Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 15.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12380/2025
Вид
Решение № 187
Подписан
15.01.2026
В сила
07.02.2026
Състав
ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110212380 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „,,***''“ ООД срещу Електронен фиш Серия Г № 0076380, издаден от СДВР и с който на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият фиш е неправилен и незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в електронния фиш липсва конкретно описание на извършеното нарушение. Сочи се, че липсва и дата на съставяне на акта. Направено е искане за отмяна на същия.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е било представлявано.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – СДВР, не е била представлявана. В депозирани писмени бележки е направено искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е инвокирано възражение за прекомерност на 1 претендираното адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на процесния електронен фиш са спазени разпоредбите на ЗДвП и КЗ, че същият съдържа необходимите законови реквизити и съответства на одобрения образец. Твърди се, че нарушението е безспорно доказано, както и че липсата на словесно описание не води до нарушаване на правото на защита и не води до незаконосъобразност на електронния фиш.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 17.06.2025 г. лек автомобил с марка „,,***''“, модел „,,***''“, рег. № ,,***'', бил собственост на „,,***''“ ООД.

На 17.06.2025 г. в 09,34 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил в обл. София, общ. Столична, на път втори клас, номер II-18, на 31,8 км, Софийски околовръстен път на 31,8 км, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, което управление било заснето с „CORDON” № MD 1192. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. и при премината проверка за периода от 19.03.2025 г. до 19.03.2025 г.

След заснемането на управлението и на 17.06.2025 г. бил издаден Електронен фиш Серия Г № 0076380, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева. Във фиша било вписано като описание на нарушението „На 17.06.2025 г. в 09,34 часа в обл. СОФИЯ, общ. СТОЛИЧНА, на път ВТОРИ КЛАС, номер II-18, на 31.8 км, Софийски околовръстен път на 31.8 км с посока на движение от бул. Цариградско шосе към бул. Ботевградско шосе. Ограничение на скоростта 40 км/ч за извън населено място въведено с пътен знак В26. Нарушението е установено с АТСС CORDON M2 след приспаднат толеранс от 3 % . С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е“. Фишът бил връчен на дружеството жалбоподател на 29.07.2025 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен 2 начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към електронен фиш; справка относно собствеността на лекия автомобил; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 097-СГИСИС/19.03.2025 г. от Български институт по метрология; справка за преглед на вписан тип средство за измерване; решение за одобрен тип средство за измерване; извадка от АИС-АНД за електронен фиш Серия Г № 0076380; ежедневна форма на отчет за дата 17.06.2025 г.; протокол за използване на АТСС; сертификат за успешно завършен курс на обучение с АТСС.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира същите за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил.

От приложените справки се установява, че процесното техническо средство за заснемане е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към процената дата е преминало периодична техническа проверка. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на заснемане уредът е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба, доколкото дружеството има правен интерес да обжалва акт, с който е било наказано.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът счита за безпредметно обсъждане на доказаността от обективна и субективна страна на нарушението, доколкото дори и нарушението да се изведе като извършено и доказано по безспорен начин, в случая неправилно, 3 противоречиво и неясно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3, изр. 1 от КЗ, в редакцията и към датата на нарушението, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Посочената разпоредба препраща към чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция.

Съдът счита, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение в процедурата по търсене на отговорност на жалбоподателя, като е издал обжалвания електронен фиш, който не отговаря на императивните изисквания за съдържанието му. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. С процесния електронен фиш наказанието е наложено за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ с отразяване във фиша, че „С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р.България и не е“. Видно от вписаното като словесно описание, същото е непълно и не става ясно какво задължение не е изпълнено. Въпреки възражението на административнонаказващият орган съдът счита, че този пропуск е довел и до нарушаване на правото на нарушителя да разбере нарушението, за което е бил привлечен към административнонаказателна отговорност и оттам – да упражни надлежно правото си на защита.

4

Съдът счита за недопустимо, предвид мащаба на констатираната неяснота и непълнота в словесно описание, пропускът да се отстранява чрез посочване на правното основание за налагане наказанието по-надолу във фиша или в хода на процеса чрез уточнение от органа (по аналогия на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН). В настоящия случай е налице неясна воля на наказващия орган относно възприетото от него като поведение в разрез с законоустановеното, което не може да бъде отстранено с простото посочване на нарушената законова разпоредба и санкционната норма. Независимо, че е посочена цифрова квалификация на нарушението, съдът намира, че при липсата на словесни твърдения няма как да се свърже цифровата квалификация и словесната част на електронния фиш, още повече, че в поголямата си част словесното описание на фактите в електронни фиш е неотносимо изобщо към нарушенията по КЗ, тъй като касае скорост на движение, ограничения, въведени с пътен знак на последната и т.н. Отделно от това, съдът като инстанция по същество дължи и проверка върху съответствието между съставомерното поведение и вписаните разпоредби за ангажиране на отговорността, което в настоящия случай не може да се осъществи, доколкото словесно описание на поведението липсва.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в актуалната към датата на нарушението редакция: „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“, а съгласно ал. 2 „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“. От справката касателно процесното МПС се установява, че юридическото лице – жалбоподател се явява собственик. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, при извършване на нарушение при управление на превозно средство, собственост на юридическо лице, с електронен фиш може да бъде наложена единствено глоба или на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. В обжалвания електронен фиш е посочен законният представител на 5 дружеството с уточнението, че собственик е юридическото лице, но е обозначено, че се налага като наказание „имуществена санкция“, каквото наказание може да се налага само на юридическите лице.

Съдът отбелязва, че е абсолютно задължително в електронния фиш да фигурира информация за това кой е наказаният субект, за да има яснота на административното обвинение. Волята на административнонаказващия орган следва да бъде ясно и непротиворечиво обективирана в акта, а не да бъде допълвана чрез тълкуване относно санкционираното лице.

Горепосочените пропуски съдът счита, че се явяват съществени, като издаденият акт се явява противоречащ на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на разноски, за присъждането на които се прилага процесуалният ред на АПК. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя се полагат разноски. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК органът, издал обжалвания и отменен административен акт, следва да плати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски.

Доколкото обаче липсва направена претенция в тази насока, съдът не дължи произнасяне.