Протокол № 1733 от 17.11.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1733 гр. Варна, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100100608 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:37 часа се явиха:

Ищците И. И. М. и И. Г. М., редовно уведомени за съдебно заседание, явяват се лично, представляват се от адвокат С. П. от АК – Русе, редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответниците В. С. С. и Л. С. С., редовно уведомени за съдебно заседание, явяват се лично, представляват се от адвокат К. В. от АК – Варна, редовно упълномощена и приета от съда от преди.

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. П.: Водим двама свидетели.

АДВ. В.: Водим един свидетел.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Ц. А. Я..

В залата влиза свидетелят Ц. А. Я..

Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност, като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.

1

Ц. А. Я. – 82 г., вдовица, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ***. Без родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.

СВИДЕТЕЛКАТА Я. отговаря на въпроси на адв. П.: Аз живея, по въздушна линия, да речем, не съм го мерила иначе, на около 400 метра от имота на ищците по настоящото дело от 2000 г., а от 2003-2004 г. започнах обход на района да търся съмишленици, понеже имахме проблеми с водоснабдяването и не можехме да се преборим с ВиК. Имам и малко други обществени ангажименти и контактувам с много хора, които търсят мое съдействие. В този смисъл се запознах с И. и И. М.и към края на 2003 г. Разбрах тогава, те ми се похвалиха, че са си закупили имот. Аз влязох в този имот и още тогава имах представа какво представлява имота, само че той не е към нашето кметство, а към другото, по тези планове, така наречените „ПНИ“-та, които все още са проблемни, помощни планове.

Този имот, който те са закупили, като площ е 600 кв. м., да речем, за да не фантазирам, защото съм го видяла и по документите им. Закупен е от собственик на имота.

Когато аз посетих имота, те, както казах, няколко месеца преди това бяха го закупили и вече работеха по обработка подобрения и т. н.

Понеже възрастни са били хората, от които купуват, имотът беше запуснат. В този смисъл казвам „обработка“. В смисъл да почистят дървета, храсталаци, треви и да го изравняват, защото каквото е сято преди това е расло, натрупало и т. н. трябва да го заравнят. Такова нещо те не са правили, защото от другата страна има подпорна стена, понеже е висок от север, североизток. Така са го купили и заради денивелацията предните собственици са вдигнали укрепваща стена и там, част от нея служи за гръб на временна постройка. Тази временна постройка аз си мисля, че там я заварих и по смисъла на времето е от предните собственици изградена.

За асми и дръвчета, всичко е сято от тях, от новите собственици И. и И.. Точно в това се състоеше изравняването, за да подготвят, понеже за лозите се иска по-дълбоко да се сеят, специална обработка на земята. И си говореха, че искат да садят винени сортове и дръвчета от овощарските разсадници. През 2004-2005 г. мисля, че ги засадиха. Лозите бяха около 1415. Засяха 3 или 4 дървета. На едното ние му викахме трънко-слива и макар, че е бодливо, то си е особен сорт слива; ябълка; дрян ашлама и още едно имаше, не мога да се сетя какво беше, но четири дървета просто бяха, защото мястото не позволява, защото те искаха да се разположат на това място и съответните лози. Сяха също рози. Розите не съм ги броила, но съдейки по пространството не бяха по-малко от десет рози.

На това място къде и какво се е случило, моля да помоля за предистория относно времето и случилото се, защото сегашните ответници, които преди време бяха ищци срещу И. и И., по стечение на обстоятелствата, Бога ми, кръст слагам аз, се запознах с тях през лятото на 2013 г., те търсеха квартира и тогава в резюме ми разказаха защо търсят квартира.

Бяха си дошли от чужбина, от дълго пребиваване. Говоря за В. и Л. С.и. Съвсем случайно и вече 2018 г., когато станах свидетел на И., вече разбрах, че с тези хора се познавам и това, което говорят не е вярно, че мястото са го владели от закупуването до две хиляди и не знам си коя, и 15-та година. Те след 2013 г. влязоха там да пребивават постоянно в мястото, към което прибавиха и 100-те кв. м. Уточнявах, че с тях се видях 2017 г., вече в предходното дело и разбрах, че нещата отиват на спор за 100 кв. м., които претендират, но аз като имам предвид какво съм видял през 2003-2004-2005 г., с оглед на това дали е измествана границата…. Там бяха тези лози насети. Тези лози бяха засяти върху метална конструкция и между другото мрежата не е обикновена, раждива мрежа, а стоманизирана тел. Първата беше с колове, изгнили, обаче долу с парчетия от бетонни колове, за да се държи трайно, не вкопана в земята. Оградата ищците я направиха с метални тръби. Според мен те сложиха тръби на това, което е, не повече от 20 метра. На тези 20 метра, да има тръба през 3-4 метра.

Не съм ги броила тръбите, честно признавам. Те сложиха мрежа. Отдолу мисля, че по същия начин монтираха бетонна основа.

За асмата - тя беше с метални тръби и телове горе. Друга конструкция по тези колове не мога да кажа дали имаше. Аз си мисля, че като квадратура, защото то влиза малко навътре, не е от тези претендираните пет метра, които са навътре към двора им, не по-малко от 70 кв. м. В тези 70 кв. м. нямам представа колко тръби ще влязат. Тези тръби са високи не по-малко от 2,5-3 метра.

На това място няма нищо от преди три години да не кажа, нищо.

2

С ответниците си мисля, че сме в нормални, човешки отношения, често срещани като „Здравейте“, „Добър ден“, „Добро утро“. Няма дразги между нас.

Самата конструкция не знам дали беше боядисана. Това е спомен от сто години. Не съм имала за цел да го изследвам и да го помня, честно казано.

СВИДЕТЕЛКАТА Я. отговаря на въпроси на адв. В.: Не съм видяла засаждането на лозите и дърветата. Тогава подготвяха, когато съм видяла. Не съм ходила да гледам, когато засаждат. Аз ги видях засадени, не съм присъствала на засаждането. Това стана след 2005-2006 година. След това, знам, че беряха грозде и съм виждала грозде на асмите. Със сигурност до 2018-2020 г. съм видяла, че берат грозде. Смея да твърдя, че всяка година съм ходила да посещавам имота, защото ние си станахме вече по-близки в контактите си с И. и И.. Имам предвид, че имаме какво да си споделяме като семейства, не друго.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Ц. А. Я..

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В. В. К..

В залата влиза свидетелят В. В. К..

Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност, като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.

В. В. К. – 65 г., женен, неосъждан, български гражданин, с адрес – ****. Без родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.

СВИДЕТЕЛЯТ К. отговаря на въпроси на съда: Познавам ищците. Те се казват И. и И.. Те имат място в град Варна. Това е мястото, където живеят в момента. Те имат спор с ответниците. Доколкото знам 2002 г. са купили мястото. Тогава отидох да пренасям техния багаж. Те имаха апартамент, долу, на околовръстния път. Когато отидох на мястото, мисля че имаше някаква подпорна стена изградена. Явно така са го купили с подпорната стена.

Мястото беше оградено с мрежа. Коловете бяха дървени. Имаше една барака, метална и някаква масивна постройка, която беше с тухла. То имаше някакви дървета там и те допълнително сяха лози, рози и такива насаждения. Не мога да кажа колко рози са засяли.

Засяха може би от порядъка на 15 лози, знам ли. Лозите бяха вдигнати на асмалък, защото аз лично съм участвал. През 2003 г. те правиха асмалъка и всъщност аз участвах в изграждането, понеже ние с И. сме колеги. Изграждахме бетонна основа и метална конструкция. Бетонната основа е като пътечка. Това е за асмалъка. Трегерите бяха няколко, но не мога да кажа точно – три-четири. Не знам колко тръби и лози бяха. Отгоре имаше навързани телове на върховете на коловете. Не си спомням колко бяха лозите. Сортове не си ги спомням. Аз участвах в направата на конструкцията. Не мога да кажа дали са правили метална ограда допълнително.

СВИДЕТЕЛЯТ К. отговаря на въпроси на адвокат П.: Аз продължавам да посещавам това място. Може би на годината можем да се видим един-два пъти. Сега, като съм ходил, това което е извън новата ограда, защото разбрах впоследствие, че за това е делото, разбрах, че една част е преотстъпена на съседите, които имат претенция към него, изградена е нова мрежа, нова ограда и част от металната конструкция, която сме я правили, остана в тяхното място, но не виждам вече насажденията, които бяха - дървета да кажем.

Само в другото място. Дървета, рози и лози – това, което беше сято, го няма. Знам, че те искаха да си вземат тази конструкция. Нормално е, след като си ги вложил материалите, после да си ги прибереш. Не са си ги взели, защото явно не са им разрешили. Спрях да виждам тези насаждения мисля някъде около 2018-2019 година. Все пак минаха години.

СВИДЕТЕЛЯТ К. отговаря на въпроси на адвокат В.: Не съм присъствал на момент, в който да съм станал свидетел да са искали ищците да демонтират. Аз не съм комшия, не живея в съседство. Всъщност, от собствениците съм го чувал, като са споделяли.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи от съдебната зала свидетеля В. В. К..

3

СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетел.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: К. А. Т..

В залата влиза свидетелят К. А. Т..

Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност, като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.

К. А. Т. – 71 г., неженен, неосъждан, български гражданин, с адрес – ****. Без родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. отговаря на въпроси на съда и на адвокат В.: Познавам Л. и В. от много време, от 15 години сигурно. Те живеят в „***“, горе. Ходил съм на мястото, където живеят много пъти. Чувал съм, че те имат правен спор със съседите си. Знам, че делото завърши в тяхна полза. Спориха, защото съседите им бяха навлезли в мястото им с оградите там и една или две малки постройки, тъй като са малки – една тоалетна има в горния ъгъл. Тези постройки са в мястото. И бетонни настилки има, има едни метални тръби, бетонирани, с които са хванати асмалъците на другите съседи. Тези тръби им пречат и не могат да си ползват мястото. Знам, че Л. и В. искат от доста време съседите им да си махнат тръбите и постройките, откакто мина делото. Те не могат да си ползват мястото, защото това нещо им пречи. То е ниско и не може да се мине. Човешки бой не може да мине под тези заграждения от тяхна страна. Бетоните и те. Там са бетонирани тези на времето, като ограда ли, какво е било. Асмалъкът е хванат за тях. Всичко е на техните съседи. Ако са махнат - ще им падне асмалъка на съседите. Аз лично съм ходил много пъти. Там не може да се минава свободно.

За първи път отидох на мястото преди, може би, над десет години. Говорим за 2014 г.