Решение № 50 от 04.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ралица Ц. Костадинова при участието на секретаря Елена Я. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Търговско дело № 20203100901142 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на длъжника „Понте Импорт“ ЕООД, ЕИК 201652630, седалище и адрес на управление: с. Житница, общ. Провадия, област Варна, представлявано от И. А. А. – управител, за откриване на производство по несъстоятелност на молителя.

В молбата се сочи, че дружеството има парични задължения към трети лица за получени, но неплатени доставки на стоки и услуги, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, в общ размер на 8 540 028,70 лв.

Освен това дружеството има и публични задължения в размер на 150 769,55 лева. Поради сериозни финансови затруднения дружеството не е в състояние да изпълни тези свои изискуеми парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. С оглед на което същото е неплатежоспособно по смисъла на чл. 607 А от ТЗ и за него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Моли за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост на дружеството. Счита, че продължаването на дейността на дружеството би 1 увредило масата на несъстоятелността, като сочи, че са налице и предпоставките на чл. 630, ал.2 от ТЗ. Дружеството не разполага с достатъчно средства за покриване на началните разноски по производството на несъстоятелността, поради което са налице и предпоставките на чл. 632 от ТЗ.

Към молбата е приложено уведомление до НАП съгласно чл.78 от ДОПК, както и ГФО за 2019г., баланс към 09.10.2020г., ОПР за периода 01.01.2020г. – 31.07.2020г., опис и оценка на активите на дружеството към 09.10.2020г.; списък на кредиторите.

В съдебно заседание молителят не изпраща представител, депозира писмено становище преди датата на насроченото о.с.з, с което поддържа подадената молба и моли за нейното уважаване.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от легитимирано лице, съгласно предвидените в чл.625 ТЗ хипотези, а именно

– от длъжника чрез законния му представител. Молителят претендира откриване на производството по несъстоятелност поради неплатежоспособност, и в условията на евентуалност се позовава на свръхзадълженост.

Съобразно разпоредбата на чл. 607 ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, като ал.2 сочи, че същото може да се открие и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. В чл. 608 от ТЗ законодателят е посочил случаите, в които търговецът се счита за неплатежоспособен, включително хипотезите, в които неплатежоспособността се предполага. От посочената разпоредба, както и от разпоредбата на чл. 631 от ТЗ, съдебната практика извежда следните характеристики и предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, а именно: да е налице обективна и трайна невъзможност на търговеца да изпълни определен вид 2 конктретно изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

По делото са приети служебно изискани писмени доказателства, от които се установява, че относно длъжника, не са установени данни за притежавани от него пътни превозни средства, съгласно справка на Областна дирекция на МВР –Варна, сектор Пътна полиция. От справката, изискана от Агенция по Вписванията, Имотен регистър, се установява, че длъжникът се е разпоредил с цялото си недвижимото имущество, като е осъществил продажби през 2011г. и 2012г. Установява се от писмо от ТД на НАП – Варна, че срещу длъжника има образувано производство по принудително изпълнение по изпълнително дело с No 200854659 / 2020г. по описа на дирекция „Събиране“, като с постановление от 15.07.2020г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в Юробанк България АД за сумата от 148 789,29лв., по които сметки няма авоари. Установява се от справката, изготвена от ЦРОЗ, че на 09.12.2020г. по искане на ТД на НАП – Пловдив е наложен запор по реда на ДОПК върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и сумите, предоставени за доверително управление, находящи се в Юробанк И Еф Джи България АД в размер на 148 789,29 лв. Видно от писмо от Камарата на ЧСИ, София, по отношение на длъжника няма висящи изпълнителни производства

По делото е изслушана и приета Счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективна, компетентна и пълна. Съобразно заключението на вещото лице, дружеството „Понте Импорт" ЕООД разполага с дълготрайни финансови активи - съучастия в търговски дружества, което е и найсъществена част в актива на баланса към 30.11.2020г. - 89.71% от всички активи на дружеството, като след това са Краткосрочните Вземанията от клиенти и доставчици- 10,28% и Парични средства, които към 30.11.2020г. са 0,01%. За целия изследван период 2017 - 31.11.2020 година основна част от всички активи се пада на ДФА, следвани от материални запаси и вземания.

Към 31.11.2020г. (дата на последно съставен отчет за нуждите на експертизата), дружеството „Понте Импорт" ЕООД има непогасени задължения: - към кредитори по търговски сделки в размер на 5 035лв.; - към кредитори по получени дългосрочни заеми в общ размер 4 766 237,74лв., от 3 тях главница в размер на 4 678 079.36лв. и лихви по заеми в размер на 88 158.38лв.; - към кредитори за задължения по получени краткосрочни заеми в общ размер 2 054 962.98лв. в т.ч. главница в размер 2 031 579, 28лв. и лихви 23 383.70лв.; - към други кредитори в размер на 1 830 370,00лв.; -публичните задължения са в общ размер на 155 233, 80 лв.

При анализ на структурата на краткосрочните активи към 30.11.2020г., се установява, че „Понте Импорт" ЕООД не притежава стоки, материали и суровини. Наличните парични средства са едва 1 хил.лв. или 0.13 % от всички краткотрайни активи. Основен дял заемат вземанията от клиенти 80.15%, следвани от други вземания 19.72%. При преглед на счетоводните регистри на дружеството се установява вземания на „Понте Импорт" ЕООД от дебитори в общ размер 884 186,32лв.

Експертизата установява, че последно плащане към доставчици е направено на 12.03.2020г. Последно плащане към контрагенти за погасяване по заеми към кредитори е направено на 12.03.2020г. Последно плащане към бюджета е направено на 03.04.2019г. Последно плащане по задължение към персонал е направено на 17.02.2020г.

Вещото лице обобщава, че „Понте Импорт" ЕООД е преустановило дейност към 30.11.2020г. и декларира, че изпитва затруднения и не може да обслужва задълженията си към кредиторите. При цялостен анализ и преглед на приходите от дейността на дружеството се установява, че същите са в много ниски обеми и недостатъчни, за да покрият както текущите задължения, така и натрупаните загуби от предходен отчетен период. Към 31.

12.2019г. и към датата на експертизата коефициентите за ликвидност са под референтните стойности. Дружеството не притежава бързоликвидни активи за погасяване на задълженията към кредиторите. Изчислените стойности за показателите за автономност са отрицателни величини. Налице е абсолютна зависимост от кредитори и липса на финансова автономност. Дружеството е декапитализирано. Не са налице данни за условни възможности, които вероятно биха подобрили финансовото състояние на дружеството, което от своя страна би довело до реализиране на такава печалба, която да покрие задълженията към доставчиците, описани в констативната част, както и натрупаната загуба от дейността до момента.

4

Въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства и съобразно заключението на вещото лице, както и след извършена служебна справка и в Търговски регистър по партидата на молителя, съдът намира, че спрямо същия е налице неплатежоспособност, като основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Безспорно се установява, че дружеството има изискуеми публичноправни задължения към държавата в размер на 155 233,80 лв./към датата на изготвяне на заключението на вещото лице/, както и към други свои кредитори по търговски сделки. Молителят е спрял плащанията след 12.03.2020г., както към държавата, така и към останалите кредитори. В същото време спирането на плащанията е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, а не се дължи на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца.

В този смисъл и следва да се приложи презумпцията по чл. 608 ал.3 от ТЗ, според която неплатежоспособността се предполага в този случай.

Изводът за неплатежоспособността на молителя се подкрепя напълно от всички събрани доказателства, въз основа, на които и съдът изследва цялостното му финансово - икономическо състояние. Установява се, че с притежаваните краткотрайни активи, той не може да погаси краткосрочните/текущи задължения към кредиторите си. Показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущи задължения на предприятието са в много занижени стойности, като коефициентът на обща ликвидност е 0,3777 при приети за нормални стойности 1,25 – 1,5. Същото е и с коефициентите за бърза ликвидност – 0,3777 при норма 1 – 1,25; незабавна ликвидност – 0,0005 при норма 0,5 – 0,7 и абсолютна ликвидност – 0,0005 при норма 0,2- 0,5.

Изчислените от вещото лице показатели на финансова автономност и рентабилност са отрицателни величини, което подкрепя извода за едно обективно и трайно състояние на невъзможност за погасяване на задълженията.

Вещото лице сочи, че длъжникът разполага с дълготрайни материални активи, които представляват инвестиции в други дружества чрез апортни вноски. Следва да се има предвид, че съобразно трайната съдебна практика, 5 при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага, а само притежаваните от него краткотрайни такива.Евентуалната разпродажба на ДМА за удовлетворяване на текущи задължения, без значение на степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата търговска дейност на длъжника и би довела на практика до нейното преустановяване, а и по естеството си подобно действие представлява ликвидационен способ за осребряване на имущество с цел осигуряване на парични средства – фазата на осребряване в производството по несъстоятелност.

В този смисъл и длъжникът е неплатежоспособен – налице е едно обективно финансово-икономическо състояние, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата.

Предвид, че се установи предпочитаното от длъжника основание, което същият е заявил като главно, то съдът не пристъпва към разглеждане на състоянието за свръхзадълженост, което длъжникът сочи в условията на евентуалност.

По отношение на началната дата на неплатежоспособност, съдът намира следното: Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най–ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. / в тоз смисъл Решение № 9 от 10.04.2019 г. по т. д. № 2099 / 2018 г. на ВКС, 1-во тър. отделение /. Фактът на спиране на плащанията към отделен кредитор или към няколко кредитори е от значение за началната дата на неплатежоспособност, но само ако неплащането се дължи на трайно изразена липса на ликвидни краткотрайни активи, достатъчни за покриване на краткосрочните/текущите задължения към всички 6 кредитори по чл.608 ТЗ. В процесния случай, съдът приема, че началната дата следва се определи в периода 02-03 месец 2020г. или към 31.03.2020г., когато длъжникът е спрял всички плащания. Към този момент, съдът намира, че е настъпила трайната невъзможност за погасяване на задълженията.