Решение № 156 от 07.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Велико Търново, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500186 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 49 от ЗЗД.

С Решение № Р-2/ 20.01.2022 г., постановено по гр.д. № 140/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника Община Велико Търново да заплати на ищцата М. К. Е., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, следните суми: 18 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на подхлъзване и падане на 13.01.2017 г. при пресичане пред „Паметника на обесените“ в гр. Велико Търново; 2 300 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на посоченото погоре произшествие, изразяващи се в направени разходи за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.01.2017 г. до окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществени вреди за разликата над 18 000 лева до претендираната сума 22 700 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищцата направените по 1 делото разноски в размер на 1 950 лева, както и ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 110 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице „НЕЛСЕН ЧИСТОТА“ ЕООД, ЕИК 123087321, със седалище в гр. София – привлечено да подпомага ответника по делото.

Недоволна от решението, в неговата отхвърлителна част, с която първостепенният съд е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума 18 000 лева до претендираните 22 700 лева, или за сумата 4 700 лева, както и в частта за разноските, с която са присъдени разноски в размер на 110 лева в полза на ответника, ищцата М.

К. Е., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, е подала въззивна жалба.

Оплакването е за незаконосъобразност на съдебния акт, в обжалваните части.

Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, което води до очевидна несправедливост на решението. Посочено е, че съображения ще бъдат изложени в съдебно заседание. Иска се от въззивния съд да отмени съдебния акт, в обжалваната част и след като разгледа спора по същество да постанови Решение, с което да уважи изцяло иска, като присъди на жалбоподателя разноските пред двете съдебни инстанции.

В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни отговор е подаден от третото лице помагач на ответника „НЕЛСЕН ЧИСТОТА“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Н. от АК – гр. Велико Търново. Възразява се, че въззивната жалба е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК. Изразено е и становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в отговора.

Иска се от въззивния съд да остави без разглеждане, като недопустима, подадената въззивна жалба, а при условията на евентуалност – да я остави без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното с нея Решение.

Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Въззивна жалба е подадена и от ответника Община Велико Търново, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В., срещу Решение № Р-2/ 20.01.2022 г., постановено по гр.д. № 140/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в осъдителните му части, с които ответникът е бил осъден да заплати на 2 ищцата обезщетения: за претърпени неимуществени вреди в размер на 18 000 лева; за претърпени имуществени вреди в размер на 2 300 лева, както и в частта за разноските, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 1 950 лева. Оплакването е за недопустимост, евентуално – за неправилност на решението, в обжалваните части. Твърди се, че е налице произнасяне по нередовна искова молба, в противоречие с процесуалния закон. Твърди се също така, че в обжалваната част решението е необосновано и противоречи на материалния закон, като са изложени подробни съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да обезсили, а в условията на евентуалност – да отмени решението, в обжалваните части. Претендират се разноски по делото.

В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни са постъпили отговори на въззивната жалба.

В отговора на ищцата е изразено становище за неоснователност на жалбата, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.

В отговора си третото лице – помагач на ответника е изразило становище за основателност на жалбата по съображения, изложени в него, като е поискало от въззивния съд да уважи жалбата.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, като несъстоятелен е довода на третото лице – помагач на ответника в отговора, че въззивната жалба, подадена от ищцата, не отговаря на изискванията за минимално необходимо съдържание, предвидено в разпоредбата на чл. 260 от ГПК, като нейната бланкетност не е основание за недопускането й до разглеждане. По изложените съображения жалбата следва да се разгледа по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 1411/ 07.02.2020 г., от ищцата М. К. Е., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, срещу ответника Община Велико Търново, с правно основание чл.

45 от ЗЗД и с цена – 25 000 лева. В нея ищцата твърди, че на 13.01.2017 г., 3 около 13,00 часа, паднала пред „Паметника на обесените“ в гр. Велико Търново, защото мястото не било почистено от замръзналия сняг и лед. В резултат на падането, ищцата счупила лява раменна кост и била откарана с линейка на „Бърза помощ“ в Центъра за спешна медицинска помощ, където било констатирано счупването. След това постъпила в отделението по „Ортопедия и травматология“ към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр.

Велико Търново, където била извършена операция и престояла до 24.01.2017 г., когато била изписана. Въпреки проведеното лечение и рехабилитации, ищцата не е възстановила напълно движенията на ръката си и към момента, като лечението на крайника продължава. В резултат на това ищцата е претърпяла болки и страдания, които представляват неимуществени вреди, които тя оценява в размер на 22 700 лева. Направила е разходи за операцията и лечението в размер на 2 300 лева, които представляват имуществени вреди.

Искането е ответника да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в горните размери, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 13.01.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски по делото.

Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 140/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 29.03.2021 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат М. М. от АК – гр. Велико Търново, е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото и в представената писмена защита адвокат М. е поискала от съда да уважи изцяло претенциите, излагайки доводи за тяхната основателност.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил редовността на подадената искова молба и основателността на исковите претенции, възразявайки за проявена небрежност от страна на ищцата, като е поискал привличането на трето лице - „НЕЛСЕН ЧИСТОТА“ ЕООД, комуто е било възложено почистването на улиците от сняг и лед, което искане е било уважено и съда е допуснал участието му в делото. В пледоарията по съществото на делото и в представената писмена защита процесуалният представител на ответника – юрисконсулт В. е поискала от съда да отхвърли исковите претенции с доводи за неоснователността им.

4

С отговора на исковата молба третото лице – помагач на ответника е оспорило редовността й и основателността на исковите претенции, навеждайки довод за проявена небрежност от страна на ищцата. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на третото лице – помагач на ответника – адвокат Н. от АК – гр. Велико Търново е поискал от съда да отхвърли исковете, като недоказани.

От фактическа страна се установява следното:

Не е било спорно между страните по делото, че на 13.01.2017 г., около 13,00 часа, движейки се пред „Паметника на обесените“ в гр. Велико Търново, ищцата е паднала, в резултат на което е получила счупване на лява раменна кост.

С отговора на исковата молба ответникът е представил Договор от 12.09.2015 г., в заверен препис, със срок на действие 5 г., считано от датата на сключването му, от който се установява, че е възложил на „НЕЛСЕН ЧИСТОТА“ ЕООД снегопочистване и зимно поддържане на улиците на гр.

Велико Търново.

С исковата молба ищцата е представила 2 бр. фактури, в заверени преписи, както следва: № 7000000619/ 24.01.2017 г., на стойност 1 000 лева, с наименование на стоките и услугите – оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност; № 7000000616/ 24.01.2017 г. на стойност 1 300 лева, с ДДС, с наименование на стоките и услугите – заключваща плака, като и в двете за получател е посочен пациентът М. К. Е..

Също с исковата молба ищцата е представила медицинска документация, в заверени преписи, която е била предмет на обсъждане от допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото лице д-р Николай Василев Гицов е отговорило на въпросите, поставени от ищцата с писмена молба, представена в о.с.з. на 29.03.2021 г. В о.с.з. на 21.12.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си, което не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото са разпитани трима свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

5

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

Несъстоятелен се явява довода на ответника Община Велико Търново в подадената въззивна жалба, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Видно от исковата молба е, че същата отговаря на изискванията за нейното съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 127, ал.

1 от ГПК, с оглед на което същата е редовна и първостепенният съд е постановил процесуално допустимо Решение.

За да се уважи иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, следва да са налице предпоставките на „гаранционно-обезпечителната“ отговорност по чл.

49 от ЗЗД, а имено: причинени вреди на ищцата в резултат на възложена от ответника Община Велико Търново на едно трето лице - „НЕЛСЕН ЧИСТОТА“ ЕООД работа, изразяваща се в почистване на улиците на гр.

Велико Търново от сняг и лед.

Пространството в района на „Паметника на обесените“ в гр. Велико Търново, където е паднала ищцата, представлява публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, като общината е задължена да подържа общинските пътища, съгласно чл. 31 от същия закон.

Във връзка с тези задължения, Община Велико Търново е сключила договор с едно трето лице - „НЕЛСЕН ЧИСТОТА“ ЕООД, за поддържане на улиците в гр. Велико Търново през зимата, което се състои в почистването им от сняг и лед, възлагайки тази работа нему.

От свидетелските показания на Л. П. Ж. – очевидец на падането на ищцата се установява, че ищцата паднала пред нея на пътното платно в района на „Паметника на обесените“ в гр. Велико Търново, като имало сняг и лед, и не било почистено. Свидетелят Р. Г. И. – фелдшер, който е транспортирал ищцата с линейка до Спешно отделение твърди, че било зима, имало сняг, който се разтопявал.

Въззивният съд кредитира показанията на тези свидетели, които не са заинтересовани от изхода на делото, с оглед липсата на противоречие в тях – свидетелката Живкова установява, че е имало сняг и лед на мястото, където ищцата е паднала и не било почистено, а свидетелят И. установява, че когато е дошъл с линейката е имало сняг, който се разтопявал. С оглед на тези свидетелски показания въззивният съд приема, че районът, в който се станал инцидентът, не е бил почистен.