Определение № 545 от 27.01.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Бургас, 27.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120106658 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по иск ***************** с ЕГН ********** с настоящ адрес в

************ против

**********************. Предявени са установителни искове за нищожност на договорни клаузи за възнаградителна лихва и за неустойка, дължими по сключени между страните договори за потребителски кредити ******************** В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който прави възражение за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес. Основава се на безспорния факт на погасяване на процесните парични задължения чрез изпълнение, който сочи на интерес от предявяване на осъдителен иск.

Ищецът в предоставения срок по чл.8, ал.3 от ГПК оспорва основателността на възражението. Счита, че качеството му на страна по договора в достатъчна степен обосновава правния му интерес да се прогласи претендираната нищожност на договорни клаузи, независимо от изпълнението на паричните задължения. Сочи, че интересът се състои във внасяне на яснота в отношенията с насрещната страна относно несъществуването на тези права.

След съвкупна преценка на доводите на страните и на разпоредбите на 1 закона при произнасяне по реда на чл.140 от ГПК по допустимостта на предявените искове съдът намира за установено следното:

В обстоятелствата, на които се основава предявения иск, ищецът сочи наличието на договорни правоотношения между страните по описаните два договора за потребителски кредити, по които той е изпълнил всички парични задължения към ответника. Заявените от ищеца накърнени материални права ищецът основава на твърдението, че плащанията на договорните задължения за договорни лихви и неустойки са без основание поради нищожността на съответните договорни клаузи, от които произтичат.

Целта на разрешаването на съдебния спор е да се даде защита на така заявените накърнени материални права. Наличието на нарушено/ накърнено материално право е достатъчно да обоснове допустимостта на осъдителния иск, докато за установителните претенции за съществуването или несъществуването на правотношение или право законът изисква наличието на правен интерес /чл.124, ал.1 от ГПК/. При така заявените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, съдът приема, че такъв интерес за ищеца не е налице. Заявеното от ищеца за защита накърнено материално право всъщност се състои в правото да получи връщане на всичко, платено от него без основание по договорните правоотношения на страните поради нищожност на посочените договорни клаузи, установяващи задълженията за договорни лихви и неустойки. Защитата на това право може да бъде постигната само с осъдителна претенция за връщане на платеното без основание. Исканото положително съдебно установяване на порочността на съответните договорни клаузи, обосноваваща липсата на основание за спорните плащания, не ще осигури никаква правна защита на ищеца, тъй като няма да породи промяна в неговата правна сфера. За обосноваване на правния интерес не е достатъчно желанието да се внесе яснота между страните по фактите, пораждащи неоснователното обогатяване. Напротив, необходимостта от последващ съдебен процес за реализиране на правата на ищеца опровергава твърдяния от него правен интерес от търсената в настоящото производство защита.

Изложеното налага извода, че предявените искове няма да дадат защита на заявените от ищеца накърнени права. За ищеца липсва правен интерес от търсената защита, което обосновава извод за липса на абсолютна процесуална 2 предпоставка за допустимостта на настоящото производство, поради което същото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, на основание чл.140, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3