Решение № 64 от 28.02.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. ХАСКОВО, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500719 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от П. Ш. Ю.,с ЕГН **********, ****,чрез адв.Р.М. против решение № 260100 / 01.07.2021 г. на РС - Харманли по гр.дело № 306/2020 г. по описа на съда.

С решение № 260100/01.07.2021 г. по гр. д. № 306/2020 г. , Районен съд – Харманли е осъдил “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на П. Ш. Ю., с ЕГН ********** от *** сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени вследствие на претърпяно ПТП на 05.04.2016 г.,ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019г. - датата на която ответникът е отказал изплащане на обезщетение до окончателното изплащане на главницата, като иска за разликата до пълния предявен размер от 24 500 лева и претенцията за лихва в периода от 05.04.2016 г. до 17.10.2019 г. като неоснователни и недоказани отхвърля.С решението “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407 е осъден да заплати на П. Ш. Ю. сумата 15,60 лв. – имуществени вреди вследствие на претърпяно ПТП на 05.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като претенцията за лихва в 1 периода от 21. 06.2019 г. - 17.10.2019г. ,като неоснователна и недоказана е отхвърлена.„ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407 е осъдено да заплати на П. Ш.

Ю. сумата от 322, 45 лв. - разноски по делото, а на адв. Ралица М. АК София, сумата от 580, 00лв. - адвокатско възнаграждение, на осно вание чл.38 ал.1 т.2 вр.чл. 36 ал.2 от ЗАдв, вр. чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения. С решението П. Ш. Ю. е осъден да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407 сумата от 1245, 61лв. - разноски по делото.

Недоволен от решението е останал въззивникът П. Ш. Ю., който чрез пълномощника си адв. М. го обжалва с оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решението в противоречие с материалния закон и съдебната практика при прилагането на разпоредбите на чл. 52 и чл. 51 от ЗЗД.Решението се обжалва в частта в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение на причинените му неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 05.04.2016 г. за разликата над уважения размер от 5000,00 лева до размера от 24 000 лева за претъпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.10.2019 г. и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащането на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди за периода от 21.06.2019 г. до 17.10.2019 г. ,както и в частта в която ищецът е осъден да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК 121718407 сумата от 1245, 61 лв.представляваща направените по делото разноски.

В жалбата се излагат съображения за неправилна правна квалификация на предявените искове. Поддържа се становището, че правното основание на исковете не е чл.432 от КЗ, както е приел първоинстанционния съд, а чл.226,ал.1 от КЗ /отм/, вр. пар.22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,а на исковете за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди по чл.223, ал.2 КЗ/отм/,вр. с чл.86 и чл.84 от ЗЗД.

Поддържа се и становището, че неправилно в обжалваното решение съдът не е взел предвид характера, вида и степента на получените увреждания и не е обсъдил всички неимуществени вреди, които са настъпили за ищеца в резултат на ПТП. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на съпричиняване по отношение на вредоносния резултат от ищеца в настоящото производство. Направен е анализ на приетите по делото експертизи и гласни доказателства, които според въззивника водят до извод различен от този, който е приел първоинстанционния съд. Изложени са подробни съображения по отношение на фактическата обстановка, на експертизите, както и съображения досежно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява наличието на съпричиняване от страна на ищеца, тъй като приносът му за наличието на такова съпричиняване не бил установен по несъмнен и категоричен начин.Доказателствата в тази връзка по делото били противоречиви и не е доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване. В тази връзка счита, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не е следвало да бъде редуциран съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД.Поддържа се становището,че 2 напълно необосновано и неправилно съдът е приел съпричиняване 50 %, като не е изложил мотиви за приноса на пострадалия ищец който да обуславя процента на съпричиняване.Счита,че ако бъде прието съпричиняване в някаква степен,въпреки липсата на категорични доказателства,то приносът на пострадалия ищец следва да бъде определен в далеч по-малка степен.

Поддържа се и становището, че неправилно съдът е определил началния момент от който следва да се присъди законната лихва, дължима съгласно отменения КЗ и нормите на чл.84 и чл.86 от ЗЗД най-рано от датата на настъпване на деликта,тъй като по отменения КЗ н е предвидена задължителна процедура аналогична на тази по чл.480 от КЗ в сила от 01.01.2016 г.. И доколкото се претендира присъждане на законна лихва от

21.06.2019 г.,то от този момент би следвало да се присъди и претендираната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, а на от датата на която е отказано изплащането на обезщетение извънсъдебно.

Претендират от въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд Харманли в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявения от ищеца срещу „ДЗИ - Общо застраховане" АД иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 000 лева , ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да присъди на ищеца законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдВ, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. З, т. 4 и т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, чрез пълномощника на дружеството, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.

Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Харманли. Претендират от въззивната инстанция присъждането на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК - 1320,00 -платено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител. С постъпила писмена молба от пълномощника на страната, се поддържа подадената въззивна жалба. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски по делото ,в това число адвокатско възнаграждение определено на основание чл.38,ал.2 и ал.1,т.2 вр. с чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7,ал.2,т.3,4 и 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение в случай, че същото надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована за насроченото заседание, чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Молят при постановяване на решението да се отчете факта,че застрахователят е платил

3 присъденото в първа инстанция застрахователно обезщетение. Претендират присъждане на разноски съгласно представен по делото списък по чл.80 от ГПК.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

Пред първоинстанционния съд са били предявени преки обективно съединени искове срещу застрахователя по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане причинено от застрахования, както следва: 24 500 лв., неимуществени вреди и 15,60 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Страните по делото не спорят за наличие на валидно сключена към 05.04.2016г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД и Н. С. Р., водач на лек автомобил марка „Форд",модел „Ку риер", с рег.№****, обективирана в застрахователна полица , валидна от 21/07/2015 г. до 21/07/2016г. , което се установява както от извършената справка на електронната страница на Информационен център, така и от приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол № 9/05.04.2016 г. Към момента на ПТП - 05.04.2016 г. лек автомобил „Форд", модел „Куриер", с рег. № ***** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилис тите, сключена с „ДЗИ - Общо застраховане" АД, с полица № ВG/06/115001886 599, валидна от 21/07/2015г. до 21/07/2016г., поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по предявените от ищеца преки обективно съединени искове.

Относно оплакването във въззивната жалба за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, настоящият състав на съда намира оплакването за основателно. След като застрахователното събитие - процесното ПТП е с покрит риск съгласно приетата по делото валидна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена през 2015 г. и ПТП е в срока на гражданската отговорност 4 осигуряваща покритие за периода от 21.07.2015 г. до 21.07.2016 г. приложение следва да намери действащия към този момент материален закон - приложението на част четвърта от отменения КЗ, действащ до 01.01.2016 г., което изрично е уредено в пар.22 от ПЗР на действащия към настоящия момент КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ от 2016 г.,в сила от 01.01.2016 г. по отношение на настъпилото на 05.04.2016 г. застрахователно събитие следва да намерят приложение разпоредбите на отменения КЗ, доколкото застрахователното правоотношение се основава на сключен с ответното дружество застрахователен договор от 21.07.2015 г.

С оглед изложеното предявените искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са с правно основание чл.226, ал.1 от КТ /отм/ вр. пар.22 от ПЗР на КЗ от 2016 г., а исковете за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за вреди са с правно основание чл.223,ал.2 от КЗ ,вр. чл.86 и чл.84 от ЗЗД. Във връзка с процесното ПТП, на 21.06.2019г. до "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е била отправена молба, с вх.№ 94-Р-116/ 21.06.2019г. от ищеца за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, като до предявяване на исковите претенции пред районния съд ответникът не е удовлетворил претенциите на ищеца.