Определение № 2256 от 20.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2256 гр. Пловдив, 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502265 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез пълномощника юрисконсулт И. Н., против Разпореждане № 20935 от 19.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 11725/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. В. А. (Л.).

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се посочва съдебна практика по отношение на правомощията на съда в заповедното производство и необходимата информация в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 11725/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против длъжника Д. В. Л., ЕГН ********** от гр. П., ул.

„К.Г.“ № **, ет. 1, ап. 2 за заплащане на следните суми: 1 589,52 лв. главница, 254,98 лв. договорна лихва за периода от 14.11.2020 г. до 21.11.2023 г. и 138,34 лв. обезщетение за забава за периода от 22.11.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължими на основание договор за потребителски паричен кредит CARD-18232862, сключен на 14.11.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и Д. В. Л., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 от 22.11.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.

След дадени от съда указания заявителят е уточнил размера на предоставения кредитен лимит и частта от претендираната главница, представляваща такси, посочил е 1 характерът на договора като револвиращ кредит и настъпването на предсрочна изискуемост.

С Разпореждане № 20935 от 19.07.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като се е мотивирал с това, че не са изложени годни фактически твърдения относно изискуемостта на вземанията; налице е разминаване между посочената в договора за кредит главница от 1 000 лв. и претендираната от заявителя главница от 1 589,52 лв.; по отношение на всички предвидени и платими такси са налице неравноправни клаузи, тъй като същите не са дължими от потребителя на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК; налице е недействителност на договора за кредит поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК и недействителност на клаузата за дължимост на договорна лихва, надхвърляща трикратния размер на законната лихва; установяване на предоставената сума и извършените плащания в състезателен исков процес.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за кредит, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите. В изпълнение на това свое правомощие са дадените от заповедния съд указания на заявителя.

В случая се претендира вземане за главница, чийто размер не съответства на посочения в сключения между страните договор за потребителски кредит, и отделно от това се установява от уточнителната молба на заявителя, че в главницата е включена е сумата от 89,52 лв., представляваща различни по вид такси за използване на предоставената кредитна карта, които такси не представляват главница и същите не се дължат от потребителя съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

От съдържанието на процесния договор за кредит може да се направи обоснован извод за вероятно наличие на неравноправни клаузи, доколкото не може да се установи дали съдържащите се в договора такси са включени в размера на ГПР. Неяснотата относно размера на ГПР лишава потребителя от възможността да извърши реална и обективна преценка за икономическите последици от сключване на договора и конкретната финансова тежест, която следва да поеме при изпълнение, респективно неизпълнение на задълженията по договора. Последното представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗПК.

Клаузата за договорна (възнаградителна) лихва е недействителна и предвид уговорения й размер от 35 %, който надхвърля установения в практиката критерий за добросъвестност, а именно трикратния размер на законната лихва.

При недействителност на договора за кредит или констатиране на нищожни или неравноправни клаузи искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, освен за чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, като бъдат приспаднати извършените плащания. Когато обаче липсват данни какво е платено по договора, въпреки изричните указания, дадени на заявителя от заповедния съд, за последния остава неясен размера на дължимата главница. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на вземанията следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Заповедният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 20935 от 19.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 11725/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3