Решение № 455 от 30.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Русе, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20244500100274 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

В исковата си молба Р. И. В. и С. Д. В. твърдят, че прехвърлили на дъщеря си Я. С. Г. и съпруга й С. А. Г. собствеността на своя недвижим имот – апартамент 3 на 2 - ри етаж в жилищен блок " ***, построен в гр.Русе, ж.к." Здравец - север", със застроена площ от 57,57 кв. м, срещу задължението на приобретателите да ги гледат и издържат до края на живота им. Ищците твърдят, че от момента на сключване на договора, включително и към настоящия момент, ответниците, заедно или поотделно, не са полагали никакви грижи за тях и не са им давали издръжка. Ищците сами осигурявали необходимите им средства и полагали грижи за себе си. Въпреки, че с договора било уговорено, че прехвърлителите си запазват пожизнено правото на ползване на целия имот, когато ищцата се върнала от Италия, където работела, трайно да живее в България, ответницата отказала да й осигури достъп до апартамента, за да живее там, нито се съгласила да й плаща наема за наето жилище.

В последните години здравословното състояние на ищеца се влошило, и се нуждаел от грижи, вкл. и от подпомагане с парични средства за купуване на лекарства, храна и пр., тъй като нямал пенсия, нито други доходи, но такива не били престирани от приобретателите.

Последните отказвали да комуникират по какъвто и да е начин с ищците, вкл. и не им позволявали да виждат внуците си. През м.юли 2023г. приобретателите се развели и в процесния апартамент останала да живее съпругата с децата.

1

Ищите считат, че ответниците изобщо не изпълняват задълженията си по договора, налице е пълно неизпълнение на техните договорни задължения, поради което претендират да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде развален сключеният договор за издръжка и гледане.

В срока по чл. 131 от ГПК и в хода на производството ответниците не вземат становище по предявения срещу тях иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

На 29.05.2019 г. съпрузите Р. И. В. и С. Д. В. прехвърлили на дъщеря си Я. С. Г. и съпруга й С. А. Г. с договор за издръжка и гледане собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 3,находящ се в гр. Русе, на втория етаж във вх. А, в жилищен блок „***“, в ж.к. „ Здравец-север“, по улица „Люлин планина“ № 1, с площ от 57.57 кв.м, заедно с прилежащото избено помещение № 15 със застроена площ от 3.64 кв.м, заедно с 0.670 % идеални части от общите части на сградата.

В договора било изрично уговорено приобретателите да поемат занапред издръжката и гледането на прехвърлителите, като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили до този момент и полагат за тях, за всеки един поотделно, специални грижи при болест, немощ, подпомагат ги с храна, лекарства, облекло при нужда, като било уговорено, че задълженията могат да се осъществяват и от трети лица. С договора прехвърлителите си запазили вещното право на пожизнено, самостоятелно и безвъзмездно ползване и обитаване върху целия недвижим имот докато са живи, както заедно, така и поотделно за всеки от тях. Договорът е обективиран в Нотариален акт вх. рег.

№ 6687/29.05.2019 г., акт № 25, том 17, дело № 3374/2019 г. в Служба по вписванията - гр. Русе.

След сключването на договора за издръжка и гледане приобретателите заживели в жилището.

Макар в процесния договор да било уговорено, че прехвърлителите си запазват пожизнено правото на ползване на целия имот, когато ищцата се върнала от Италия, където работела, трайно да живее в България, ответниците отказали да я пуснат в апартамента, за да живее там, докато се устрои, не й осигурили достъп до имота, нито се съгласили да й плащат наема за наето жилище. Тъй като междувременно, с влязло в сила решение по гр. д. № 1732/2019 на РРС, ищците се били развели, ищцата не можела да живее с бившия си съпруг в семейното им жилище, поради влошени взаимоотношения.

С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 2957/2023 г. по описа на РРС, ответниците се развели и в жилището останала да живее съпругата, с децата. Ответницата не само не полагала грижи, но и отказала да комуникира с родителите си – ищците,вкл. и препятствала контакта им с внуците им.

Същевременно тя и бившият й съпруг не им оказвали подкрепа, дори и когато здравословното състояние на ищеца-прехвърлител се влошило и имал нужда да бъде подпомогнат финансово за купуване на лекарства, храна и пр., тъй като нямал пенсия и други доходи.

2

Свидетелката ММ установява, че ищците решили да прехвърлят на дъщеря си и зет си жилището, с желание занапред те да се грижат за тях, при нужда от помощ. Когато заради епидемията от Ковид -19 ищцата се върнала в България, нямала къде да живее Ответниците не я пуснали да живее в жилището, по отношение на което е сключен договорът, въпреки,че тя и ищецът имат запазено право на ползване. В този момент ищцата нямала нито работа, нито къде да живее, не можела да живее и в семейното жилище при ищеца, тъй като междувременно с него се били развели и били във влошените отношения. Затова първоначално пребивавала в апартамента на брат си, а след това си наела квартира. Свидетелката сочи и че ищцата търсела контакти с дъщеря си и зет си, но те отказвали да се срещат или да контактуват по телефон, дори не й разрешавали да вижда внучетата си.

Св.М обяснява, че след развода на ответниците през миналата година ответницата продължава да живее в апартамента, като не допуска майка си до жилището. Ответницата не само не помага на майка си финансово и по друг начин, а дори и не контактува с нея. Свидетелката сочи и че с дългогодишната си работа в Италия ищцата е осигурила две жилища и ги е обзавела, като в едното сега живее бившият й съпруг, в другото - дъщеря й, а тя живее на квартира. Сочи и че когато на ищеца му направили операция, дъщеря му и зет му не му помогнали по никакъв начин.

Св. МД сочи, че знае от ищцата, че със съпруга си прехвърлили на дъщеря си и зет си апартамента в бл.“Родопи“, за да се грижат за тях, когато имат нужда.. Докато работела в Италия, ищцата пращала пари на дъщеря си, за да обзаведат апартамента, а след това ответниците се нанесли в него. От ищцата узнала, след окончателното й връщане в България, че има проблеми с дъщеря си и зет си - искала или да живее при тях, или да й помогнат с наема за квартира, но те не направили нито едното, нито другото, и се отдръпнали, спрели да контактуват с нея. След връщането си от Италия ищцата имала нужда от помощ, защото нямала работа, нямала къде да живее, затова се обърнала към дъщеря си и зет си, но не получила подкрепа от тях. От ищеца свидетелката узнала, че му била извършена операция на окото във Варна, във връзка с която поискал финансова помощ от дъщеря си, но тя му отказала.Той й се оплакал за това, както и че дъщерята му се отдръпнала и от него, и отказва да комуникират. Свидетелката сочи и че по никакъв начин от прехвърлянето на апартамента ответницата и вече бившия й съпруг не са помагали на родителите си, а напротив – ищцата е плащала телефона на дъщеря си. От разговори с ищцата знае, че е искала помощ и от зет си, но и той не й помогнал с нищо

От обясненията на ищцата Р. В. по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че когато през 2021 г. се върнала от Италия в България, нямало къде да живее, тъй като бившият й съпруг живеел в единия апартамент / семеен /, а дъщеря й и съпругът й – в наследствен на ищцата апартамент – предмет на процесния договор. От приобретателите поискала достъп до апартамента, но те отказали.

Предложила им, щом няма да живее там, да й плащат наема на квартира, но те й отказали, и затова временно живяла в апартамента на брат си , а след това, и понастоящем – на квартира.

3

След като се върнала в България, дъщеря й и зет й отказвали да говорят с нея по телефона, да се срещат, въобще да общуват, без тя да знае каква е причината за това им поведение. Въпреки, че нямала жилище, а първоначално и работа, те не са й предлагали, нито оказвали финансова подкрепа. Искала да разговаря с тях да живее в жилището, но те отказали както да го освободят, така и да й осигурят достъп до него. От връщането й от Италия не е имала достъп до жилището, не са я пускали в него. Опитвала се да разбере защо се държат така с нея, да контактува с тях по „Месинджър“, но нямала отговор.

Когато се разминавали във входа на блока, в който тя също временно живеела, не я поздравявали, не й говорели.До преди развода на дъщеря й и зет й поддържала някакви отношения с последния, но след това и той отказал да контактуват. Нито дъщеря й Я., нито вече бившият й зет, както след сключване на договора, така и понастоящем са й помагали по някакъв начин – нито финансово, нито с подкрепа. Дори не са се срещали повече от една година, няма контакт и с внуците си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В производството по разваляне на договор за издръжка и гледане ищецът следва да докаже сключването на договора, а в тежест на приобретателяответник е да докаже пълното и точното изпълнение на задълженията му по договора, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя, като прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Задължението на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане се изпълнява още със сключването на договора, с оглед на транслативния му ефект. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение.

Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено, непрекъснато и неделимо. Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си. Изпълнението се дължи лично от приобретателя по местоживеенето на кредитора, а в случая може да се престира и чрез трети лица, с оглед уговорката в договора .

Видът и обемът на дължимата престация на приобретателя се определят от уговореното в договора. В конкретния случай в процесния договор тя е описана като : " задължение на приобретателите да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите занапред, като им осигуряват спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и като полагат за тях, за всеки един по отделно, специални грижи при болест и немощ, подпомагане с храна, лекарства и облекло при нужда ". На практика така страните са се съгласили да се осигурява необходима на прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички необходими за тях грижи, съобразно действителните им конкретни 4 нужди във всеки един момент (Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Освен, че включва действия по осигуряване на нормални бит и домакинство, за здравословното състояние на прехвърлителя, престацията на длъжника следва да включва и извършване на действия с нравствен елемент - уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда и принадлежност към семейството на приобретателя, като последният е длъжен да има съответстващо поведение и да осигури същото от останалите членове на домакинството си (Решение № 24/18.03.2009 г., по гр.д. № 5287/2007 г., на IV г.о.).

Със сключването на договора за издръжка и гледане, ответниците като съпрузи са придобили в режим на СИО процесния апартамент. От него момент за тях са възникнали посочените по-горе задължения. Съгласното трайната съдебна практика, конкретно ТР №30 от 17.06.1981г., ОСГК , когато издръжката и гледането е задължение на две и повече лица, според изричната уговорка длъжниците са солидарно отговорни пред всички правоимащи да ги получат. При евентуално изпълнение само по отношение на някои от тях ще е налице частично неизпълнение, което по същество е неточно изпълнение на договора. В конкретния случай задълженията за издръжка и гледане са поети от двамата ответници, като не е било уговорено разграничение на задълженията на всеки един от тях по вид и обем, тоест волята на съдоговорителите и намерението на прехвърлителите са били приобретателите да изпълняват едновременно и неделимо задълженията по издръжката и грижите по отношение на правоимащите. Затова и задължението на приобретателите е неделимо. Неделимостта произтича и се основава на намерението на договарящите - чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗЗД, предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо, което означава по същество, че всеки съдлъжник е обвързан да даде на кредитора едновременно с другия длъжник дължимото. Тази особеност е всъщност отклонението от общото правило, че при множество на кредиторите, а по логика и по необходимост - и при множество на длъжниците, облигационното отношение се разделя между участващите в него лица.