Решение № 410 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330206791 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-1030004940/10.10.2023г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВРПЛОВДИВ, Сектор „Пътна Полиция“ - Пловдив, с което на М. Х. С., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна или за частичната му отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено 1 на 19.10.2023г., а жалбата е подадена на 24.10.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери следното:

От фактическа страна се установява, че на 10.07.2023г, в 18,00ч., в гр.

Пловдив, бул. „България“ пред № 2, жалб. С. управлявал МПС „Хюндай Лантра“ с рег. № ****. Същият бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които бил св. К.. При извършената проверка се установило, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация от 05.07.2023г. на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като същевременно било констатирано още едно нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, което не е предмет на настоящото производство. За така установеното, св. Д. съставил АУАН.

В частта за управлението на МПС с прекратена регистрация била сезирана РП-Пловдив, която с Постановление от 29.09.2023г. отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратила преписката по компетентност на началника на Сектор „Пътна полиция“-Пловдив за разрешаване на въпроса за административнонаказателната отговорност. След връщането на преписката, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП.

Видно от справката за прекратяването на регистрацията на процесното МПС се установява, че за МПС Хюндай Лантра с рег. № **** е регистриран договор за продажба на лек автомобил с документ № 2079/03.05.2023г. от Нотариус № 639, като заявлението е подадено по електронен път. Липсват данни в двумесечен срок от придобиването на автомобила новият собственик – жалб. С., да го е регистрирал, поради което и след изтичане на законовия 2месечен срок, на 05.07.2023г. регистрацията на автомобила на основание чл.

143, ал. 15 от ЗДвП е била прекратена служебно.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

2

Съдът дава вяра на показанията на свид. К.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил справка, от която се е изяснил статусът на автомобила и липсата на надлежна регистрация към момента на управлението му. Описаното от свидетеля, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, се потвърждава и от представената справка за регистрация и справка за собственост на автомобила. Видно от справките е, че едва на 11.07.2023г., в 14,18ч., е отразена промяната на регистрацията на автомобила. Съдът дава вяра и на показанията на св. М., доколкото същите са последователни, логични, убедителни и доколкото липсват каквито и да е доказателства, които да ги оборват. Свидетелят също разяснява за управлението на автомобила от страна на жалбоподателя и за извършената му проверка, както и за причините за предприемане на управлението.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице – т.3.11. от Заповедта. НП освен това е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след отказ на РП-Пловдив да образува наказателно производство и връщане на преписката на административно-наказващия орган.

При издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. НП е издадено на 10.10.2023г. за нарушение от 1 0.07.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В НП са описани всички съставомерни фактически признаци на процесното нарушение – управлението на автомобил от страна на жалбоподателя, липсата на надлежна регистрация съгласно условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, конкретното основание за ненадлежната регистрация – прекратяването й по 3 чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради обстоятелството, че новият собственик в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го пререгистрира, датите на служебното прекратяване на регистрацията и на установеното управление на МПС-то. Всички описани обстоятелства обхващат именно съставомерните факти на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правят възможна проверката на тези факти, а оттам и на приложимото право.

При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от правна страна, че процесният автомобил при управлението му от жалбоподателя не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията на МПС-то е била прекратена към датата на процесното деяние.

Изрично е посочено в НП какво е било правното основание за прекратяването на регистрацията. По смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика (какъвто е например случая при изтекла застраховка ГО и уведомяване от Гаранционния фонд при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП), в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, какъвто е и настоящият, законодателят не е предвидил прекратяването да се извършва след допълнително уведомяване на собственика, поради което и с изтичането на 2месечния срок от настъпване на юридическия факт – прехвърляне на собствеността, и липсата на осъществено регистриране, възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик – в този смисъл е и непротиворечивата практика на АС-Пловдив по сходни казуси – Решение № 2450 от 14.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2806/2021 4 г.;Решение № 1835 от 24.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2266/2022 г.;Решение № 2443 от 13.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.

№ 2409/2021 г.;Решение № 1292 от 23.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1139/2021 г. ;Решение № 626 от 29.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 490/2021 г.

В случая се установява и извършване н а нарушението от субективна страна от жалбоподателя. Същият е бил собственик на процесния автомобил, поради което и е знаел от една страна, че има задължение като приобретател в едномесечен срок от придобиването му да го регистрира, каквото е задължението му по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, както и е знаел, че при неизпълнение на това задължение, след изтичането на два месеца от придобиването на автомобила, регистрацията на същия ще бъде прекратена по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дори и да се твърдеше незнание на закона, такова не би било извинително (Ignorantia legis neminem excusat), поради което и поведението му по управление на автомобила, който е бил дерегистриран, е било виновно.

При така посоченото, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Правилно е определена и санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В случая според съда размерът на наложената санкция подлежи на коригиране. В чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ в размер от 200 до 500 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца. Административнонаказващия орган е определил наказанията в максималния предвиден от закона размер – глоба от 500 лева и лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца, като обусловил същите с обществената опасност на деянието и дисциплината на водача.

Според съда, посочените обстоятелства от административнонаказващия орган в хода на производството не се установиха.

На първо място, по отношение на обществената опасност на деянието, видно е, че предприетото управление е едва няколко дена след прекратяването на регистрацията (деянието е извършено на 10.07.2023г. а регистрацията е била прекратена на 05.07.2023г.). След извършването му и преди издаване на НП, жалбоподателят незабавно е регистрирал автомобила 5 на следващата дата – 11.07.2023г. От разпита на актосъставителя не се установяват някакви особени обстоятелства, които да сочат на обществена опасност на деянието, надвишаваща обичайните случаи на нарушения от същия тип – „Не сме имали никакъв проблем с водача в хода на проверката.

Същият не е оказвал съпротива или изказвал срещу нас обидни думи.

Забравили са там нещо да прехвърлят колата в дадения от закона срок придобития автомобил, изтървали са срока. … Не е имало никакъв проблем с него. Просто не са си свършили задълженията, което при нас излиза на таблета и така” – св. К. в с.з. от 20.02.2024г. От показанията на св. М. се установява и че предприетото управление от жалбоподателя е било във връзка с внезапно заболяване на детето му, което също сочи на смекчаващо обстоятелство. Макар да няма такова изрично възражение, следва съдът да посочи и че в случая не е имало основание за приложение на института на крайната необходимост по чл. 13 от НК, доколкото изложените от св. М. факти сочат, че не е била налице непосредствена опасност за здравето на детето на жалбоподателя, същото не е било само (било е с майка си) и при посериозен проблем е могло същата да се насочи и към бърза помощ или лекарски кабинет (включително с такси), без да се налага да чака пристигането на жалбоподателя, поради което и негативните последици е могло да бъдат преодолени и без да е наложително управлението на дерегистрираното МПС.

На второ място, по отношение на коментираната от АНО дисциплина на водача, видно от справката за нарушител-водач същият има предходни нарушения, но те не надвишават значително нормалният брой нарушения – за 6 години като правоспособен водач същият има регистрирани 6 броя влезли в сила наказателни постановления преди процесното деяние. При повнимателен преглед се установява и че нарушенията не са значителни, като единственото по-сериозно нарушение е за неизпълнение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е била наложена глоба в размер на 200 лева с влязло в сила на 08.04.2021г. НП, а останалите нарушения са санкционирани с глоби от 10 до 50 лева. Липсват предходни нарушения, при които да е било налагано наказание „лишаване от правоуправление“. На жалбоподателя са били издавани и фишове, но също за маловажни случаи на нарушения с глоби в размери между 10 и 50 лева. Отделно от това, съдът съобрази и добрите характеристични данни за дееца – същият е работещ, 6 семеен, има съпруга и 3 малолетни деца.