Определение № 22597 от 13.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22597 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100511299 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 12232/24.09.2025 г. по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853, подадена от Б. Я. Н., чрез адв. Б.А., срещу отказ, обективиран в писмена резолюция от 18.09.2025 г. на ЧСИ А.Д., с който е оставена без уважение молбата на длъжника Б. Я. Н., ЕГН ********** за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД по изпълнително дело № 20258530400322 по описа на ЧСИ А.Д..

Жалбоподателят поддържа, че постановеният акт е неправилен като необоснован, немотивиран и незаконосъобразен. Възразява срещу това, че произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано чрез собственоръчно написана и подписана резолюция..

Поддържа, че актът на съдебния изпълнител не е мотивиран, което възпрепятства контрола му по съдебен ред. Излага подробни съображения за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение, като акцентира, че последното не съответства на извършената дейност от страна на взискателя. Моли съда да обезсили резолщцията и да върне делото на съдебния изпълнител за постановяване на мотивиран акт. В условията на евентуалност моли съда да намали юрисконсултското възнаграждение до размера от 50 лева.

С допълнение към жалбата от 02.10.2025 г. претеднира сторените в съдебното производство разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени възражения от страна на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. М.К., в които е изложено становище за неоснователност на подадената жалба. Намира, че определеното юрисконсултско възнаграждение е изчислено законосъобразно, доколкото не надвишава сумата от 150 лева съобразно правилата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Моли съда да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е подадена извън срок, като счита и че съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, а не отказа на съдебния изпълнител да намали разноските по изпълнението.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 20258530400322 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 1

853 е образувано след подадена молба за образуване на изпълнително дело от 19.03.2025 г. от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 50768/2023 г. по описа на СРС, 175-и състав. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извърши справка в РБСС за банковите сметки и сейфове и да бъде наложен запор върху откритите такива, да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договор с оглед налагане на запор върху същите. С молбата и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да извършва справки, както и да определи начина на изпълнението.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че размерът на юрисконсултското възнаграждение възлиза на 150 лева. С възражение от 01.09.2025 г. длъжникът е възразил срещу размера на юрисконсултското възнаграждение, считайки същия за прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, като е заявил искане за намаляването му до 50 лева. По така заявеното искане е депозирано становище за неговата неоснователност от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД.

С ръкописно поставена резолюция от 18.09.2025 г., находяща се на л. 42 от изпълнителното дело, съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на юрисконсултското възнаграждение, като е разпоредил да се уведоми длъжника. Съдебният изпълнител е уведомил длъжника за разпореждането си на 18.09.2025 г., като на 24.09.2025 г. е депозирана частна жалба срещу отказа на съдебния изпълнител.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

На първо място, неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че резолюцията на съдебния изпълнител не представлява валиден акт, доколкото е собственоръчно написана и не съдържа мотиви. Съдът намира, че ръкописно написаната резолюция от 18.09.2025 г., находяща се на л. 42 от изпълнителното дело, представлява валидно произнасяне на съдебния изпълнител по направеното от страна на длъжника възражение за прекомерност, доколкото изхожда от компетентен орган, волята на съдебния изпълнител е ясно и недвусмислено изразена, като ирелевантно за валидността й е техническото й обективиране.

Следва да се посочи, че не е налице и законово изискване съдебният изпълнител да мотивира актовете си, с които оставя без уважение искането на длъжника за намаляване на претендираното юрисконсултско/адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че поставената резолюция представлява валиден акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Във връзка с доводите на съдебния изпълнител за недопустимост на жалбата, следва да се посочи, че по отношение на разноските за юрисконсултско възнаграждение длъжникът е упражнил правото си по чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това актът, подлежащ на обжалване, е разпореждането на съдебния изпълнител, обективирано в резолюция от 18.09.2025 г., с което е оставил без уважение искането за намаляване на юрисконсултското възнаграждението.

Следователно и доколкото жалбата е подадена на 24.09.2025 г., същата се явява в срок и е процесуално допустима.

Жалбата е и частично основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за безплатната правна помощ за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лв.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и че не са прилагани различни изпълнителни способи. В случая осъщественото от юрисконсулта представителство се изразява единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с което са възложени правомощия на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Следва да бъде посочено, че посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, а съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение 2

№ 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК непоискването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява нередовност. След връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало да удовлетворяване на паричното вземане, които да са довели до събиране на вземането. При изложените съображения настоящият състав намира, че юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева отговаря на положения труд, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с което са възложени правомощия на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

По разноските:

Жалбоподателят претендира сторените в настоящото производство разноски.

Производството, образувано по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК срещу разноските по изпълнението, е аналогично по правната си същност на производството по чл. 248 ГПК.

Съгласно трайната съдебна практика в производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което чл. 81 ГПК не се прилага. Предвид това в настоящото производство по обжалване на действия на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението, дори и при формирания извод за основателността на жалбата, на длъжника не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмена резолюция от 18.09.2025 г. на ЧСИ А.Д., с който е оставена без уважение молбата на длъжника Б. Я. Н., ЕГН ********** за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по изпълнително дело № 20258530400322 поради прекомерност за разликата над 100 до 150 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Н А М А Л Я ВА размера на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по изпълнително дело № 20258530400322 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 до сумата от 100 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3