Определение № 17009 от 05.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17009 гр. С. 05.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110142421 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор против Р. ЛЮБ. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ****, общ. С., ул. (АДРЕС).

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 16.06.2020 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3028230 срещу Р. ЛЮБ. Д. с ЕГН: ********** за сумата в размер на 2035,41 лева, от които 1766,28 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 181,18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 08.06.2020г., както и суми за дялово разпределение 73,38 лева - главница за периода от м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 14,57 лева лихва за периода 31.03.2017г. до 08.06.2020г., като е претендирал и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 24685/2020г. по описа на Софийски районен съд. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 21.06.2021 г., съдът е указал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си в едномесечен срок.

1

Твърди, че ответницата била клиент на ТЕ по смисъла на на § 190. от ДР на Закона за енергетиката., съгласно който "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, “потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА) на клиенти за битови нужди в гр. С. които влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.

Твърди, че ответницата имала задължение за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпаднел в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Сочи, че с ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп бил осъществяван чрез официалната уеб-страница на (ФИРМА) ЕАД на адрес: http://*******/ проверка на сметка.

Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към датата на подаването на исковата молба не била погасила задължението си.

Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 6 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с (ФИРМА) ООД. Твърди, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от (ФИРМА) ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - (ФИРМА) ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от

06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.изпълнителен директор и Р. ЛЮБ. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ****, общ. С., ул.

(АДРЕС), че съществува вземане на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор и Р. ЛЮБ. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ****, общ. С., ул. (АДРЕС) дължи на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.изпълнителен директор, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 22.06.2020 година по ч.гр.дело № 24685/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в размер на 2035,41 лева, от 2 които 1766,27 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.06.2020 година до окончателното изплащане на вземането, 181,18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 08.06.2020г., както и суми за дялово разпределение 73,38 лева главница за периода от м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 14,57 лева - лихва за периода от 31.03.2017 г. до 08.06.2020 г. Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца - такива сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, с който оспорва предявените искове. С него се оспорва да е клиент на топлинна енергия, както и, че ищецът е доставил посочените количества топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.

С отговора на исковата молба се оспорва сочената от ищеца като доказателство декларация като се твърди, че не е подписана от ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА) ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на потребителите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

3

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответницата е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия - битов клиент.

За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответницата е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер - количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената - единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период. Ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава - съответно да докаже периода на забава.

Във връзка с направеното от ответницата възражение за погасяване на задължението по давност ищецът следва да установи, че същата е спирана или прекъсвана.

За ответницата

Ответницата носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на дружеството (ФИРМА) ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.