Решение № 1937 от 08.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1937 гр. Пловдив, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20215330205444 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Черноморец ООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул.Брезовска № 13, представлявано от А.К. против Наказателно постановление № 585312-F584868/02.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.183, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като се изтъкват подробни съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя адв.И.Ш. от АК-Търговище, който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст.юриск.

Я.А. с представено по делото пълномощно.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Черноморец ООД е било дерегистрирано по ЗДДС на 05.07.2019 г. на основание чл.176 т.3 от ЗДДС съгласно акт за дерегистрация № 1

160991901140967/30.04.2019 г.

В хода на извършване на ревизия по ЗДДС, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г. с представени документи, протоколирани с ПИП сер. АА 1560709/07.10.2020 г., било установено, че дружеството е издало данъчен документ – фактура № 0000000984/26.07.2019 г. с получател „Фестико“ ЕООД с ЕИК 201390854 с предмет на доставка селван белина № 0000000984/26.07.2019 г.1 л.х12 бр., селван белина 2 л.х 6 бр. и др., в която е посочен данък добавена стойност в размер на 709,03 лв. и данъчна основа 3545,17 лв.

Във връзка с констатациите от проверката бил съставен АУАН № F 584868/07.01.2021 г. при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка е установена по идентичен начин.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Г. Ст. Г., заверено копие на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г.

, заверено копие на ПИП сер. АА 1560709/07.10.2020 г, заверено копие на акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г., заверено копие на фактура № 0000000984/26.07.2019 г., покана за съставяне на АУАН изх.№ РД-21-3557/29.12.2020 г. , заверено копие на заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел актосъставителят потвърди направените съставения от него акт констатации Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел като намира същите за последователни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите доказателства по делото - заверено копие на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г. , заверено копие на ПИП сер. АА 1560709/07.10.2020 г, заверено копие на акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г., заверено копие на фактура № 0000000984/26.07.2019 г.

Към преписката е приложено заверено копие на акт за дерегистрация на дружеството по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г.

Налице е и издадена фактура на посочената в АУАН и НП стойност след датата на дерегистрация по ЗДДС.

От приложеното по делото копие на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г. се установява, че е била и инициирана проверка на дружеството от страна на приходната администрация. Във връзка с проверката е съставен протокол за извършване на проверка сер. АА 1560709/07.10.2020 г.

В хода на административнонаказателното производство от въззиваемата страна беше представена и разпечатка от информационната система на НАП , от която се установява, че актът за дерегистрация не е бил 2 обжалван от страна на дружеството жалбоподател. Видно от приложената справка същата е изготвена на 15.09.2021 г,т.е. включително и към 15.09.2021 г. не са били предприети действия от страна на дружеството по атакуване на акта за дерегистрация.

Към админстративнноказателната преписка са представени – съобщение до дружеството жалбоподател на адрес : гр.Пловдив, ул. Брезовска № 13 изх.№ 160991901140967/30.04.2019 г. за връчване на акта за дерегистрация, върнато с отбелязване непотърсено, заверено копие на протокол № 1600027660/07.06.2019 г., удостоверяващ извършени действия по посещение на седалището на дружеството на 06.06.2019 г ., на който не е намерен негов представител, заверено копие на протокол № 160002909/18.06.2019 г., удостоверяващ посещение на седалището на дружеството на 17.06.2019 г., на който също не е намерен негов представител.

И при двете посещения е установено, че посоченият за седалище на дружеството адрес представлява празно дворно място. След тези констатации е било публикувано и съобщение по реда на чл.32 от ДОПК № 70-007782/20.06.2019 г.

Видно от актуалното състояние на дружеството същото има седалище на адрес : гр.Пловдив, ул.Брезовска № 13.

По отношение на така представените доказателства във връзка с удостоверяване процедурата по съобщаване на акта за дерегистрация, следва да се отбележи, че в производството по осъществяване на съдебен контрол по повод обжалване на наказателни постановления, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административнонаказателното производство, приключило с издаване на санкционен акт-наказателно постановление. Съдът не следва да проверява законосъобразността на издадените актове в хода на осъществено ревизионно производство, вкл. и акта за дерегистрация.

Действително издаденото наказателно постановление се явява последица от издаване на акта за дерегистрация, но следва да се отбележи, че и към датата на депозиране на жалбата няма данни от страна на жалбоподателя да са предприети действия по атакуване на издадения акт за дерегистрация, поради което и не е налице друг акт, освен издадения акт за дерегистрация, с който съдът, сезиран с жалбата против наказателното постановление, е длъжен да се съобрази.

Предвид изложеното съдът приема, че описаната в АУАН, възприета и в наказателното постановление фактичека обстановка е обективно и правилно установена. С оглед издадения акт за дерегистрация по ЗДДС дружеството е със сменен статут и е дерегистриран по ЗДДС търговец, поради което и издаването на фактури с начислен ДДС се санкционира по чл.183, ал.1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв. В случая на дружеството е наложена им. санкция в минимален размер, а именно 1000 лв., което се явява 3 законосъобразно и справедливо определено с оглед разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Неправилно обаче в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление се сочи, че е нарушен състава на чл.183,ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба е санкционна. Задължението за начисляване по ЗДДС възниква съгласно чл. 86, ал.1 от ЗДДС само за данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС. Забраната за начисляване на ДДС е предвидена в чл. 113 , ал. 9 от ЗДДС, съгласно която разпоредбаи данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.

В производството по обжалване на наказателните постановления първоинстанционният съд действа като въззивна инстанция. Доколкото съдебното производство е продължение на започналото административнонаказателно производство, а съдът, действащ като въззивна инстанция, има право да измени наказателното постановление не само като намали наказанието, а като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, то правомощие на съда, действащ като първа инстанция, е да измени наказателното постановление както по отношение на установената фактическа обстановка, така и да преквалифицира нарушението като приложи закон за същото нарушение. Следва в настоящия случай законът да бъде приложен правилно и нарушението да бъде преквалифицирано по чл.113, ал.9 от ЗДДС.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.

Съгласно т. 1.3. от тази заповед директорът на дирекция контрол е оправомощен да издава наказателни постановления по чл.183, ал.1 от ЗДДС, а органите по приходите да съставят актове за установяване на административни нарушение по ЗДДС.

Спазени са сроковете за издаване на наказателното постановлениеи за съставяне на АУАН, предвидени в чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен след приключване на проверката, за което е съставен протокол от 7.10.2020 г.,считано от този срок е започнал да тече 3-месечния срок, от който нарушителят е бил установен. Именно със съставяне на протокола от проверка са събрани всички необходими документи по ангажиране на административнонаказателното производство, включително и са представени необходимите за проверката фактури.

АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН след редовно връчена на представител на търговеца покана, като за надлежното представляване на търговеца се събраха доказателства – справка удостоверение от регистъра на нотариус ре№ 231 по пегистъра на Нотраиалната камара и с район на 4 действие – района на ПРС, след получаването на която същият не се е явил за съставяне на акта.

Не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с пониска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

Жалбоподателят е издал фактура на стойност 3545,17 лв. , в която е посочил данък добавена стойност в размер на 709,03 лв. , което означава, че платецът по така издадената фактура има право да ползва данъчен кредит в същия размер на начисления данък, който не е незначителен, без същевременно издателят на фактурата да внесе същия данък в бюджета на държавата с оглед статута му на дерегистриран търговец. С осъщественото нарушение фискът се счита увреден в значителна степен.

Предвид изложеното наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно приложения закон за извършеното нарушение по съображенията изложени по-горе , а в останалата му част същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер, предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.