Определение № 12392 от 08.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12392 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504928 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. А. И. и З. П. И. чрез адв. Н. И. И. срещу Определение № 12854 от 01/04/2026 г., постановено по гр.д.№ 5453/2026г. по описа на Софийски районен съд. 151 с-в, с което производството по делото е прекратено.

Жалбоподателите считат обжалвания акт за необоснован и неправилен. Излагат оплакване, че с исковата молба са навели надлежни твърдения, че са собственици на подробно описания недвижим имот, че ответницата владее същия и отказва да им го предаде. Петитумът на исковата молба ясно и недвусмислено съдържал осъдителна претенция срещу ответника за предаване владението същия имот. Считат, че абсолютно нелогично и неоснователно съдът е приел, че са предявени искове по чл. 75 или чл. 76 от ЗС, доколкото изобщо липсвали наведени твърдения за отнемане на владението, същото е било доброволно предадено на ответницата. Считат, че са предявили ревандикационен иск, а ако съдът е имал съмнения относно естеството на предявения иск, е следвало да даде указания, а не да връща исковата молба. Ето защо, молят обжалвания съдебен акт да бъде отменен, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд намира следното:

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. А. И. и З. П. И. срещу А. И.

И., с искане за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху следния недвижим имот: апартамент № 152 с идентификатор ***, с адрес: гр. София, ж.к. „********. В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на процесния апартамент в режим на съпружеска имуществена общност, като след придобиването му са го предоставили в държане на ответницата. Впоследствие са пожелали достъп до имота, но такъв им е бил отказан, изпратили са извънсъдебна покана за освобождаването му, но ответницата така и не е напуснала имота. Твърди се също така, че срещу ответницата е било образувано съдебно производство за предаване на владението, което според ищците представлявало съдебна покана, и по което е било образувано гр.д. № 186/2025 г. по описа на СГС, I-6 състав. Производството по това дело било прекратено на основание чл. 232 ГПК поради опит за извънсъдебно разрешаване на спора, но страните така и не постигнали 1 споразумение.

С разпореждане от 17.03.2026г. съдът е указал на ищците да посочат на коя дата са предоставили процесния имот в държане на ответницата и на коя дата твърдят, че същата е нарушила владението им върху имота като не го е предала въпреки отправена покана за това от ищците.

С уточнителна молба от 19.03.2026 г. в изпълнение на дадени от съда указания ищците са уточнили, че предаването на фактическата власт върху имота на ответницата е било в периода от 07.11.2019 г. до 15.11.2019 г., в рамките на една седмица от придобиването му от страна на ищците. Относно момента на нарушаване на владението сочат, че това е станало през м. декември 2024 г., когато ищецът И. И. е поискал обратно имота, но тъй като за това събитие няма свидетели, за целите на производството, сочат 09.01.2025 г. като начална дата, на която ответницата е нарушила владението им като не им го е предала, на която дата е било инициирано производството пред Софийски градски съд.

С обжалваното определение от 01.04.26г. съдът е посочил, че е сезиран с иск по чл. 75 ЗС за осъждане на ищцата да предаде на ответниците владението върху процесния недвижим имот. Позовал се е на константна съдебната практика по въпроса за характера на шестмесечният срок за предявяване на исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС, който е преклузивен и съдът следи служебно за спазването му. Доколкото в случая владението било отнето на 09.01.2025г. предявеният иск бил недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Въззивният съд намира, че постъпилата частна жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а по същество и основателна, поради следното:

Обжалваното определение е незаконосъобразно. В редовната искова молба следва да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. От изложените в исковата молба факти, формиращи основанието на иска, вкл. след уточнението й, и като съобрази заявения петитум, въззивният съд намира, че не може да се направи категоричен извод за предявен владелчески иск. Ищецът излага твърдения, че е собственик на имот, който се владее от ответника и заявява искане последния да бъде осъден да му го предаде, които твърдения и претенция са относими към ревандикационния иск по чл.108 ЗС, с който невладеещият собственик иска владеещия несобственик да бъде осъден да му предаде владението на вещта. При всички случаи, преди да пристъпи към прекратяване на производството, съдът е следвало да се увери с каква претенция именно е сезиран, доколкото отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В случая, като е прекратил производството по делото, преди да индивидуализира коректно спорното право чрез неговото основание и отправеното до съда искане, районният съд е постановил неправилно определение. Обжалваният акт следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, в съответствие с изложените мотиви.

По изложените съображения Софийският градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12854 от 01/04/2026 г., постановено по гр.д.№ 5453/2026г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в.

ВРЪЩА делото на СРС, 151 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3