Присъда № 3 от 24.01.2025, Районен съд - Димитровград

НОХД № 332/2024 година по описа на РС - Димитровград

МОТИВИ към присъда № 3 от 24.01.2025 г.

Против подс.А. К. К., ЕГН ********** е повдигнато от РП-Хасково, ТОДимитровград обвинение за престъпление по чл. 149, ал.1 НК за това, че:

На 01.06.2024г. в гр.Димитровград, обл.Хасково, в двора на къщата си намираща се на **************************** извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст - К. Д. С., на 10-години, родена на ********г. - изразяващи се в следното: с показалец я опипвал по зърната на гьрдите, галил я по гърба, прегръщал я, като поставил цялата си длан върху седалищните й части-дупето.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Предлага наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства –чисто съдебно минало и неговото процесуално поведение, доколкото отегчаващи не се отчитат. Счита, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквито визирала разпоредбата на чл.55 НК. Моли за определяне на наказание при условията на чл.58а НК – в размер на неговия минимум 1 година лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3. Този размер намира за справедлив и съответстващ на тежестта и обществената опасност на извършеното Д.ие, чиято обществена опасност била завишена. Счита, че чл.66 НК не може да намери приложение. За превъзпитаването на дееца било необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно. От предложеното наказание следвало да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, в случая от 01.06.2024 г.

Повереника на частния обвинител адв. Н. К. от АК-Хасково. Излага доводи за това, че било Д.ието е осъществено по отношение на 10-годишно дете, по циничен и извратен начин, което оказало въздействие върху психо-физиологичното развитие, като последиците не могли да бъдат прогнозирани. Недоумение будило обстоятелството как човек на тази възраст, какъвто бил подсъдимия, при наличие на собствено внуче, да търси по този извратен начин удовлетворяване на собствени полови желания. Не могло да се говори за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като те били само формални и не отчитали естеството на Д.ието.

Пледира за по-висок размер на наказанието, което да се изтърпява ефективно.

Защитникът адв. З. Д. от АК-Варна пледира за признаване на подсъдимия за виновен. По отношение на размера на наказанието отбелязва, че само по себе си всяко посегателство към дете, е тежко престъпление, което се отразява на психиката на децата. Следвало да се имат предвид конкретните обстоятелства - с две деца, в горещо време, под въздействието на алкохол, като мислел да разхлади детето. До момента нямало данни този човек да е престъпил някакви граници спрямо и когото й да е.

1

Самият той посочвал, че не е разбрал защо, не можел да върне назад стореното, същият бил родител, дядо, работел. По някога и добрите хора правили лоши неща.

Неговия процес на превъзпитание започнал още от първия ден със съзнанието за извършеното, като към момента вече бил 8 месеца в ареста. Счита, че следва да бъде приложен чл.55 НК, като изпитателния срок и размера на наказанието ще действат превантивно за него, повече, отколкото същият да търпи ефективно наказание, каквото вече бил изтърпял. Моли за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, чието изтърпяване се отложи.

Подс. К. заявява, че разбира в какво е обвинен, на основание чл.371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление, извинява се на пострадалата и нейните родители и близки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. А. К. К. е роден на ********* г. в гр. Елхово, адресно регистриран е в гр.Димитровград, обл.Хасково, на ул. „***************************. Към момента бил пенсионер, женен, неосъждан, положително охарактеризиран.

Свид. К. Д. С. е малолетна. Същата била завършила 3-ти клас с отличен успех.

Родителите й са разведени. Родителските права за отглеждането й са предоставени на майка й, която живее и работи в гр. Хасково. Пострадалата С. често пребивавала при баща си - свид. Д. В. С.. Той работел като управител на автомивка, намираща се в гр.

Димитровград, на *********************************.

На процесната дата 01.06.2024г. пострадалата К. С. била при баща си на работното му място в автомивката. Там тя си играела със свой приятел-съседското момче И. С. К./внук на подс.К./. Момченцето също често посещавало дома на дядо си на *****************, който се намирал в непосредствена близост до автомивката на Д. С..

Около обяд на 01.06.2024г., след като получила разрешение от баща си, пострадалата К. С. отишла в двора на къщата на подс. А. К., заедно с приятеля си И..

Целта на отиването им била да могат да си изтеглят определена игра използвайки интернета „Wifi". Двете децата влезли в двора на къщата, седнали на градинската люлка и започнали да си играят на телефоните. Малко след това при тях дошъл дядото на И.- подс. А. Костадинов, който седнал при тях на люлката от страната на пострадалата К.. К. държал в ръцете си синьо кенче /кутия/ от бира, което видимо било ледено. Времето вън било горещо, предвид на което подсъдимият взел решение да разхлади пострадалата. С дъното на кенчето започнал да отърква голите бедра на детето, движейки бирата бавно нагоре надолу. Пострадалата С. му казала „не искам спри", но подсъдимият й жестикулирал с пръст /да пази тишина/ и продължил с действието си, премествайки бирата от краката към предната част на торса - по гърдите и корема. След това с показалеца на ръката си започнал да я опипва с кръгови /въртеливи/ движения по зърното на гьрдите й. Това действие погнусило детето и то изблъскало ръката на подсъдимия. Въпреки красноречивите действия на детето, подсъдимият продължил с развратните си действия - бъркайки под блузата на детето.

С ръката си започнал да я гали по гьрба. След това я прегръщал и притискал към себе си. В този момент малолетният И. К. станал от люлката и влязъл в къщата, като на нея останали само пострадалото дете и подсъдимият. Тогава К. сложил ръката си с отворена длан върху дупето / седалищните части на С./ и я задържал там около минута, 2 като през цялото време пострадалата се опитвала да го избута. След като успяла избягала от двора на къщата и веднага изтичала при баща си на автомивката. На него през сълзи разказала за случилото се.

Свид. Д. С. веднага позвънил на телефон 112 и поискал да го свържат с полицията. Мястото било посетено от служители на РУ-Димитровград в състав - свид.

Ж. П. и Д. И.. Органите на реда извършили проверка за употреба на алкохол на подс.

К., като техническото средство отчело положителен резултат от 0.42 % на хиляда.

По досъдебното производство била извършена комплексна сьдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на малолетната С.. От същата се установява следното: „освидетелстваната не страда от психично заболяване; тя може правилно да възприема фактите и случилото се, както и да ги възпроизвежда; не страда от психично заболяване, което да я прави неспособна да възприема правилно имащите значение по делото факти и да дава достоверни обяснения, както и да участва в процеса."

Гореописаната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, експертни заключения, обясненията на обвиняемия, както и останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства, по отношение на всички които съдът на основание чл.

372, ал.4 НПК констатира, че подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът, приема за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подс. А. К. К., ЕГН ********** е осъществил състава на престъплението по чл. 149, ал.1 НК, а именно:

На 01.06.2024г. в гр.Димитровград, обл.Хасково, в двора на къщата си намираща се на *************** извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст К. Д. С., на 10-години, родена на ********г. - изразяващи се в следното: с показалец я опипвал по зърната на гьрдите, галил я по гърба, прегръщал я, като поставил цялата си длан върху седалищните й части-дупето.

Опипването по седалището с голи ръце, галенето по гърдите/зърната/ с показалец, отьркването с бутилка по голите бедра на 10-годишно дете са еднозначни действия, които могат да бъдат определени единствено като прояви на полово поведение, недопустими по отношение малолетно лице- каквато е К. Драгомирова С..

Безспорно е и че сьщите действия поради естеството си са годни да възбудят и предизвикат полово желание.

В случая безспорно е установена и особената цел, с която именно са били извършвани действията – да се възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Тези действия няма как да се приемат за нормална проява на възрастен към малолетно дете, нито да бъдат приети като израз на грижа и близост към познато дете.

От обективна страна е достатъчно извършването на действия с постигане на някоя от целите или и на двете цели, като не е необходимо постигането на съставомерен резултат.

При осъществяване на Д.ието е действал с действал с пряк умисъл. Деецът съзнава, че извършва активни действия с цел постигане на една от двете цели – да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, както и съзнава, че тези действия са насочени по отношение на малолетно лице.

3

При определяне на вида и размера на наказанието за така извършеното престъпление по отношение подсъдимия, съдът намери, че не са налице предпоставките за приложението на чл.55 НК. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът намери на първо място добрите характеристични данни на същия по местоживеене – същият не е нарушавал спокойствието на съседите си, не е имало оплаквания от поведението му, няма криминалистически регистрации, същият не е осъждан. Като такива съдът отчете, че извършените блудствени действия не са били с висока интензивност, същите са само няколко на брой, по отношение на пострадалата не е било упражнено физическо насилие, което да й причини болка или страдание, или да доведе до телесни наранявания.

Налице са известни нюанси в позицията му на досъдебното производство, която първоначално при разпитата му при вземане на мярката за неотклонение по реда на чл.64, ал.2 НПК пред съда, непосредствено след Д.ието, като тогава същият е изразил съжаление и готовност да понесе наказанието и е посочил, че се срамува. В последствие при дадените обяснения по искане на защитата на 19.09.2024 г. не се отричат част от извършените действия, но те получават друго обяснение.

Съдът не споделя доводите на повереника на частния обвинител за това, че се касае за Д.ие с висока степен на обществена опасност, тъй като било извършено спрямо 10-годишено дете. Възрастта на детето е в рамките на предвидената за престъплението, доколкото се касае за действия по отношение на малолетно дете, а 10годишната възраст не може да се определи като прекалено ниска такава.

Не се споделят и доводите на поверените за това, че никой не можел да каже какви ще бъдат последиците в нататъшното израстване на детето. Съгласно изготвената по делото комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, психичното състояние по време на изследването не включва емоционална подтиснатост, безпокойство, тревога. Не са установени реакции, характерни за деца, преживели сексуално насилие – превъзбуденост, страх, загуба на интерес към любими неща, регресивно поведение и /или симптоми на Постравматично стресово разстройство, което значимо да наруши нормалното функциониране на детето, което е подробно отразено в заключението.

Възрастта на дееца обективно може да бъде преценена като зряла – 62 – годишен към датата на Д.ието.

Предвид изложеното за извършеното от подсъдимия престъпление следва да се определи на подсъдимия наказание съобразно общите правила на НК – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца – при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.