Решение № 313 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330201043 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 26-1030-000003/09.01.2026 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Н. В. Б., с ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Н. В. Б., чрез адв. Л. К., обжалва цитираното НП и претендира за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 26.11.2025 г., около 12.27 ч. в Община Марица, на път Автомагистрала 1

№ А-I, жалбоподателят Б. управлявал л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******, лична собственост, когато служители на Сектор „Пътна полиция“, сред които актосъставителят П. Д., го спрели за проверка. В хода на проверката било установено, че управляваното от жалбоподателят МПС е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 28.10.2025 г. Образуваното ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК било прекратено от страна на РП-Пловдив, като материалите били изпратени по компетентност на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив за реализиране на административно-наказателната отговорност на виновния водач. В тази връзка е бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а въз основа на него било издадено и процесното НП, с което жалбоподателят e бил санкционирана с „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва издаденто срещу него НП. Твърди, че същият, като собственик на МПС не е бил уведомен за факта на прекратената регистрация на управляваното от него МПС. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г.на ВКС и ВАС, според което не се наказва водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. Предвид това се моли обжалваното НП да бъде отменено.

Правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление 2 от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая не се спори, а и това се установява от доказателствата по делото, че при извършена проверка по отношение на жалбоподателя на 26.11.2025 г., около 12.27 ч. в Община Марица, на път Автомагистрала № А-I, същият управлявал л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******, лична собственост, с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 28.10.2025 г. По делото няма доказателства за уведомяването му, като собственик на МПС, подлежащо на застраховане със Застраховка ГО, че регистрацията на същото е била служебно прекратена. Няма и доказателства, че жалбоподателят е знаел, че управлява МПС с такава прекратена регистрация. В контекста на горните факти следва да се обсъди Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г.на ВКС и ВАС, според което не се наказва водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Според мотивната част на същото, съществува законово задължение по чл.

143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на 3 административното нарушение, включително вината, административнонаказателния процес не се предполага. която в

Както бе посочено по-горе, в конкретния случай по делото няма доказателства, а и не се твърди, административният орган да е уведомил собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, нито той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. Горното от своя страна обуславя субективната несъставомерност на деянието, респ. неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателят Б..

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 350 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство по настоящето дело, като претендира пълното им заплащане.

Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна и като съобрази: действителната фактическа и правна сложност на делото, която не се отличава от типичната за подобен вид нарушения; намира, че възражението се явява основателно и следва да се присъди възнаграждение тангиращо към минималните размери съобразно чл.

7, ал.2. т.2, вр. параграф 2а от Н аредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в конкретния случай 204,52 евро.

По мнение на настоящия състав в конкретния случай именно този размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, като присъждането на по-висок би противоречало на принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.

За пълнота следва да се посочи, че действително свободата на договарянето позволява страните по дела да уговарят и заплащат неограничени размери на адвокатските възнаграждения. Това, обаче не може 4 да става за сметка на насрещната страна в спора.

Процесният случай е именно такъв, при който при наложена санкция в размер около 250 евро жалбоподателят е договорил и заплатил адвокатски хонорар в размер 350 евро, като посочената икономическа нерентабилност в уговорките му, безспорно е позволена от закона, но не може да се възлага в тежест на въззиваемата страна.

Съгласно т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОД на МВР-Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 26-1030-000003/09.01.2026 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Н. В. Б., с ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Б., с ЕГН:

********** сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 350 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5