Решение № 192 от 28.06.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Костинброд, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20221850100732 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 3665 / 23.08.2022 г. подадена от Д. М. М., ЕГН ********** от гр. София, ул. „П.

Парчевич“ № 2, ет. 2, ап. 9, чрез адв. Р. – САК против Софийския районен съд, с адрес : гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, представляван от Александър Велинов Ангелов / делото е изпратено по подсъдност /.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения, изведени от обстоятелствената част на исковата молба : Твърди се, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с неговия работодател „Компас Транс Интернешънъл“ ЕООД, същият образува на 03.06.2021 г. две заповедни производства пред СРС – ч. гр. д. № 31240 / 2021 г. и ч. гр. д. № 31239 / 2021 г. На 10.06.2021 г. съдията – докладчик по ч. гр. д. № 31240 / 2021 г. изпраща делото по подсъдност на РС – Петрич. А на 18.08.2021 г. съдията – докладчик по ч. гр. д. № 31239 / 2021 г. разпорежда да се издаде заповед № 8838 / 18.08.2021 г. и връчването й на длъжника. Няма постъпило възражение и на 15.10.2021 г. се издава и ИЛ.

Същият сочи, че след образуването на заповедните производства ищецът образува и гр. д. № 36593 / 2021 г. в което претендира неплатено трудово възнаграждение за месец април по сключения трудов договор № 3 / 1

29.01.2021 г. Направено е и искане по допускане на обезпечение по предявения иск. Същото е допуснато от съда с определение. А по другото ч. гр. д. № 31240 / 2021 г. в РС – Петрич е образувано ч. гр. д. № 1082 / 2021 г. и съдът издава заповед, постъпва възражение и ищецът предявява установителен иск по чл. 422 от ГПК.

Ищецът твърди, че впоследствие посочените производства приключват, като се уважават изцяло претенциите на ищеца, издадени са ИЛ и същият образува изпълнителни дела пред ДСИ при РС – Петрич.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Софийския районен съд да му заплати обезщетение в размер на 2 602.92 лева – имуществени вреди, произтичащи от нарушение на правото за разглеждане на ч. гр. д. № 31239 / 2021 г. по описа на СРС в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.05.2022 г. / датата на подаване на исковата молба / до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от СРС, в който същият оспорва иска. Същият моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си.

Претендират се направените по делото разноски на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищецът редовно призован явява се лично, както и с упълномощения си защитник - адв. Р. – САК, която моли съдът дапостанови решение, с което да уважи така предявения иск.

Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, същият е депозирал становище, с което заявява, че поддържа отговора и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор Янкова, която взема становище, че така предявения иск е неоснователен и недоказан. Същата сочи, че се присъединява към отговора на СРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

2

На 02.06.2021 г. заявителят Д. М. М., ЕГН ********** е подал заявление срещу „КОМПАС ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, ЕИК :

206036457, със седалище и адрес на управление : гр. Петрич, бел. „Цар Борис III“ № 11А за сумата в размер от 1 551.96 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2021 г. по трудов договор № 3 от 29.01.2021 г.

В СРС е било образувано ч. гр. д. № 31239 / 2021 г., като на 18.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8838, която е връчена на длъжника и след като е влязла в сила е издаден изпълнителен лист № 3772 / 13.10.2021 г. и е образувано изпълнително дело при ДСИ при РС – Петрич, по което се събират доказателства.

След окончателното приключване на производството ищецът е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок пред ИВСС по реда на гл. IIIа от ЗСВ. Изготвен е подробен констативен протокол от 01.03.2022 г., който е бил изпратен на Министъра на правосъдието След като било разгледано заявление вх. № РС – 21 - 486 / 30.11.2021 г. заявлението е било отхвърлено, тъй като продължителността на производството не е надхвърлило разумния срок / в конкретния случай заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена 2 месеца и 16 дни след подаване на заявлението /.

От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че с постъпленията в размер на 8 006.61 лева „Компас транс интернешънъл“ ЕООД е имало възможност да заплати задължението в размер на претендирания иск 2 602.92 лева, въпрос на приоритети при разходите. От допълнителното заключение се установява, че за периода от 03.06.2021 г. до 01.05.2022 г. по банкова сметка с IBAN :

LG26RBB91551012646236 с титуляр „Компас транс интернешънъл“ ЕООД с преминалите парични средства е имало възможност фирмата да изплати задължението в размер на претендирания иск 2 602.92 лева.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о., ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б 3 от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.

В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.“

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални 4 субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат като едно цяло.

Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването, администрирането и приключването на ч. гр. д. № 31239 / 2021 г. по описа на СРС.

В Констативния протокол изх. № РС – 21 – 486 от 01.03.2022 г. са посочени следните забавяния : общият период на производството е от 02.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е до 12.10.2021 г., когато е постановено разпореждането за издаване на изпълнителен лист и възлиза на 4 месеца и 10 дни, през който период се е развило едно заповедно производство.

Действително при разглеждане на ч. гр. д. № 31239 / 2021 г. по описа на СРС се констатира, че Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена извън предвидения в закона тридневен срок, като забавата е 2 месеца и 16 дни.

Но съдът споделя доводите на ответника, че не е налице причинно – следствена връзка между поведението на съда при разглеждане на ч. гр. д. № 5

31239 / 2021 г. и твърдението на ищеца, че именно с оглед на нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок е претърпял имуществени вреди в размер на 2 602.92 лева, от които : 1 551.92 лева – главница, акцесорно вземане в размер на 150.90 лева – лихва, за периода от 02.06.2021 г. до 17.06.2022 г. – датата на подаване на настоящата искова молба и 450.00 лева – присъдени разноски, адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 31 239 / 2021 г., както и 450.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по ИД № 86 / 2021 г. по описа на ДСИ при РС – Петрич.

От приложените доказателства се установява, че ако са налице имуществени вреди за ищеца, то те се дължат от бившия му работодател „Компас транс интернешънъл“ ЕООД, който е осъден да заплати сумите, за които е издаден изпълнителен лист.

От приложената справка от Търговския регистър за фирма „Компас транс интернешънъл“ ЕООД, ЕИК : 206036457 не са налице данни да е в несъстоятелност, в производство по ликвидация, нито има данни фирмата да е прекратила дейност или да е заличена като търговец.

Съдът намира, че причина за неплащането е липсата на авоари по сметката на работодателя, липсата на движимо и недвижимо имущество, както и наложени други запори върху сметките на длъжника, а не допусната забава при издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. 31239 / 2021 г. по описа на СРС. Именно ищецът предоставя доказателства, за липсата на достатъчна наличност в банковата сметка на дружеството, разкрита в „Райфайзенбанк“ ЕАД още към 31.08.2021 г. / писмо изх. № 001 – 50778 / 31.08.2021 г. / л. 46 / от „Райфайзенбанк“ ЕАД по ИД № 70 / 2021 г. по описа на ДСИ при РС – Петрич /.

Разпечатката съдържа 41 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4eb9708d-db39-41b8-b969-0e48fdbaf785