Решение № 290 от 21.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Кюстендил, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Д.а при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Д.а Гражданско дело № 20241500100059 по описа за 2024 година

Делото има за предмет разглеждане на искова молба с вх.№663/17.01.2024г., подадена от Х. В. Г., с ЕГН **********, от с.**********************, със съдебен адресат адв.СлЛ., с адрес: ********************, срещу В. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в ********************.

Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване за установено по отношение на ответника В. И. Г., че ищцата Х. В. Г., на основание договор за дарение от 22.12.2008г., сключен във формата на нотариален акт с №47, том IX, дело №1493/2008г. по описа на нотариус Ев.П., с рег.№188 по Регистъра на Нотариалната камара на РБ, е собственик на описания по-долу недвижим имот и за осъждане на ответника да отстъпи на ищцата собствеността и да й предаде владението върху същия, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед с №РД-1896/28.10.2008г. на изп.д. на АГКК, с адрес на имота: ********************, ет.2, намиращ се в сграда №7, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент; брой нива на обекта – един; с площ – 120 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - ***, ***, *** и ***, над обекта - ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Претендирано е присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата основава претенцията си на следните твърдения:

Ответникът В. Г. е баща на ищцата Хр.Г., като бракът между него и майка й Е.Г. Д. е бил прекратен с развод с влязло в сила на 17.03.2016г. решение №172/17.03.2016г. по гр.д.№2153/2015г. по описа на КнРС. От раздялата на родителите й, включително и след прекратяването на брака им, ищцата живее със своята майка в с.Копиловци.

Хр.Г. сочи, че по време на брака между нейните родители прабаба й Л.К.К. й е 1 дарила процесния недвижим имот, за което е бил съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот с №47, том IX, дело №1493/2008г. по описа на нотариус Ев.П., с рег.

№188 по Регистъра на Нотариалната камара на РБ, вписан в СВ вх.рег.

№5424/23.12.2008г., акт №83, том ХХ, дело №4410/2008г. Дарителката си запазила пожизнено правото на ползване на имота, като след изповядване на сделката и преди развода починала.

Ищцата заявява, че дареният й имот – апартамент, находящ се на втория етаж от двуетажна жилищна сграда в ********************, ет.2, е представлявал семейно жилище на родителите й, ползването на което не е било предоставено на никой от съпрузите с решението за развод, в което е било посочено, че това семейно жилище е собственост на трето лице, а именно - Х. В. Г., с което допълнително ще бъдат определени облигационните отношения по ползването му. Твърди, че ответникът останал да живее в семейното жилище и отказвал, както да го освободи, така и да заплаща наем на ищцата, за което му била връчена нотариална покана на датата 28.05.2019г.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника си адв.В.П. от АККюстендил, същата и като съдебен адресат, с адрес: *******************, е подал писмен отговор на исковата молба. Изразено е становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорен е нотариалният акт за дарение, поради наличието на поправка в същия на ЕГН на лицето, посочено като законен представител на дарената, което се окачествява като порок, водещ до невалидност на акта. В отговора се аргументира и разбиране, че дори да не е налице сочения порок и да се приеме, че през 2008г. ищцата е придобила собствеността върху имота, на основание договора за дарение, сключен с Л.К., баба на Г., то същата в последствие е изгубила правото си на собственост върху имота, тъй като ответникът го е придобил на основание давностно владение, с което се заявява възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност – основание за придобиване на право на собственост по чл.79 от ЗС. Г. уточнява, че е живял в процесното жилище откакто се е родил и го е владял като свое в периода от 1987г. до 09.07.2019г. Твърди, че за придобитото от него право на собственост се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка с №34, том II, дело №234/2019г. по описа на нотариус М.М. с рег.№603 по Регистъра на НК на РБ, съответно – с №191, том IX, дело №1107/2019г. по описа на СВ-Кюстендил. В отговора се сочи, че след снабдяване с горния нотариален акт ответникът продал имота на лице Ю. С. Д., поради което се счита, че ищцата не е активно легитимирана да предяви иска по чл.108 от ЗС за този имот. Поддържа се също така, че купувачът Д. от своя страна е предоставил ползването на жилището на Г., който към настоящия момент, на облигационно основание се явява държател на имота, като държи същия за собственика му Юл.Д., което от своя страна, според ответника, очертава неоснователността на иска. Претендират се разноски.

Окръжен съд-Кюстендил, в настоящия му съдебен състав, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Х. В. Г. е дъщеря на В. И. Г. и Е.Г. Г.. Същата е родена на 08.02.2005г. по време на брака на нейните родители, сключен на 25.09.2004г. в гр.Кюстендил. Към момента на раждането на Х., В. Г. е имал родени две деца - син И. Г., роден на *********г. и син А. Г., роден на 0*******г. Тези факти са установими от приложеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено от Община Кюстендил 2 на 03.07.2024г., както и от приети по приложеното гр.д.№2153/2015г. по описа на КнРС удостоверения за раждане, издадени от Община Кюстендил.

Видно от представения с исковата молба нотариален акт, на 22.12.2008г. Л.К.К., с ЕГН **********, която е баба на ответника В. Г., съответно – прабаба по бащина линия на ищцата Х. Г., е дарила на своята внучка Х. В. Г., действала при изповядване на сделката чрез своята майка и законен представител Е.Г. Д., следния свой собствен недвижим имот: самостоятелен обект, находящ се в ********************, представляващ втория етаж от двуетажната жилищна сграда, който етаж се състои от три стаи, две кухни, салон и други сервизни помещения, а жилищата сграда е застроена на около 120 кв.м., заедно с прилежащите на този етаж идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в поземления имот, в който е построена, а именно имот пл.№4461 в кв.183 по плана на града с граници: ул.„Цар Освободител“, сграда на ДЗИ, жилищен блок на БНБ и кооперативен жилищен блок, като дарителката си е запазила правото да ползва имота докато е жива.

Сделката е сключена във формата на нотариален акт за дарение на недвижим имот с №47 том IX рег.№11278, дело №1493 от 2008г. по описа на нотариус Е. П., с рег.

№188 по Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – РС-Кюстендил.

Според представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена с №3389/25.06.2024г., издадено от Община Кюстендил, Е.Г. Д. и Е.Г. Г. са имена на едно и също лице, което е с ЕГН **********.

В представения с исковата молба препис от нотариалния акт с №47 том IX рег.

№11278, дело №1493 от 2008г. се констатира наличие на ръкописно извършена корекция на осмата цифра от ЕГН на законния представител на надарената, а именно на Е. Д., която цифра, при отпечатана „9“ е преправена на „8“, така че вместо грешен ЕГН **********, посоченият в нотариаления акт да съответства на верния ЕГН,а именно – **********.

От Службата по вписванията се изиска и по делото се приложи препис от вписания в СВп. нотариален акт за дарение на недвижим имот с №47 том I X рег.

№11278, дело №1493 от 2008г. по описа на нотариус Е. П., който е вписан под вх.рег.

№5424 от 23.12.2008г., акт №83, том ХХ, дело №4410/2008г. и от който се установява, че във вписания екземпляр върху ЕГН на Е.Г. Д. няма ръкописна поправка.

След извършена от съда констатация от представен в съдебно заседание от нотариус Е. П. оригинал на Книгата за нотариални актове за 2008г., том IX, съхранявана в Архива на нотариуса, се установи, че прошнурованият в тази книга оригинал на нотариален акт за дарение на недвижим имот с №47 том IX, дело №1493/2008г. също съдържа корекция на ЕГН на Е.Г. Д., като осмата цифра от „9“ е поправена на „8“. Според нотариуса, вероятно са били съставени 5-6 нотариални акта и след като нотариусът е установил, че единният граждански номер на Е. Д. е бил изписан погрешно е допуснал да бъде извършена ръкописна корекция на сгрешената цифра вместо да се връща акта, като вероятно в СВп. е бил изпратен за вписване екземпляр, който не е бил поправен. Нотариусът сочи, че на датата 22.12.2008г. е изповядал над 20 сделки и в бързината някой от оригиналите е останал непоправен.

Също така, според нотариус Е. П., установената грешка не е била особено съществена, тъй като касае ЕГН не на страна по сделката, а на представител, с оглед факта, че в Службата по вписванията като надарен е вписано детето.

Няма спор по делото, установява се и от представената схема с №15-49962306.06.2019г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил, че описаният в нотариален акт за 3 дарение на недвижим имот с №47 том IX рег.№11278, дело №1493 от 2008г. по описа на нотариус Е. П., с рег.№188 по Регистъра на Нотариалната камара, недвижим имот, предмет на дарението, е идентичен на процесния имот, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед с №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.д. на АГКК, с адрес на имота:

********************, ет.2, намиращ се в сграда №7, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент; брой нива на обекта – един; с площ – 120 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - ***, ***, *** и ***, над обекта - ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

От материалите по гр.д.№2153/2015г. по описа на КнРС се установява, че през 2008г. В. и Е. Г.и се разделили, като бракът им формално продължил до прекратяването му с развод, поради постигнато взаимно съгласие на съпрузите с решение №172/17.03.2016г. по същото дело, с което е било утвърдено постигнатото между страните споразумение относно последиците от прекратяването на брака, според което след развода родителските права по отношение на роденото от брака дете Х. Г. се предоставят за упражняване на майката Е. Г., при която детето да живее на адрес в с.Копиловци, общ.Кюстендил, а относно семейното жилище в решението било възпроизведено постигнатото в сключеното споразумение съгласие, че семейното жилище, находящо се на адрес в ******************** е собственост на трето лице – Х. В. Г., придобито с нотариален акт за дарение на недвижим имот с №47 том I X рег.

№11278, дело №1493 от 2008г. и, че правото на ползване съпрузите ще определят с допълнително облигационно отношение с третото лице. Решението, като необжалваемо, е влязло в сила в деня на постановяването му – 17.03.2016г.

По време на съществуването на прекратения с горепосоченото решение граждански брак, В. Г. заживял на съпружески начала с А.В.Н., която понастоящем, видно от удостоверението за семейно положение, е негова съпруга, и от която на 25.03.2009г. е родено детето му А. В. Г..

Няма спор между страните, че след сключване на сделката и до настоящия момент ищцата Х. Г. никога не е живяла или ползвала под друга форма дарения й жилищен имот.

Същевременно, от показанията на свидетелите В. М., А.К.-Б. и Б.К. се установява, че В. Г. винаги е живял в този апартамент, а понастоящем - със съпругата си А. и детето им А.. Свидетелите знаят имота като негов собствен, както и твърдят, че не им е известно някой да е имал претенции към жилището, тъй като майката на ответника обитавала приземния етаж в сградата, а сестра му – етажа над неговия, в какъвто смисъл всички те се били договорили. Свидетелите сочат още, че бабата на В.