Решение № 109 от 27.06.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Габрово, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Елисавета Б. И.а като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20224210200954 по описа за 2022 година

Жалбоподателката М. Т. Б. от гр. Габрово е обжалвала Наказателно постановление № 0000003132/27.10.2021 г. на Директор на РЗИ Габрово, с което за нарушение по Раздел I-ви, т. 7 на Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, на същата е наложена глоба в размер на сума от 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. По съображения, изложени в подадената чрез процесуален представител жалба, тя е възприела постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Последните включват и разноски, заплатени за процесуално представителство по делото, чието присъждане се търси въз основа на предвиденото в ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се прави искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство, заплатени на този процесуален представител, които се претендират от него въз основа на указаното в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Свидетелката Д. И. е служител на РЗИ Габрово, а към месец октомври 2021 г. св.

1

Ц. П. е била служител в общински инспекторат – Габрово.

На 20.10.2021 година посочените свидетелки и свидетеля Д. Д. - служител на ОД на МВР Габрово, извършили съвместна проверка в търговските обекти във връзка с изискванията за спазване на противоепидемични мерки, въведени със заповед на Министъра на здравеопазването. При нея е бил проверен и магазин „Две плюс две”, находящ се на ул. „Николаевска” № 11 в гр. Габрово. При отиването им до него, около 14,10 часа на същата дата свидетелите установили, че в залата на обекта се намират две лица (за които по-късно се установило, че били жалбоподателя М. Б. и М. Ц. М. от гр.

Габрово), които били без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго защитно средство, покриващо носа и устата. Поради констатираното в рамките на проверката на жалбоподателката е връчена покана, с която тя е била уведомена, че следва да се яви на конкретно посочена в нея дата – 20.10.2021 година, в РЗИ Габрово за съставяне на акт за документално установяване извършеното нарушение. Във връзка с констатираното при проверката, което е било отразено като нарушение по Раздел I-ви, т. 7 на Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването, на 21.10.2021 г. в личното присъствие на М. Б. е бил съставен (а впоследствие – и връчен) акт за неговото установяване. Въз основа на този акт е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

От данните, които се съдържат в намиращото се (на гърба на л. 9) копие от известие на „Български пощи” ЕАД, се установява, че обжалваното постановление е било връчено на жалбоподателката на 24.11.2022 година. Отразената дата на издаване в приложения на л. 4 от делото фискален бон сочи, че жалбата против него е била изпратена по пощата на 07.12.2022 година, или преди края на предвидения в чл. 59, ал.

2 от ЗАНН седемдневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и правилата по чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление, макар и не въз основа на онези съображения, които се поддържат във връзка с него.

Санкционната норма на чл. 209а от ЗЗ предвижда наказание за този, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ, в случаите, в които извършеното не съставлява престъпление. Тя не дефинира съставите на самите нарушения, а препраща към други административни актове, които 2 имат отношение към тях и са посочени в съответните разпоредби от Закона за здравето, упоменати в нея. Те са във вид на заповеди, издадени от определени лица, с които се въвеждат противоепидемични мерки съобразно предвиденото в чл. 64, ал. 4 и ал. 7 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от този закон. Такъв акт представлява и издадената от Министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г., която (според указаното в Раздел I-ви от нея) действително е въвела такива мерки, считано през периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г. включително на територията на страната. При естеството на тези мерки и при безспорно установеното неизпълнение от жалбоподателката на предвиденото в Раздел I, т. 7 от същата заповед задължение за носене на предпазна маска или друго защитно средство, покриващо носа и устата на закрито обществено място, каквото е била залата на търговския обект, в който се е намирала тя, не би могло да се счита, че постановлението се явява незаконосъобразно от аспект на факта, че вида на нарушението е определен със заповед, а не чрез закон или подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на него. Безспорно е, че чл. 63, ал. 9 от ЗЗ въвежда изискване към държавата и общините да създадат условия за изпълнение на противоепидемичните мерки по ал. 4 и ал. 7 на този текст. Това обаче не означава, че ако част от тези създадени условия не са налице, то това е освободило жалбоподателя от задължението да се снабди с маска и/или други защитно средство, покриващо носа и устата, за да може да ги носи при посещенията в закрити обществени места, което е въведено като задължение в самата заповед. Между другото следва да се има предвид, че тя явно е била наясно с посоченото обстоятелство, тъй като показанията на разпитаните по делото свидетели не водят до заключение, че тя не е била запозната с това задължение или че не е носела маска в себе си, но че умишлено не е била поставила същата на лицето. Нарушението е установено според предвидения в ЗАНН ред. Акта е съставен от компетентен (съобразно предвиденото в чл. 231, ал. 1 от ЗЗ) орган, като същия и наказателното постановление (което отново се явява издадено от компетентен по смисъла на чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето орган ) съдържат в себе си всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Макар и да намери нарушението не само за извършено, но и за документирано според предвидения за това ред, съдът прие, че искането за неговата отмяна следва да се уважи. От данните, които се съдържат в приложените доказателствени материали е видно, че се касае за едно формално нарушение, което не е обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. Доколкото това е така, а по делото не са налице данни, които да установяват, че до датата на неговото издаване жалбоподателката е била санкционирана за други сходни нарушения на изискванията за спазване на противоепидемичните мерки, може да се приеме, че извършването на конкретното нарушение представлява единичен случай на неизпълнение на предвиденото задължение за поставяне на предпазна маска, а не на поведение, свързано с 3 целенасочено или умишлено неспазване на установените във връзка с това изисквания, за което свидетелства и обстоятелството, че по делото не е установено тя да не е разполагала с маска в себе си. Този факт не е бил отчетен от наказващия орган, който (предвид липсата на каквито и да било изложени съображения в обжалваното наказателно постановление, които да създават индиция за възможна проверка на обстоятелството дали извършеното не съставлява маловажен случай) очевидно не е изпълнил задължението си да осъществи необходимата преЦ. във връзка с нея по същество. А основанията за това са били налице, тъй като въпросното обстоятелство установява една по-ниска степен на опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се допълва и от факта, че (дори в нейния минимален размер) определената за същото глоба от 300 лева се явява завишена с оглед на тях. Тя се явява прекомерно завишена и с оглед липсата на данни за получаваните от жалбоподателката доходи, свързаните с които въпроси също не са били изследвани и обсъждани от наказващия орган. При тези обстоятелства, които са обосновавали наличие на маловажен случай на нарушение, този орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е извършил задължителната за него (според приложимото ТР № 1/12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличието или липсата на маловажност по същество, той е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на отмяна поради това. Сгрешената буква във фамилното име на жалбоподателката, която в акта и в наказателното постановление е вписана като „Б.”, а не като Б., не е основание за това, тъй като отразените в тях данни за датата на раждане, ЕГН и собственото, респективно бащино име на лицето, напълно кореспондират на тези, с които същата се характеризира в обективния мир.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично изразеното (в заседанието от 31.05.2023 г.) искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя М. Б. и разноски, действително направени (според намиращия се на л. 16 договор за правна защита и съдействие) от нея за упълномощаване на процесуален представител (адвокат от АК Велико Търново), който я е представлявал в производството, проведено по настоящото дело. Вписаната в договора сума е напълно съобразена с възнаграждението за съответния вид дело, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на същата норма по ДВ бр. 88/2022 г), а като отчита това обстоятелство и вида на осъщественото процесуално представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали заради фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че то очевидно не би 4 могло да се счита за прекомерно с оглед на него. Поради изложеното същото следва да бъде присъдено в пълния му размер, още повече че процесуалния представител на ответната по жалба страна не е направил искане за неговото намаляване в съдебното заседание по делото, което (според предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН) е задължителна предпоставка за това.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА Наказателно постановление № 0000003132, издадено на 27.10.2021 г. от Директор на РЗИ Габрово, чрез което за нарушение по Раздел I-ви, т. 7 на Заповед № № РД-01-743 от 31.08.2021 година на Министъра на здравеопазването, на М. Т. Б. , ЕГН **********, с адрес град Габрово, ул. „**********” № 14, вх. „Е”, ет. 5, ап. 13, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

На осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ОТПРАВЯ предупреждение към посоченото погоре физическо лице, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение извърши друго маловажно нарушение от същия вид, описан в отмененото НП № 0000003132, издадено на 27.10.2021 година от Директор на РЗИ Габрово, същото ще бъде санкционирано за него.