Решение № 43 от 15.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Русе, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520105592 по описа за 2025 година

С. Ю. С. заявява, че е земеделски производител (отглеждала ******) и спестявала всички средства придобити от тази дейност. Имала желание синът й Ш. С. и неговото семейство да живеят добре, да не са лишени от нищо и през 2018г. решила да закупи поголямо жилище. Намерили подходящо имот – апартамент в гр.Русе, ******** със застроена площ 89.71 кв.м. Според предварителния договор, продажната цена на имота била 86 240 лева.

Твърди, че платила част от тази сума - 36 340 лева, а за остатъка съпрузите – Ш. С. и З. С. изтеглили ипотечен кредит в размер на 50 000 лева.

С решение №******г., постановено по гражданско дело №******г. по описа на РРС, бракът на сина й Ш. А. С. и З. А. С. бил прекратен с развод.

С решение №****г., постановено по ВГД №*****г., Окръжен съд – Русе постановил, че е налице частична трансформация на лично имущество по отношение посочения по-горе имот. Въззивната инстанция приела, че личната собственост на Ш. С. в съсобствеността е 31240/86240 идеални части.

Образуваното впоследствие делбено дело приключило с влязло в сила решение, с което жилището било предоставено на Ш. С., който изплатил изцяло остатъка от заема в размер на 22 000 лева и за уравнение на дела заплатил на бившата си съпруга сумата 46 175 лева (гражданско дело №******г. по описа на РРС).

Ищцата твърди, че по време на брака подпомогнала финансово съпрузите, внасяйки по сметка на ответницата сумата 14 930 лева на 22.06.2020г. С това действие целяла да облекчи сина си и да намали тежестта по обслужване на кредита. Поддържа, че с внесената 1 сума надарила поравно съпрузите, като за всеки един дарението възлизало на 7456 лева.

Счита, че след прекратяване на брака, дарението по отношение бившата й снаха не почива на етични и морални норми и З. С. е била облагодетелствана с посочената сума.

Приема, че дарението е с отпаднало основание и със сумата ответницата неоснователно се е обогатила за нейна сметка.

Развива доводи за наличие правната фигура на суброгация.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди З. А. Х. с ЕГН ********** с адрес по месторабота: гр.Русе, ********* да й заплати: 7465 лева, с която ответницата се е обогатила, а ищцата претърпяла материална вреда и 3469.77 лева – мораторна лихва за периода 13.12.2021г. – 01.10.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2025г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът З. А. Х. не е депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа договор, обективиран в нотариален акт ********г. по описа на нотариус с рег.№***, З. А. С. и Ш. А. С. придобили апартамент „Д“ в гр.Русе, ********. На същата дата, върху имота е учредена договорна ипотека за обезпечаване вземания на „*******“ АД по Договор за кредит №**********г. за сумата 51 139 лева, отпуснат за покупка в режим на СИО на жилищен имот.

На 22.06.2020г. С. Ю. С. превела по сметка с IBAN: ************, открита на името на З. А. С. сумата 14 930 лева. Като основание за превода се сочи: „Превод частично погасяване, ипотечен кредит“.

С решение №******г., постановено по гражданско дело №******г., гражданският брак, сключен на *******г. между Ш. А. С. и З. А. С. е прекратен с развод, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квА.фицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направила искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №8612/04.10.2025г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните в хода на производството доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените 2 от ищеца разноски по делото в размер на: 1737.39 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. А. Х. с ЕГН: ********** с адрес по месторабота: гр.Русе, ********* да заплати на С. Ю. С. с ЕГН: ********** с адрес: село ******* сумите: 7465 лева, с която ответницата се е обогатила, а ищцата претърпяла материална вреда; 3469.77 лева – мораторна лихва върху сумата за периода 13.12.2021г. – 01.10.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2025г. до окончателното й изплащане и 1737.39 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3