Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31173 от 27.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12426/2026
Вид
Определение № 31173
Подписан
27.08.2026
В сила
27.08.2026
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 76 · Закон за гражданското въздухоплаване

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31173 гр. С., 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20261110112426 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Л. Ф. срещу "ТаТ.Х.Й", с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1. Иск с правно основание чл. 75 ЗГВ, вр. чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и на техния багаж, вр. чл. 17, § 2 от Монреалската конвенция, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 480,61 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от повреда на регистриран багаж, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, 2. Иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.както и сума в размер на 600,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет с повече от 3 часа, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът притежавал билет, закупен от туроператор "ТХ" ООД, за полет по направление С-И-С. Полетът с номер TK0055 от С. до И. е бил планиран за 23.01.2026 г. в 23:25 ч., а свързващият полет бил планиран за 24.01.2026 г. в 09:00 ч. Излага, че първоначалният полет бил отменен поради технически причини и ищцата била пренасочена към полет № TK169, който следвало да излети в 05:15 ч. на 24.01.2026 г. Поради забавянето тя изпуснала свързващия полет за С. и била пренасочена към полет № TK1029 от И. за С., излитащ в 20:30 ч. на 1

24.01.2026 г. В резултат на това ищцата пристигнала в крайната си точка с над 11 часа закъснение спрямо първоначално планираното време. Отбелязва, че на 05.02.2026 г. отправила писмено искане за обезщетение до авиокомпанията, което не било уважено с обяснението, че закъснението се дължало на причини, стоящи извън контрола на превозвача. Ищцата твърди, че разстоянието между началната и крайната точки на полета било над 3500 км. и с оглед времевото закъснение се полагало обезщетение в размер на 600 евро съгласно Регламент № 261/2004 г., а в условията на евентуалност – въз основа на Монреалската конвенция. Оспорва наличието на технически проблеми да е годна причина за отмяна на полета и впоследствие – за закъснението му, попадащо в обхвата на т. нар. извънредни обстоятелства.

Ищцата излага още, че на 23.01.2026 г. била чекирала куфар с марка Samsonite, модел Spinner 75/28 с багажна разписка № TK 316122. Закупила го на 23.12.2025 г. на стойност 480,61 евро. Когато кацнала в С., установила, че куфарът липсвал, при което уведомила служителите на летището, като бил съставен Протокол за нередност на багаж (PIR) с № SOFTK37094 от 24.01.2026 г., 19:41 GMT. Тя получила куфара си на 25.01.2026 г. вечерта на посочения от нея адрес. Отбелязва, че куфарът бил силно и явно наранен – надраскан на множество места, поради което същият бил неремонтируем. Излага подробно, че куфарът бил заплатен в брой и придобит от Еднолично адвокатско дружество „Д. Ф.“. Паричните средства за него били предоставени по силата на договор за заем, сключен с ищцата от дружеството на 23.12.2025 г. Сочи, че вземането било прехвърлено чрез цесия в нейна полза, поради което тя била носител на вземането. На 02.02.2026 г. подала писмена рекламация до ответника на имейла на Софийското представителство [email protected], както и чрез формата на сайта на ответното дружество с искане за замяна на куфара с нов или възстановяване на стойността му. Искането било регистрирано с референтен № 2026033728/DAH SOFTK37094. На същата дата получила отказ за удовлетворяване на искането поради това, че било подадено след 7-дневния срок по чл. 31, ал. 2 от Монреалската конвенция. Ищцата отбелязва, че срокът изтичал на 01.02.2026 г.

(неделя), който бил неприсъствен ден, поради което го подала на първия работен ден.

По повод отговорността за увреждането на куфара ищцата поддържа, че ответникът носел отговорност съобразно чл. 17, § 2 от Монреалска конвенция и чл. 75 ЗГВ, тъй като багажът бил под надзора на превозвача. Страната отправя искане за уважаване в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника "Та-Т.Х.Й" за отговор, като такъв е подаден в законово установения срок. Ответникът признава иска за присъждане на обезщетение за закъснял полет по чл. 7, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, както и фактите относно наличието на сключен договор за въздушен превоз, отмяната на полет № ****** от С. до И., довела до пристигането на ищцата до крайната дестинация – С., със закъснение над 11 часа, както и правото на обезщетение 2 по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Дружеството сочи, че осъществило контакт с ищцата с оглед доброволно уреждане на спора, при което поискало от нея предоставяне на банкова сметка за заплащане на обезщетението в размер на 600,00 евро, но тя отказала да му предостави такава с аргумент, че сумата, която ответното дружество предлагало, не била достатъчна заради наличието на още един иск за обезщетение за повредения куфар. Оспорва иска за имуществени вреди по повод наранения куфар, като излага, че искът бил недопустим поради ненадлежно и ненавременно проведено рекламационно производство по чл. 31 от Монреалската конвенция. Сочи, че към 02.02.2026 г., когато ищцата подала рекламацията, срокът за същата бил изтекъл. Счита този иск и за неоснователен, тъй като стойността на повредата не съответствала на покупната цена, освен ако не е бил напълно унищожен или негоден за ползване.

Оспорва твърденията на ищцата за състоянието на куфара и негодността му за използване, тъй като счита, че видно и от снимките, повредите били само козметични.

Допълва, че между датата на покупката и датата на процесните полети бил изминал един месец, в рамките на който било възможно да са настъпили козметични следи от употребата му. Излага, че целта на Монреалската конвенция е възстановяване на действително претърпените вреди, а не на осигуряване на възможност за придобиване на нова вещ или паричната равностойност при запазване на ползата от вече придобитата такава. Моли за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и претендира разноските по делото. Оспорва дължимостта на разноски в полза на ищцата за признатия иск за присъждане на обезщетение за отменен полет на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че следва да бъдат допуснати като доказателства по делото приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени документи. По възраженията на ответника относно доказателствената стойност на представените от ищеца снимки съдът ще се произнесе с акта по същество на производството. По отношение на искането на ответника за посочване на банкова сметка от страна на ищцата, такава фигурира на първата страница на исковата молба (л. 3 от делото) преди текста „Уважаеми господин/госпожо съдия“.

След като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

3

ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 75 ЗГВ, вр. чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и на техния багаж, вр. чл. 17, § 2 от Монреалската конвенция, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 480,61 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от повреда на регистриран багаж, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

2. Иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 600,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет с повече от 3 часа поради отмяна на полет № TK0055, планиран за 23.01.2026 г. в 23:25 ч., вследствие на което е изпуснат свързващ полет от И. до С., планиран за 24.01.2026 г. в 09:00 ч., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване между страните факти и обстоятелства са следните:

1. наличие на сключен договор за въздушен превоз между ищеца и ответника с предмет осъществяването на процесния полет;

2. отмяна на полет № ****** от С. до И., довело до пристигане на ищцата в крайната дестинация – С., със закъснение над 11 часа;

3. наличие на право на обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. в размер на 600,00 евро, дължимо от ответника на ищцата – с оглед направеното от страна на ответника признание на предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.

7, т. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004.

По иска за обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствен на ищцата куфар, В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. причиняване на увреда на собствения на ищцата куфар;

2. настъпване на щетата по време на надзор, осъществяван от авиокомпанията;

3. своевременно подаване на рекламация към превозвача в писмена форма в установените в Монреалската конвенция срокове;

4

4. отхвърляне на рекламацията от страна на ответника;

5. размера на обезщетението към датата на увреждането;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително, че е заплатил процесните вземания.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2026 г. от 11:10 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6