Определение № 444 от 06.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600542 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXII вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения С. Х. чрез неговия защитник адв. И. В. против Определение № 463/31.10.2024 г., постановено по ЧНД № 837/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на постановеното определение. Изтъкват се доводи, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилна оценка на доказателствата по делото, които според защитата сочели еднозначно, че Я. се е поправил. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което осъд. Х. да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение и след като се запозна с доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

За да се постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, последният трябва да е дал доказателства за своето поправяне и да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание или не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения С. Х. смисъла на чл.70, ал.1, т.1 от НК. Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му по НОХД № 1979/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив наказание от шест години лишаване от свобода, като към днешна дата му остават за изтърпяване около една година и единадесет месеца.

Не е налице обаче другата комулативно необходимапредпоставка за това, а именно, че осъденият се е поправил по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.

От приложените по делото пробационен доклад на основание чл.70, ал.6 от НК, становище от Началника на затвора, становище във връзка изпълнение плана на присъдата, справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, както и от личното досие на осъдения се установява, че към настоящият момент осъденият Х. не коментирал извършените деяния, като няма и индикации за осъзнаване в пълна степен на извършеното. Изразявал формална самокритичност, провокирана предимно от характера на институцията в която пребивава. Не приемал наложеното му наказание, като смятал размера му за завишен.

В посочените становища е отчетено, че е криминализиран, с относително устойчиви престъпни и асоциални нагласи, които вследствие на доброто интелектуално ниво и личностови ресурси в известна степен подлежат на положително коригиране при изявено осъзнато желание от страна на осъденото лице, но към актуалния момент не се регистрира устойчива мотивация за промяна на криминалното поведение. Също така не е регистрирана активизация по отношение към предлаганите му мероприятия и алтернативи, като се регистрират и положителни самоинициативи. Има пасивно отношение към изготвеното препланиране на присъдата, но формално го спазва. Трудово не ангажируем, като се отнася с претенциозност и засилена избирателност по отношение на предлаганите му трудови дейности. Констатирано е, че при Х. не е налице реално осъзнаване на високата обществена опасност на извършените деяния, поради което в цитираните по-горе становища е прието, че изпълнението на наказанието не е постигнало изцяло целите си към настоящия момент. Предвид това при отпадане на прекия контрол съществува значима възможност за реализиране на нови престъпни прояви със същия или сходен характер.

За коректност следва да се посочи, че при осъдения е отчетен известен 2 но недостатъчен напредък. Отчетено е, че познава добре установения ред, и го спазва в съответствие с възникнала "актуална ситуация. Отнася се с изискуемото уважение към служителите и редки случаи търси съдействие.

Към момента няма наложени дисциплинарни наказания по реда на ЗИНЗС.

Награждаван е 1/един/път с „Писмена похвала със заповед № 3148 / 21.12.2023 г. за подчертана дисциплинираност, добро изпълнение на поставените задачи и участие и активност в антистрес уоркшоп с практическа арт терапия.

При направената преоценка на правонарушителя във връзка с молбата му условно предсрочно освобождаване е отчетен среден в риск от рецидив на престъплението с известно занижение: от 44 т. на 42 т. Като основни проблемни зони, в които могат да бъдат внесени ефективни корекции са определени следните:

- отношение към правонарушението - липсва обективно осъзнаване на високата обществената опасност на извършеното престъпление. Отчетено е неглижиране на извършените деяния и омаловажаването им. При горното изследване е констатирано, че корекционната работа с лишения от свобода следва да продължи и да е насочена към формиране на устойчиви нагласи за законосъобразност в условията на свобода, безпроблемно изтърпяване на наказанието и осмисляне на степента на обществена опасност на извършените деяния. В тази насока са били и становищата на началника на затвора и на представителя на прокуратурата.

Въззивният съд счита за нужно да припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75 г. на ВС на РБ, изм. с ПВС № 8/1987 г. относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително поведение. С други думи, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава.

По делото не са събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.439а от НПК, от които да се направи категоричен извод, че са налице обстоятелства за трайна и положителна промяна на осъдения. Такива доказателства не се установяват и от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, който към настоящия момент остава неизпълнен. Както бе посочено по-горе при постъпване на осъдения Е . Я. в затвора е извършена оценка на „риска от вреди и рецидив“, като първоначално рискът е оценен на нисък - 44 точки. При последващото оценяване на риска от рецидив е установено, че същият е занижен на 42 точки. Тоест, за периода от четири години на изтърпяване на наказанието, рискът от рецидив е занижен минимално само с две точки. Видно от приложените по делото становища в констатираните рискови зони, заложени в плана на присъдата като цели за изпълнение е отчетен също минимален напредък само в една такава.

При това положение съдът се солидаризира със становището на първата 3 инстанция, че планът за изпълнение на присъдата не е изпълнен. Това становище не се променя от обстоятелството, че осъденият е награждаван.

Това се е случило преди да бъде констатирано, че осъденият има проблем с поведението си. В личното досие на осъдения се съдържат данни /сигнал и становище на служител на затвора/ от който се установява, че през месец май 2024 г. осъденият е имал агресивно поведение спрямо други лишени от свобода. Освен това, както бе посочено по горе, според затворническата администрация при осъденият не е регистрирана активизация по отношение към предлаганите му мероприятия и алтернативи, а е налице и пасивно отношение към изготвеното препланиране на присъдата, макар и формално го спазва. Трудово не ангажируем, като се отнася с претенциозност и засилена избирателност към предлаганите му трудови дейности.

По изложените съображения, въззивният съд също счита, че към настоящия момент не са настъпили в кумулативна цялост визираните в чл.70 от НК предпоставки за приложението на института на условното предсрочно освобождаване спрямо лишения от свобода. Необходимо продължаване на работата по изпълнение плана на присъдата за постигане на по-пълно корекционно въздействие и по отношение формиране на критично отношение към стореното и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми.

Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем.

Налице са незначителни резултати от водената корекционна дейност. При това положение не може да се направи извод за положителна прогноза за живот на свобода, както и за цялостна позитивна личностова промяна в следствие на приложеното възпитателно и корекционно въздействие. Предвид изложеното, становището на защитата, че осъденият С. Х. се е поправил се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно се явява и становището на защитата за влошеното здравословно състояние на осъдения и желанието му за лечение извън мястото за лишаване от свобода. Следва да се отбележи, че само въз основа на този мотив не може да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, без да са налице останалите предвидени в закона предпоставки за това. Закона е предвидил възможност при влошеното здравословно състояние на осъдения и необходимост от лечение извън мястото за лишаване от свобода да се иска прекъсване на наказанието от съответния компетентен орган.

С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие процесната жалба се явява неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 463/31.10.2024 г., постановено по ЧНД № 837/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5