Решение № 1559 от 27.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 1559

Гр. Пловдив, 27.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Стефка Михова

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Христо

Иванов при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия И. въззивно гр. дело № 2283 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Н.С.И. чрез адв. З.М. против решение № 3150/23.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2319/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което е признато за установено спрямо Н.С.И., че дължи на „В и К“ ЕООД плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в ****, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 17949/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив: 323.80 лева - главница, стойност на доставена за периода от 07.03.2014 год. – 09.05.2016 год. питейна вода, сумата от 50.07 лева - обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 31.05.2014г. до 30.09.2018г. и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба – 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и са присъдени разноски по съразмерност. Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за главницата над размер от 323.80 лева до пълния предявен размер от

460.88 лв., и за лихвите за размера над сумата от 50.07 лева до пълния предявен размер от 89.52 лв., поради което в тази част решението е влязло в сила.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Акцентира се, че искът е останал недоказан по основание и размер, защото липсват данни водомерът да е бил неизправен и съответно не е ясна методологията, по която е начислявана евентуално потребяваната вода. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли исковата претенция. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В исковата молба, по която е оразувано производството пред РС-Пловдив, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, който е комунален оператор - доставчик на питейна вода, претендира да се установи против ответника Н. С.И., който е потребител на ВиК услуги, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Според изложеното в исковата молба дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода 07.03.2014год. – 09.05.2016 год. на стойност от 460.88 лв., като съставило за доставката и фактури. Монтираното в имота на ответника измервателно устройство било неизправно, и затова количеството доставена вода било начислено нормативно, по пет кубични метра на човек на месец. След като И. не платил задълженията си към дружеството, то начислило и мораторна лихва в размер на 89.52 лв. за периода от 31.05.2014г. до 30.09.2018г.

Ответникът подал отговор, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Ответникът твърди, че няма качеството на потребител на услугите, както и че карнетите за отчета били нередовно водени най-малкото защото са непопълнени и липсват подписи в тях. Твърди че е липсват доказтелства за неизправност на водомера, отчитащ доставената вода. Възразил е също така, че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.

Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното:

За да постанови решението Районен съд Пловдив е приел, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“ ал.1 от ЗВ и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане на територията на гр.

Пловдив. Приел е, че жалбоподателят е потребител на тези комунални услуги, защото е наемател на водоснабден обект и на негово име има разкрита партида в оператора. Това се доказва от в писмените доказателства инкорпорирани по делото-преписка по наемното правоотношение, годишните констативни протоколи за състоянието на наетия имот. Тоест, И. има качеството на ползвател на имота, представляващ апартамент на ***, а оттам

– и това на потребител питейна вода , доставяна от ищеца. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника. След като е потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата.

Спорен е въпроса как и дали количеството на доставената вода е правилно определено. Според изложеното в исковата молба, в имота има монтиран водомер, но той е неизправен. Има изготвена техническа експертиза от вещото лице Б., която е дала заключението си въз основа на наличните по делото писмени доказателства, тъй като достъп до жилището не е било осигурен от ответника. РС-Пловдив е кредитирал експертизата , която почива единствено на данни в кориците на делото( предоставени от дружеството), и приема , че водомерът, монтиран в процесното жилище , е неизправен, Приема, че водомер има монтиран, и това обстоятелство личи от протокола – опис на наетото имущество от дата 08.02.2016г. Това твърди в показанията си и разпитания свидетел Д.Е., който е инкасатор и съответно служител на дружеството.

По делото

РС-Пловдив правилно е установил качеството на потребител на жалбоподателя, както и че между страните за процесния период е имало договор за доставка на вода. Оплакванията в жалбата обаче са основателни и решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено по следните съображения:

РС-Пловдив е приел, че е задължение на потребителя, който е и собственик на индивидуалното средство за търговско измерване, да поддържа същото в метрологична годност. Неизпълнението на това задължение по каквито и да било причини водило до право на оператора да начисли нормативно потребено количество вода, без да има нужда от реален отчет. Приема, че отсъства каквото и да било задължение на оператора да уведомява абоната за задължението му да поддържа СТИ в изправност, като пише нарочно предписание за подмяната на негодния водомер. Количеството на доставената било правилно определяно съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 5 т. 1 предл. второ от ОУ(като било начислявано по десет кубика на месец-за двама човека). РС-Пловдив приема, че при нормативното начисляване, неизвършването на отчета или неспазването на предвидената в общите условия процедура е обстоятелство, ирелевантно на спора.

От страна на жалбоподателя е наведено възражение за неправилно отчитане на количеството питейна вода по реда на чл.

33 ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като не е доказан релевантен за спора факт. На първо място следва да се посочи, че жалбоподателят релевира оплакване, че водата не е отчетена правилно по посочената разпоредба, а и изобщо липсва яснота по какви причини е отчитана служебно от дружеството. В тази връзка разпоредбата на чл. 269 ал.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, който може да приеме, че първоинстанионният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, само ако във въззивната жалба се съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен /така т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай се посочват конкретни факти, които жалбоподателя счита за погрешно установени. Настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания са основателни по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №

4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото е установено, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.

В исковата молба, ищецът заявява, че тъй като водомерът в имота на потребителя, не е отговарял на законовите изисквания за годност, съгласно Закона за измерванията, месечното количество изразходвана вода е определяно при условията на неизправно измервателно устройство. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице сочените предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване по категоричен начин на тези обстоятелства, не бяха ангажирани.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 5, т. 7 и чл. 21, ал. 4 от Общите условия на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр.

Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети като от същите е видно, че не са вписвани показания на уреда, а само начислените количества вода в графата „разлика”.

Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. По делото не е представено известие за нередовен водомер, нито се установява такова някога да е било съставяно. Дори няма твърдения в тази насока. Не се установява също така в какво се изразява нередовността на уреда и от кога датира тя. Следователно твърденията за евентуална неизправност за процесния период остават недоказани.

В тази насока и СТЕ, в която е посочено, че към момента на огледа, не се констатира измервателно устройство в процесния имот поради липса на достъп.

Няма данни за състоянието, наличието и техническите характеристики на водомера към процесния период, поради което вещото лице не е могло да даде отговор дали средството за измерване, което е било монтирано в имота, представлява тип средство за измерване, което е одобрено от Държавната агенция по метрология и технически надзор, както и дали същото отговаря на изискванията на ЗИ и Наредба на МС за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Няма възможност за отговор и на въпросите бил ли е водомерът изправен и съществувала ли е пломба на холендърните му връзки.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ebdd2e3-3304-45ce-b524-313f6ac6de70