Определение № 34212 от 21.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34212 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110126218 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. Х. А., за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 559/ 2026 г. на РС- Разлог.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч.гр.д. № 559/ 2026 г. на РС- Разлог в съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението са направени множество посещения на адреса, като е посочено, че лицето не е открито на адреса, като на всяко съобщение връчителят е отразил, че „съседи отказват информация“. Следва да се посочи, че връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник дали длъжникът живее или не на адреса (например от управителя на етажната собственост, съседи, кметство и др.). В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в 1 рамките на повече от един месец (както е в процесния случай ) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

1. Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

2. Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини- чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

3. Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса ( удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са налице сведения, че не живее на адреса ).

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на 2 постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС , където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Разлог, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 285518/17.09.2026 г., подадена от Топлофикация София“ ЕАД против Ц. Х. А., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 26218 по описа за 2026 г. на Районен съд- София, 66- ти гр.с- в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, ведно с ч.гр.д. № 559/2026г., да се изпратят на РС- Разлог, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3