Решение № 8 от 18.02.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Разград, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600371 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №53 от 14.10.2025 г., постановена по НОХД № 74/2025 г. по описа на Районен съд - Разград, подсъдимата С. Ю. Ф. от гр. Цар Калоян е призната за виновна в това, че за времето от 27.07.2007г. до 31.07.2024г., в гр. Цар Калоян, обл. Разград и гр.

Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1125/22.05.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград” АД, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград” АД, приложен към: Заявление вх. № МП11529/27.07.2007г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление вх. № 11530/27.07.2007г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, подадени до Директора на РУ „Социално осигуряване” - Разград /ТП на НОИ гр. Разград/, Молба - декларация вх.№ ЦК47/25.02.2010г., Заявление - декларация вх.№ ЦК-84/27.03.2015г., двете за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, Заявление - декларация вх.№ ЗХУ-ИО/Д РР/1729/08.07.2020г. за изготвяне на индивидуална оценка по чл.20, ал.1 от ЗХУ, подадени до Директора на „Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград, Заявление - декларация с вх. № ЦК177/11.01.2016г. за безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2016г., Заявление - декларация с вх.№ НАР19/ДРР/9/03.01.2017г. за безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2017г., Заявление 1 декларация с вх.№ НАР19/ДРР/656/15.01.2019г. за безплатна годишна електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа за 2019г., Заявление - декларация с вх.№ НАР19/ДРР/1965/23.04.2021г. за безплатна годишна електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа за 2021 г. и Заявление - декларация с вх.№ НАР19/ДРР/1745/03.05.2022г. за безплатна годишна електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа за 2022 г., подадени до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество: пари на обща стойност 52 765,44 лева, представляващи изплатени суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт гр. София, пари на обща стойност 6 011,46 лева, представляващи изплатени интеграционни добавки, месечна финансова подкрепа и целева помощ, собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр. София, и годишни винетки на обща стойност 455,00 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, всичко на обща стойност 59 231,90 лева, с намерение да го присвои - престъпление по чл.

212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Подсъдимата е осъдена да заплати на: Агенция „Социално подпомагане“ – София сумата от 6 011,46 лева, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; на Национален осигурителен институт – гр. София сумата от 52 765,44 лева, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата и на Агенция „Пътна Инфраструктура“ – гр. София сумата от 455 лева, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

На подсъдимата са възложени разноските по досъдебното и съдебно производство, както и заплащане на държавна такса за уважените граждански искове Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А. С. - защитник на подсъдимата. Присъдата се атакува като неправилна, постановена при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. С нея се моли съда да отмени присъдата като незаконосъобразна и да постанови друга, с която да признае подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение, както и да бъдат отхвърлени приетите за съвместно разглеждане граждански искове.

В допълнение към въззивната жалба защитникът на подсъдимата излага съображения в нейна подкрепа, а именно относно липсата на аргументиран отговор от първия съд на изложените доводи и възражения досежно обективната и субективна страна на престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна и осъдена, както и относно неоснователността на предявените граждански искове, приети за съвместно разглеждане.

Сочи, че в пледоарията защитата е изложила множество възражения, на които съдът не дал 2 дължимият отговор, от които да стане ясно защо се отхвърлят и с какви мотиви, което довело до лиса на мотиви и до лишаване на страната от справедлив процес от безпристрастен съд съгл. чл.6 т.1 КЗПЧОС. Намира също така, че постановената присъда в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната част е в нарушение на материалния закон, неправилно е прието, че е извършено престъплението по чл.212 НК, който извод е в разрез със закона и съдебната практика. Експертното решение не е документа, който представлява основание за изплащане на сумите. По отношение на предявеният граждански иск излага доводи за несъобразяване с разпоредбата на чл.115 от КСО по отношение претенцията на НОИ, както разпоредбата на чл.111 ЗЗД, които намира за погасени по давност. Искането е за отмяна на обжалваната присъда, при преценка отмяната и връщане за ново разглеждане на първия съд. При наличие на основания - за постановяване на съдебен акт, с който да бъде изменена.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Преписи от жалбата са връчени на другите страни, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се подържа от защитника на подсъдимата. Адвокат С. излага съображения, за допуснати нарушения при изготвяне на съдебния акт, който страда от пороци, като не дава възможност да бъде разбрана волята на съда от страните, защо счита аргументите на защитата за несъстоятелни. По този начин препятства в хода на въззивната проверка възможността да бъде проверена тази вътрешна воля на съда. Поддържа заявените оплаквания за нарушения на материалния закон както в гражданско осъдителната, така и в наказателно осъдителната част. Излага доводи за липса на съставомерност на престъплението по чл.212, тъй като тъй като експертното решение не е документът въз основа на който се извършват плащания. Твърди, че в хода на производството са събрани доказателства, които обосновават наличието на твърдените за неверни от прокуратурата заболявания на подсъдимата. Поради което счита, че е налице липса на субективна съставомерност на извършеното престъпление по чл.212 НК, която теза била изложена пред първия съд и не е била взета в предвид. Намира за неправилни изводите в гражданско осъдителната част като сочи, че следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл.115 КСО относно давността и намира вземането за погасено по давност. Аналогично и по отношение на останалите два граждански иска от АСП и АПИ, в който случаи се прилага чл.111 ЗЗД. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна, отхвърляне на гражданските искове, или по преценка ако са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да бъде отменен актът и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РРС.

В лично изявление подсъдимата Ф. заявява, че поддържа казаното от адвокат С..

Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Както това, че съдебният акт дава отговор на всички въпроси визиране в разпоредбата на чл.301 НПК, в това число за доказателства установяващи обективната и субективна съставомерност на престъплението 3 по чл.212 НК. Намира, че са обсъдени всички доказателства и са дадени отговори на възраженията от страна на защитата на подсъдимата. Пледира за потвърждаване на издадения първоинстанционен акт.

В последната си дума подсъдимата моли за справедливо решение.

Гражданският ищец Агенция „Социално подпомагане“ редовно призован, не изпаща представител в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.

Гражданският ищец Национален осигурителен институт редовно призован, не изпраща представител и не заявява становище по депозираната жалба.

Представителят на гражданският ищец Агенция „Пътна Инфраструктура“ в депозирана писмена молба, изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли присъдата да бъде потвърдена. Уточнява началния момент на претендираната законна лихва - считано от 01.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал. 3 НПК.

Настоящият състав намира на първо място, че не е налице допуснато процесуално нарушение при изготвяне на мотивите към съдебния акт. Първият съд е изложил съображения по отношение на установените фактически обстоятелства въз основа на кои доказателства са приети за такива. Съдът е обосновал защо приема, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото и престъпление.

Изложил е мотиви относно това защо счита, че документът е неистински, както и че същият е бил използван лично от подсъдимата пред съответните институции и така се е стигнало до разпореждания от съответните длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на посочените в обвинителния акт парични суми, които са изплатени, получени са безплатни винетки. Посочено е, че в ситуация като разглежданата, не фактическите заболявания, а конкретното експертно решение е прякото юридическо основание за получавана на пенсии, добавки. Също така, защо е прието, че е осъществено деянието и от субективна страна.

Наличието на редица присвоителни деяния извършени от подсъдимата, изразяващи се в периодично получаване на суми, винетки, при еднородност на деянията, осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, са определени като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК.

Изложени са мотиви относно възражението на защитата за изтекла давност по отношение на предявените граждански искове, поради което съдът ги е уважил в претендирания размер.

Посочени са приетите от съда смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при определяне на наложеното наказание. Съдът е отговорил на възраженията на защитата и не се установява необоснованост на присъдата както в наказателната, така и в гражданската и част. По изложените съображения настоящата инстанция не намира присъдата да страда от 4 посочените от защитата пороци, които да водят до извод за липса на изложени мотиви, като съдът е изпълнил задължението си по чл.305 ал.2 НПК. Поради което е неоснователно възражението на защитата за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и препятстване пълноценното упражняване на процесуалните права на подсъдимата.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. Ю. Ф. е родена на *** в гр. Цар Калоян, живуща в с. гр. Същата е с основно образование, омъжена, неосъждана.