Решение № 668 от 12.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Перник, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720104344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявен е от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531836 със седалище и адрес на управление: гр. C., ул. „Славянска“ 29, ет. 7 срещу Б. Д. Б., ЕГН ********** с адрес гр. *** по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 200,00 лева - главница по Договор за заем № 679020 от 18.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед а изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 852/03.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1432/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.

Ищецът „Сити кеш“ ООД твърди, че по силата на посочения договор е предоставил на ответника заем, като последният се задължил да го върне в уговорения срок. Сочи, че длъжникът не е изпълнил задълженията си за плащане на всички погасителни вноски на падеж, поради което дължи заплащане на исковата сума. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Д. Б. е депозирал писмен отговор на исковата молба. Прави възражение за нищожност на сключения договор поради неспазване на предвидената в закона форма, поради обстоятелството че не е написан по ясен и разбираем начин, поради нарушение разпоредбите на ЗПК. Оспорва да е посочен размер на ГПР и размер на договорения лихвен процент и твърди, че са налице нищожни клаузи в договора за заплащане на 1 неустойка поради неизпълнение на задължение за обезпечение. Поддържа, че оспорените клаузи заобикалят императивни разпоредби на закона и че договорът е сключен при явно неизгодни условия за потребителя. Моли съда да отхвърли предявените исков.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, ищецът следва да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който е предоставил на ответника претендираната сума със задължение за връщането й в уговорения срок, изпадането на заемателя в забава, както и съответствието на договора и клаузите, от които произтичат вземанията му с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Ответникът не оспорва, а и от приетия като доказателство по заповедното дело Договор № 679020 от 18.05.2022 г., безспорно се установява, че е възникнало облигационно правоотношение между страните, по силата на което „Сити кеш“ ООД е предоставило на ответника Б. Д. Б. потребителски кредит в размер на 200,00 лева срещу задължението да го върне ведно с възнаградителна лихва в размер на 40,05 % и ГПР от 50,00 %, на 11 седмични погасителни вноски с дата на последното плащане 03.08.2022 г.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на договора е предоставен потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Като такъв за договора важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал.

1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Подписите върху договора и приложенията не са оспорени в законоустановения срок. Ето защо същите са поставени от ответника и доказват сключването на договора между страните.

Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размер на кредита; размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, начинът на плащане и погасителен план. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис. Не са твърди да са налице отделни общи условия по договора.

2

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД.

Преценката дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави следва да се извърши въз основа на конкретните данни по делото (Решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС). Поради това и съдът намира, че уговорката в процесния договор не противоречи на изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите. Към датата на сключване на конкретния договор за кредит (18.05.2022 г.) е намирал приложение Законът за потребителския кредит (редакция изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), поради което е била в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от съдържанието на процесния договор, страните са се съгласи годишният процент на разходите да е в размер на 50,00 %. Уговореният ГПР е в рамките на законоустановения размер и според настоящия състав не противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предвид гореизложеното, че договорът за потребителски кредит е сключен на траен носител по ясен и разбираем начин, както и с оглед обстоятелството, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който според настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена възможност за отказ от сключения договор, съдът счита, че сключеният договор е валиден, отговаря на изискванията, които поставя ЗПК и не се явява нищожен. Следва да се посочи, че дори и някоя от неговите клаузи да е нищожна, то по аргумент от чл. 146, ал. 5 ЗЗП нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма, определяща изискванията по чл. 6, § 1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.

Съдът намира, че уговорката в процесния Договор за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия 3 длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна – арг. т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

Приетите за нищожни клаузи в договора, установяващи задължение за кредитополучателя да заплати неустойка за неизпълнение на договорно задължение за обезпечение не влекат като последица нищожност на целия договор, доколкото същият безспорно може да бъде изпълняван и без посочените клаузи. Още повече, в настоящия случай суми за неустойка не се претендират.

Ответникът не оспорва, а и видно от договора – същият служи като разписка за получаване на сумата от 200,00 лева при подписването му.

Следователно по делото се доказва, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за заем, съобразно уговорения в договора начин, като за заемателя е възникнало задължение да върне предадената парична сума в уговорения в договор срок.

Договорът е с настъпил падеж на последното плащане на 03.08.2022 г.

Не се установява да са извършвани плащания по договора, освен изрично признатата от ответника сума 24,00 лева. Съдът е допуснал заключение на съдебно-счетоводна експертиза за размера и начина на отнасяне на извършените от ответника плащания. Изготвяне на заключението е препятствано от процесуалните действия на ищцовата страна, която не е заплатила депозит в указания от съда срок.

По гореизложените съображения, съдът намира, че от предявената в настоящото производство претенция, ответникът дължи връщане единствено на главница в размер на 179,53 лева, тъй като е налице частично плащане от страна на ответника преди предявяване на претенцията по съдебен ред.

Поради изложеното предявения иск за главница се явява частично основателен до сумата от 179,53 лева, а за горницата над посочената сума до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Размерът е изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК и съобразно 4 приложения към договора погасителен план.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство, от които 16,66 лева – платена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и с оглед наличието на суми по заявлението, които не са предмет за установителния иск. Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се възложи сумата 44,87 лева – разноски в заповедното производство.