Разпореждане № 105320 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 105320 гр. София, 24.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20241110132716 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕООД срещу М. А. К., с което се претендират вземания за цена на топлинна енергия и мораторни лихви.

От изготвената служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на М.

А. К. е в Република Гърция.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкувание, дадено с Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 по дело С-222/23 на СЕС, член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този регламент.

Съгласно чл. 18, пар. 2 от Регламента, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. Следователно в хипотезата на предявена претенция срещу потребител, компетентен е единствено съдът по неговото местоживеене и съд на друга държава-членка няма основание да обоснове компетентност по правилата на глава II, раздели 2-7 тогава, когато са налице данни, че местоживеенето на потребителя не е в нея.

Настоящата хипотеза е именно такава, защото претенцията се основава на потребителска сделка – договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а изготвената справка поражда обосновано предположение, че местоживеенето на длъжника е в Република Гърция.

Наличието на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България не води до друг извод, тъй като, както е изяснено с цитираното по-горе решение, член 62, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска 1 национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка. Следователно наличието на регистриран постоянен адрес на територията на Република България не може да обоснове компетентност на българския съд при наличие на обосновано предположение, че лицето живее в чужбина.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. К..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2