникът й – адв. Петър Димитров от БАК моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Претендира за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение

1

В дадената й последна дума, подсъдимата

П. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

След като се запозна с подадената жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

От по отделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. Г. П. е родена на ***** г., живуща в ******. Тя е *****, **** гражданка, ***** и е с ЕГН **********.

В същата жилищна сграда на същия адрес живеел и частния тъжител Г.

Й. А.. От много години отношенията между А. и неговите съседи били влошени, като споровете датирали още от строежа на сградата.

На приземния етаж на сградата се намирали три гаража, като найлевият бил на семейството на подсъдимата П.. Гаражът на семейство П. бил трансформиран в магазин за ловни стоки, а в дясно от него се намирал гаражът на тъжителя А.. В дясно от гаража на А. се намирал третия гараж на св. П., който бил трансформиран в магазин за плод и зеленчук. В дясно от третия гараж се намирала метална врата /портал/, през който се влизало във вътрешния двор на сградата, където живущите паркирали автомобилите си.

На 09.09.2020 г. съпругът на подсъдимата П. – св. Х.П. закупил велосипед на дванадесетгодишната им дъщеря. Към 16:00 ч. бащата и детето се намирали пред жилищната сграда, в която живеели, като детето подпряло новия си велосипед между гаража на А. и магазина на св. П., която се намирала пред магазина си. В този момент пред сградата пристигнал тъжителят А. с личния си автомобил – джип марка „Ssang Yng“ с рег. № А 9160 НВ. А. решил да спре автомобила си на тротоара пред своя гараж, както обикновено правел с цел да отвори портала и да паркира автомобила си в двора на сградата. При спирането на автомобила А. засегнал леко велосипеда на дъщерята на подсъдимата, което било забелязано от бащата на детето и св.

П., но никой не реагирал. Веднага след това вместо да даде автомобила назад А. потеглил напред и отново ударил велосипеда на детето, този път по-силно.

Това поведение на тъжителя провокирало св. П. да го попита няма ли задна скорост, на което А. отговорил, че не той трябва да дава назад, а те да преместят велосипеда от мястото му. След тези реплики между св. П. и тъжителя А. възникнал поредния скандал, при който А. извадил малък 2 джобен нож, свалил стъклата на автомобила и заплашил П., че ще убие него и семейството му. П. се стреснал и се дръпнал назад, за да не бъде наранен.

Междувременно дъщерята на П. се била качила до апартамента им, за да се похвали на майка си за новия велосипед. Подсъдимата П. чула през прозореца кавгата между нейния съпруг и тъжителя А., показала се на терасата и от там видяла спрения джип на А., който държал нож в ръката си срещу съпруга й.

Решила да слезе долу, за да разбере какво се случва. Когато слязла долу, подсъдимата отворила предна дясна врата на джипа на тъжителя, за да потърси сметка за действията му. Двамата си разменили реплики, като А. заплашил и нея с ножчето, а подсъдимата му заявила, че ще се обади в полицията и позвънила на тел. 112. След позвъняване от страна на подсъдимата на тел. 112, конфликтът бил прекратен, като тъжителят А. вкарал автомобила си в двора на сградата и си тръгнал.

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите П., П., частично от показанията на свидетеля В., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция. Процесуалната дейност на първоинстанционния съд не страда от допуснати съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Бургаският районен съд правилно и абсолютно изчерпателно е обосновал извода си по отношение на фактите по делото - при спазване на процесуалните правила, същият е посочил на основата на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимата П. не е осъществила деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, от обективна и субективна страна.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П., П. и частично на св. В., които са последователни, логични, взаимодопълващи се и безпротиворечиви. Същите кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелката П. е незаинтересована от изхода на делото, поради което казаното от нея се цени с доверие. От показанията на свидетелката П., пряк очевидец на случилото се, установява, че на 09.09.2020 г. около 17:00 часа между подсъдимата и тъжителят е имало повишаване на тон, но категорично заявява, че подсъдимата не е изричала посочените в тъжбата думи и изрази. Същото заявява и свидетелят П., който също е бил в непосредствена близост до автомобила на А., независимо, че е съпруг на подсъдимата неговите показания са логични и се подкрепят от показанията на П. и частично от показанията на св. В..

Относно показанията на свидетеля В., настоящата инстанция счита, че следва да се кредитират частично в частта им, че е чул неизвестен свидетел, 3 живеещ на същата улица, да казва по отношение на А. - “Ааа, и нож вади“, както и относно влошените отношения между тъжителя А. и семейство П.. В останалата им част те са изолирани от останалия събран доказателствен материал. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на св. Р., които са изцяло в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение. По делото не се доказаха по безспорен и категоричен начин твърденията, изложени в тъжбата, като тежестта за това е именно на тъжителя. По направените пред въззивната инстанция доказателствени искания от страна на тъжителя, съдът се произнесе в съдебно заседание с мотивирано определение.

В съответствие със закона, правилно първоинстанционният съд е възложил разноските по делото в тежест на тъжителя.

По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал.

1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да налагат нейното изменение или отмяна, намери, че присъдата следва да се потвърди.

Потвърждаването на присъдата и признаването на подсъдимата за невиновна, налага да се уважи искането на защитника на подсъдимата за възлагане на направените разноски пред въззивната инстанция в тежест на частния тъжител, поради което и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК същият следва да бъде осъден да плати на подсъдимата сума в размер на 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за защита пред Окръжен съд – Бургас ( справка (л.15 от ВНЧХД № 865/2022 г. на БОС).

По отношение на разноските за въззивната инстанция, съдът констатира, че за обжалването от страна на частния тъжител Г. Й. А. не е заплатена държавна такса за образуване на настоящото въззивно производство, съгласно Тарифата за държавните такси. В този смисъл частният тъжител следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 6.00 (шест) лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Бургаския окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008/25.03.2022 г., постановена по НЧХД № 4960/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА частния тъжител Г. Й. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд - гр. Бургас сумата от 6.00 (шест) лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване, както и да заплати на 4 подсъдимата С. Г. П., ЕГН ************* сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща направени разноски по ВНЧХД № 865/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5