Решение № 660 от 14.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Бл., 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200500819 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 906566/23.05.2022г., постановено по гр.д.№ 3383/2019 г. , РС – Бл. е:

Осъдил Главна дирекция "ПБЗН" МВР , с адрес: 1309 гр.С., ж.к. И, ул. „П.“ 171 А, ЕИК ******, представлявана от директора Н. С. Н. да заплати н а К. Х. Е., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Г. Н. Ч., вписан в Адвокатска Колегия Бл., със съдебен адрес: град Бл., ул. „Ст.Ст.” №1, ет.2, оф.4, сумата от 1630,84 /хиляда шестстотин и тридесет лева и осемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.12.2016г. 12.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2019г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 300 лв. /триста лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като отхвърлил иска над уважения размер до поискания от 1662,00 лв., като неоснователен.

1

РС – Бл. ОСЪДИЛ ответника, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Бл. сумата от 65,23 /шестдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/ лв. държавна такса по предявения иск съобразно уважения размер, както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице изготвеното експертно заключение по приетата съдебно счетоводна експертиза в размер на 300 /триста/ лв.

Срещу това решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от ГД „ПБЗН“ при Министерство на вътрешните работи. Навеждат се конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на заявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия К.

Х. Е..

Бл.ският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Бл.ският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът с исковата молба твърди, че през периода 12.12.2016г.12.12.2019г. е полагал труд като „Водач на специализиран автомобил той и пожарникар" в Районна служба "ПБЗН - Бл.", която е на структурно подчинение към Главна дирекция "ПБЗН" МВР – С. и съгласно ЗМВР е със статут на държавен служител и на това основание отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР.

Твърди се още, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период 12.12.2016г.- 12.12.2019г. ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. За периода 17.12.2016г.- 17.12.2019г. ищецът бил работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим : дневна, нощна и два дни почивка. В този смисъл е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Същият бил положил общо 1800 /хиляда осемстотин / часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2057/две хиляди и 2 петдесет и седем/ часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 257/двеста петдесет и седем / часа, който работодателят-настоящ ответник не му бил заплатил и следвало да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 6,47 лв. /шест лева и четиридесет и седем стотинки/, т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 1662.00/хиляда шестстотин шестдесет и два / лв.

Ответникът ГД „ПБЗН“, оспорва като неоснователни исковите претенции.

Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в Районна служба „ПБЗН – Бл.“ за процесния период 12.12.2016г. – 12.12.2019г., ищецът е изпълнявал длъжността - „Водач на специален автомобил той и пожарникар“. Не е спорен още и фактът, че за исковия период ищецът е работел на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че: за процесния период (12.12.2016г. 12.12.2019г.) ищецът е отработил 7 443,23 часа, от които: работа в редовни дневни смени – 4848 часа, отработени в 606 смени; работа в официални празници – 512 часа; положен извънреден труд – 255 часа и положен нощен труд в 204 смени – 1599,50 часа /превърнати в дневни часове – 1 828,23 часа/.

В табличен вид вещото лице е посочило по години отработените часове. За периода от 12.12.2016г. – 12.12.2019г. ищецът е положил нощен труд в часове от 22,00 часа до 6,00 часа общо 1599,50 часа, отработени в 204 смени, който приравнен с коефициент 1,143 е в размер на 1 828,23 часа. При преизчисляване на положените часове нощен труд, превърнати в дневен от 1599,50 часа нощен труд се получава 1828,23 часа дневен труд. За положените 1599,50 часа нощен труд е налице плащане, а за разликата от 228,73 часа при преобразуването на нощните часове труд в дневен се получават 228,73 часа, който според вещото лице не се изплатени.

Неизплатената сума за разликата от приравнените часове нощен труд е в размер на 1630,84 лв. При прилагане на ограничението, посочено в чл.187, ал.5, т.3 от ЗМВР /до 70 часа на тримесечие/ - при този вариант на изчисляване, на заплащане подлежат 194,70 часа, а размера на обезщетението е за 1 388,21 лева.

Спорно по делото между страните е дали при определянето на възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от Наредбата/.

3

Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в ГД „ПБЗН“ при Министерство на вътрешните работи, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.

Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан частично по размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира разлика, които часове се явяват извънреден труд и следва да се определи допълнително възнаграждение за извънреден труд в размерите по заключението на експерта.

По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на тези служители.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична материално правна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между 4 максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и ПБЗН. Именно спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на тези служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.

По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.

За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната разпоредба на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност на нощния труд до 7 часа, не намира приложение за служителите на ГД „ПБЗН“ при Министерство на вътрешните работи., тъй като за последните в специалния закон, в частност чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна регламентация на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.