Решение № 719 от 21.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Благоевград, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20261210100912 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от С. В. П. с ЕГН:

********** с постоянен адрес: гр. ******* чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ представлявано от Д. М. М. срещу „ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК:

205559807, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ******.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса разглеждане на документи" предвидена в договор за кредит L333167 от 26.10.2023г., сключен между С. В. П. с ЕГН:

********** и „ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ******, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

-Да се осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 предл. 1 от 33Д ответника „ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ******, да заплати на С. В. П. с ЕГН: **********, сумата в размер на 1евро /частичен иск от общо 116, 62 евро/ 228, 09лева, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;

Претендират се сторените разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца IBAN *****.

Ищецът твърди, че на 26.10.2023г. е сключил договор за кредит № L333167 с „ЮтеКредит България“ ЕООД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 511, 29 евро/ 1000 лева, при уговорен ГПР от 65,50%, със срок на погасяване 12 месеца. В посочения договор кредиторът е уговорил, че кредитополучателя дължи заплащането на такса за разглеждане на документи в размер на 116, 62 евро /228, 09 лева.

Твърди, че е погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса разглеждане на 1 документи. Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, не е предоставено копие от договора и погасителния план, нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Смята, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал.

2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.

Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса разглеждане и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.

22 от ЗПК.

Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. Излага подробни съображения, сочи и практика на СЕС по твърденията си за нищожност на сключения между страните договор и описаните в исковата молба клаузи.

Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за разглеждане на кредита. Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. В случая се касае до такса за отпускане на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поддържа се, че всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

С Разпореждане № 2550/29.04.2026 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 05.05.2026година.

В указания от съда едномесечен срок на 04.06.2026 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който поддържа становище, че ищецът не е отстранил указаната от съда нередовност, като е конкретизирал само петитума, но не става ясно на какво основание излага твърдения в исковата молба за нищожност на целия договор. По същество прави признание на иска за прогласяване на нищожността на клаузата, 2 предвиждаща заплащане на „такса разглеждане на документи" в Договор за кредит № L333167 и на иска за осъждане да върне платената сума като такса за разглеждане, като прави признание на исковете по основание и размер на основание чл. 10а ЗПК.

Иска се да се постанови решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК.

С определение № 956/19.06.2026г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание, проведено на 10.07.2026 година ищецът, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуален представител, като на същата дата е депозирал молба, в която е направено искане за изменение на предявения осъдителен иск чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 2 евро, като частичен иск от 116,62 евро.

Ответното дружество „ЮтиКредит България“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща законен и процесуален представител. На 06.07.2026 година е депозирана молба от ответното дружество, в която сочи, че поддържа признанието на иска, обективирано в отговора. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът с протоколно определение от дата 10.07.2026 година е допуснал изменение на предявения С. В. П. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ******* ПРОТИВ „ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, представлявано от ******, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от 33Д в насока неговото увеличаване, като същия се счита предявен за сумата от 2 /две/ евро, като частичен иск от 116,62 /сто и шестнадесет евро и 62 €/.

По делото, на 14.07.2026 година, е постъпила молба от ответното дружество, чрез юрисконсулт В. Ц., в която конкретизира стореното признание на иска като прави признание на частичния иск – че ищецът е заплатил сумата от 2,00 евро, като такса за разглеждане.

Прави признание и на факта, че ищецът е заплатил цялата такса за разглеждане в размер на 116,62 евро. Предвид направеното признание и признание на факта за плащане на пълния размер на таксата се иска съдът да не допуска искането на ищеца за назначаване на експертиза. Иска се да се постанови решение при признание на иска, като не се провежда фаза на съдебно дирене.

На 15.09.2026 година е постъпила втора молба от ответното дружество, чрез юрисконсулт Ц., в която сочи, че не могат да се явят поради служебна ангажираност, като се иска да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие. Нямат възражение по проекта за доклад на съда. Във връзка с направеното признание на иска се иска да не се провежда фаза на съдебно дирене и да не се допуска съдебно-счетоводна експертиза.

Поддържа направеното признание по основание и размер като искат да се постанови решение по чл. 237 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По делото, на 18.09.2026 година, е постъпила молба от ищеца, чрез процесуален представител, в която се сочи че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви в насроченото съдебно заседание. Не възразява да се даде ход на делото. С оглед направеното от ответника признание се иска да се отдели за безспорно обстоятелството, че ищецът е заплатил в пълен размер такса „експресно разглеждане“ в размер на 116,62 евро. На основание чл. 214 ГПК се иска да се допусне изменение на предявения осъдителен иск чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 116,62 евро. Иска се на основание чл. 237 ГПК да се постанови решение при признание на иска. Претендират се сторени разноски.

В съдебно заседание, проведено на 23.09.2026 година, с оглед направеното искане на 3 ищеца в депозирана молба от 18.09.2026 година е допуснал изменение на предявения от С.

В. П. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ******* против „ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ******, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от 33Д в насока неговото увеличаване, като същия се счита предявен за сумата от 116,62 евро /сто и шестнадесет евро и шестдесет и две евроцента/.

В съдебно заседание по делото, с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и заявеното искане от страна на ищеца, чрез пълномощника му по чл. 237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.

Съгласно чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно:

Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.

В случая са предявени допустими искове с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1, пр. 2, пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал.