Определение № 1903 от 18.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1903 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100501060 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната жалба на Е. И. П. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Даков, срещу Решение №1967/03.06.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№5503/23г., с което е отхвърлена претенцията на въззивницата срещу “Космов-666” ЕООД, с която се иска, съгласно изменение на исковете по чл. 214, ал. 1 от ГПК от открито съдебно заседание от 20.05.2024 г., да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец април до май 2021г. в размер на 4524,09 лева, ведно с лихвата за забава върху тях за периода от 01.04.2021 г. до 10.09.2023 г. в общ размер на 952, 72 лева, както и законовата лихва от момента на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите, къто въззивницата е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на “Космов-666” ЕООД съдебни разноски в размер на 848 лв. за адвокатско възнаграждение.

Въззивницата изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете следва да бъдат уважени.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия – ответник „Косвом – 666“ – ЕООД на 25.06.24г., чрез адв.Бойчев. В срока по чл.263, ал.2 ГПК не е подаден писмен отговор.

Бургаският окръжен съд, по реда на чл.267 ГПК констатира следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба подадена от Е. И. П., срещу “Космов-666” ЕООД, за осъждане на ответника да й заплати (след изменение на иска в с.з. на 20.05.24г.) сумата 4524 лева - неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец април до м. декември 2021г., ведно с лихвата за забава върху тях за периода от 01.04.2021 г. до 10.09.2023 г. в общ размер на 952, 72 лева, както и законовата лихва от момента на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите.

В мотивите на решението, съдът е изложил съображения за неоснователност на 1 иска за претендирания период – на стр. 6 от решението, обзац 2 е посочил:

„Следователно и предвид гореизложеното се стига до извод за недължимост на главната претенция за заплащане на трудови възнаграждения на ищцата за период от април до декември 2021 г., предвид погасяването на задълженията на дружеството работодател на 09.05.2023 г. Съдът намира, че при изводът за отхвърляне на иска за главница, без уважение следва да бъдат оставени и акцесорните претенции за мораторна лихва като неоснователни и недоказани“.

В диспозитива на решението, съдът е посочил, че отхвърля иска „съгласно изменение на исковете по чл. 214, ал. 1 от ГПК от открито съдебно заседание от 20.05.2024 г., да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец април до май 2021г. в размер на 4524,09 лева, ведно с лихвата за забава върху тях за периода от 01.04.2021 г. до 10.09.2023 г. в общ размер на 952, 72 лева, както и законовата лихва от момента на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите“.

Въззивният съд констатира, че в съдебно заседание на 20.05.2024г., ищцата е изменила иска си, като от първоначално заявената претенция за сумата от 4724.09 лева, за периода април – декември 2021г., е намалила иска с 200 лева, съставляваща удържани й за месеците април и май по 100.00 лева като запор и за тези месеци е претендирала възнаграждение по 422.55 лева, вместо посочените в исковата молба по 522.55 лева. С протоколно определение съдът е приел изменението, но непрецизно е посочил, че цялата претендирата сума е в размер на 4524.09 лева, за месеците април и май, вместо от април до декември 2021г. Тази непрецизност е пренесена и в съдебното решение.

Така се е достигнало до противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Това съставлява очевидна фактическа грешка е намерила място и в решението. Ето защо делото следва да бъде върнато на БРС за отстраняването й.

Предвид обстоятелството, че въззивното производство е насрочено за 22.08.24г., Разпореждане №2460/18.07.24г. следва да бъде отменено.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

БОС.

ОТМЕНЯ Разпореждане №2460/18.07.24г. за насрочване на ВГД №1060/24г. на ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ВГД №1060/24г. на БОС.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Бургас, за отстраняване на допусната в Решение №1967/03.06.24г. постановено по гр.д.№5503/23г. очевидна фактическа грешка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2