Акт от 06.03.2020, Районен съд - Попово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

Гр.Попово, 06.03.2020г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Поповски районен съд, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:МАРИНЕЛА

СТЕФАНОВА

При секретар И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1010 по описа на 2019 година на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищцата К.С.Х. ***, твърди в исковата си молба, твърди, че с ответника са съпрузи от 21.04.2016г., когато сключили граждански брак, първи по ред за ответника и втори за ищеца. От брака си нямали родени деца. Твърди се, че до началото на м.май 2018г., съпрузите живеели заедно в дома на родителите на ищцата, находящ се в гр.Попово, като водели нормален семеен живот. След това се разделили, като всеки от тях води отделен личен живот. Излагат се доводи, че през целия им съвместен живот съпрузите имали разногласия и противоречия. Впоследствие започнали да се пораждат остри конфликти, основани на несходство в характерите. Липсвало взаимност, общи интереси, заинтересованост един към друг, уважение и любов. Твърди се, че бракът им е изчерпан от съдържание, и е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Моли съда да прекрати брака й с ответника, без съда да се произнася по въпроса за вината. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име. В с.з. иска се поддържа лично от ищцата.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответникът Т.К.Т. ***, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.

Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.

Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Страните са съпрузи по силата на граждански брак сключен на *** с акт № ***, съставен в гр.П..

В исковата молба е поискано от страна на ищеца до му бъдат допуснати свидетели с чиито показания да докаже че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Съдът е уважил това доказателствено искане с определението по чл.140 от ГПК. В проведеното първото открито съдебно заседание по делото, ищеца заяви, че нямало нужда да води свидетел и да занимава съседите с това. Заяви, че със съпруга си били разделени вече две години и нещо, имало и снимки на които той целувал друга жена, и всички било ясно.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК всеки един от съпрузите може да иска развод, когато според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като ищеца не само следва в исковата молба да посочи основанията, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство, но и носи тежестта да докаже тези основания.

В исковата молба ищеца излага твърдения, че съпрузите са във фактическа раздяла, че е налице несходство в характерите, че липсва взаимност, уважение и любов. Така посочените твърденията в исковата молба отнасящи се до юридически факти, които да послужат като основания за развод се оказаха неподкрепени с доказателства. По делото не се установи, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, че помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, общност и единство, както и че същите са във фактическа раздяла.

Липсват и свидетелските показания ,чрез които да се установяви по безспорен и несъмнен начин твърденията изнесеното в исковата молба, че брачните отношения са съпроводени с непрекъснати конфликти и неразбирателства, довели до изчерпване на брачната връзка от съдържание, съответно до невъзможност съпрузите и занапред да изпълняват брачните си задължения.

Не се установява по делото да е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка между съпрузите. Факта, че ответника не изразява становище нито в срока по чл.131 ГПК, нито в с.з. по иска за прекратяване на брака, не е обстоятелство, което да дава основание да се счита, че брака е изпразнен от съдържание.

Съдът намира,че в брачния процес установяването на релевантните факти сочещи на дълбоко и непоправимо разстройство на брака е в тежест на ищеца и за целта е необходимо пълно доказване. Тоест, чрез процесуално допустимите доказателствени средства да бъдат установени причините, обусловили не просто временно, преодолимо разстройство, а именно тежко и непреодолимо разстройство в брачните отношения, каквото единствено може да се квалифицира като основание за допускане на развод.

В тази именно насока са и критериите, разяснени от трайната съдебна практика- ППВС № 10/03.11.1971г., които са приложими и към настоящия случай. В тази връзка е необходимо да се има предвид, че в действащата нормативна уредба абсолютните бракоразводни основания са отречени, което означава,че във всеки отделен случай съдът трябва да установи,че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и бракът е опразнен от съдържание. Също така е длъжен да изследва и обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. В ППВС е посочено още,че всяка конкретна причина,колкото и значителна да е тя не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак, тъй като е възможно тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения.

Предвид всичко изложено, при липсата на ангажирани доказателства в подкрепа на изнесеното твърдение в исковата молба за настъпила дисхармония в съпружеските отношения, съдът намира, че не са налице предпоставките да се приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което същият да следва да бъде прекратен.

По изложените съображения съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК е неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Предвид отхвърлянето на брачният иск за прекратяване на брака, следва и отхвърлянето на предявения небрачен иск, с правно основание по 53 СК, за възстановяване от ищцата след прекратяване на брака на предбрачното й фамилно име Х..

Предвид изхода на спора, на основание чл.329, ал.2 от ГПК и на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00лв., която следва да се внесе от ищеца.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.С.Х., ЕГН **********,***, против Т.К.Т., ЕГН ********** *** брачен иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак на ***, с акт № ***, съставен в гр.П., ЧРЕЗ РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.Х., ЕГН **********,***, против Т.К.Т., ЕГН ********** *** иск с правно основание по чл.53 от СК, за възстановяване от фамилното име на съпругата след прекратяване на брака на предбрачното й фамилно име Х..

ОСЪЖДА К.С.Х., ЕГН **********,***

ДА

ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Попово окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. (петдесет лева и 00ст.), на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване, пред

Окръжен съд-Търговище, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

СЪДИЯ: