Решение № 1682 от 27.02.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 27.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ при секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 4789/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 303179 от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 23332/2015 г., по описа на СРС, 34 с-в, ответникът Г.Х.П. е осъден да заплати на ищеца Б.А.А., по искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК следните суми:

- сумата от 481,10 лева, представляваща 1/6 част от сума в размер на 2886,80 лева - заплатени от Б.А. разноски по водене на гр. д. № 9576/2000г. по описа на СРС, 40 с-в, както и сумата от 144,87 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г., като е отхвърлен акцесорния иск за разликата над 144,87 лева до пълния предявен размер от 147,25 лева, за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г.;

- сумата от 1679,15 лева, представляваща 1/6 от сума в размер на 10 075,05 лева - заплатени такси от Б.А. по изп. дело № 20108580400679 по описа на ЧСИ У.Д.,, както и сумата от 505,64 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г., като е отхвърлен акцесорния иск за разликата над сумата от 505,64 лева до пълния предявен размер от 513,90 лева, за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015г.;

- сумата от 134,41 лева, представляваща 1/6 от платени разходи за ремонт на третия етаж от сграда, находяща се в гр.

София, бул. „*******, както и сумата от 40,47 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г., като е отхвърлен акцесорния иск за разликата над 40,47 лева до пълния предявен размер от 41,13 лева, за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г.;

- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 291,48 лева, представляваща съдебни разноски за производството пред СРС.

Със същото решение е отхвърлен изцяло предявеният от Б.А.А. срещу Г.Х.П., иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 15 000 лева, представляваща 1/6 от сума в размер на 90000 лева - заплатената от ищеца цена за доставена електроенергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, за периода от м. август 2010 г. до 28.04.2015 г., както и иска по чл. 86 ЗЗД, в размер на 4590,79 лева – мораторна лихва върху главницата от 15 000 лева, за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г. Съразмерно отхвърлената част от исковете ищецът е осъден да заплати на ответника заплатените в първоинстанционното производство разноски от 2614,19 лева.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца за сумата от 15000,00 лева, представляваща 1/6 част от сума в размер на 90 000 лева, съставляваща заплатената от ищеца цена за доставена електроенергия до процесния недвижим имот и по акцесорния иск за мораторната лихва върху главницата, в размер на 4590,79 лева е подадена въззивна жалба от ищеца Б.А.А. с оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска и го е разгледал като такъв по чл.

61, ал. 2 ЗЗД, а не по 30, ал. 2 ЗС, като счита, че разноските са едновременно необходими и полезни, тъй като част са извършени с цел осигуряване охраната на сградата, а друга част са били с цел реализирането на наеми от имота, и ответникът е следвало да поеме своя дял от тях. Сочи, че по същество е необоснован и изводът на съда, че разноските за електроенергия не се дължат от ответника, като не е съобразен характера на тези разноски и дадените в тази връзка показания на свидетеля Б.. Изтъква, че дори и по делото да се приеме, че необходими са само разходите за охрана на имота, техният размер е доказан от изслушаните общо четири експертизи, според които 1/6 от разходите за електроенергия за осветление през нощта, видеокамери и СОТ, възлизат на 8650,43 лв., а мораторната лихва в размер на 1693,09 лв. и до който размер претенциите е следвало да бъдат уважени.

Ответникът

Г.Х.П., починал в хода на въззивното производство и на негово място конституиран по реда на чл. 227 ГПК наследникът му по закон - А.Д.А. –П., оспорва въззивната жалба, като счита, че решението в отхвърлителната му част е постановено в съответствие със закона.

Срещу решението в частта, с която са били частично уважени предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове и подадена въззивна жалба и от ответника с оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че с определение № 257555 от 02.11.2017 г. СРС е отменил протоколно определение от 12.10.2017 г., с което е бил даден ход по същество на първоинстанционно дело и е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 06.12.2017 г., като е дал указания на ищеца да отстрани констатираната нередовност на исковата молба. Твърди, че съдът не му е предоставил възможност да се запознае с уточняващата молба на ищеца и в едномесечен срок да подаде нов отговор на исковата молба и не е изготвил нов проект за доклад по чл. 146 ГПК, което процесуално нарушение обуславя отмяна на решението. Позовавайки се на нормата на чл. 30,, ал. 3 от ЗС и обстоятелството, че притежава 4/24 ид.ч. (или 1/6), а останалите четирима съсобственици, сред които и ищеца, имат по 5/24 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, поддържа, че ищецът може да претендира от ответника не 1/6, а 5/24 от 1/6 от заплатените разходи. Без правно значение било как ищецът е уреждал отношенията си с другите съсобственици, като е недопустимо да претендира чужди права, поради което СРС неправилно е изчисли сумите, за които ответникът е осъден.

Излага съображения, че не е пасивно материално легитимиран по претенциите за сторените от Б.А.А. разноски по процесните съдебно и изпълнително дело, а такива разноски се дължат от ответната страна по тези дела - „ММС.” ЕООД, и каквато той не е бил в тези производства.

Поддържа, че е незаконосъобразено СРС не бил обсъдил и релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Неправилен бил и изводът на съда, че извършеният ремонт на третия етаж на сградата и заплатената за него сума представляват полезни разноски. По делото липсвали надлежни доказателства, които да сочат, че в резултат на поставянето на ламинирания паркет се е увеличила стойността на вещта, както и че ламинираният паркет не може да бъде премахнат без да увреди вещта.

Поддържа, че решението е в пълно противоречие с ТР №85 от 02.12.1968 г., на ОСГК на ВС, като твърди, че не е изразявал съгласие за извършването на ремонта. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове отхвърлени, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата и ищец в производството по делото - Г.Х.П. е подал писмен отговор, с който оспорва въззивна жалба. Счита, че извършените от ищеца разноски по други изпълнителни дела ползват настоящия ответник, тъй като въз основа на тях е върнато владението на процесния имот. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Ищецът не е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която частично са били отхвърлени акцесорните претенции за мораторни лихви по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължими за забавено плащане на главните вземания за разноски по водене на гр. д. № 9576/2000г. по описа на СРС, 40 с-в, за разноски за водене на изп. дело № 20108580400679 по описа на ЧСИ У.Д., и за разходи за ремонт на третия етаж от процесната сграда, поради което в тази му част същото е влязло в законна сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Производството пред СРС е образувано по обективно кумулативно съединени искове от Б.А.А. срещу Г.Х.П. за възстановяване на сторените от ищеца разноски, извършени в съсобствения на страните недвижим имот фабрична сграда на пет етажа, находяща се на бул. „******.

Страните не спорят, а и се установява от приложените пред СРС писмени доказателства (нотариални актове и съдебни решения), че са съсобственици при квоти 5/24 ид.ч. за Б.А.А. и 4/24 ид.ч. или 1/6 ид.ч. за Г.Х.П., на недвижими имоти, представляващи Дворно място, находящо се в гр. София, бул. Сливница, № 178 с площ от 950 кв.м., ведно с построената в него масивна къща от 129,24 кв.м. и фабрична сграда, на пет етажа. Не е спорно, че претендираните суми са платени от ищеца, но противоречие съществува дали ответникът носи отговорност за тези разходи в качеството си на съсобственик на 1/6 ид.ч. от имота.

На първо място следва да се отбележи, че неоснователни са оплакванията на ответника, че е нарушено правото му на защита, тъй СРС не му е дал възможност да изрази становище по уточнителната молба на ищеца с вх. №5170737 от 15.11.2017 г. С определение от 02.11.2017 г. по гр.д. №23332/2015 г., действително СРС е отменил определението си, с което даден ход на устните състезания, дал е указания на ищеца да направи уточнения на обстоятелствената част на исковата молба и е насрочил делото за нова дата - 06.12.2017 г., за което ответникът е бил своевременно уведомен на 14.11.2017 г., чрез пълномощника си - адв. Т., видно от разписката на л. 360 от делото на СРС. На 15.11.2017 г. е депозирана уточнителната молба от ищеца и с разпореждане, обективирано на молбата, СРС е разпоредил да се връчи на ответника за становище в едноседмичен срок. Разпореждането е редовно връчена на Г.П., чрез адв. Т., на 23.11.2017 г., видно от разписката на лист 361 от делото на СРС. Със заявление от 04.12.2017 г. лично ответникът е уведомил съда, че оттегля дадените права по процесуално представителство на адвокат М.Т.и предоставя същите на адв. Т. М., поради което да се счита, че след този момент извършените от адв. Т. действия по делото са невалидни.

При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав намира, че СРС не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване защитата на ответника. Уточнителната молба е редовно връчена, чрез действащия от името на ответника към този момент процесуален представител - адв. Т., който пълномощник до уведомяването на съда за оттегленото пълномощие се явява надлежно упълномощен – арг. чл. 35 ГПК. Становище не е депозирано, а и новоупълномощеният адвокат на ответника не се е явил на проведеното съдебно заседание на 06.12.2017 г. и в този смисъл не е налице твърдения процесуален порок.

По исковете за заплащане на сумата от 481,10 лева, представляваща 1/6 от сума в размер на 2886,80 лева - заплатени от Б.А. разноски по водене на гр. д. № 9576/2000г. по описа на СРС, 40 с-в, и сумата от 1679,15 лева, представляваща 1/6 от сума в размер на 10 075,05 лева - заплатени такси от Б.А. по изп. дело № 20108580400679 по описа на ЧСИ У.Д.,, съдът намира, че същите касаят разноски по обикновеното управление на вещта.

В този смисъл всеки от съсобствениците е легитимиран да води иск срещу трето лице, за предаване владението върху целия имот, когато това лице упражнява без основание фактическата власт, тъй като така в най-пълна степен се обезпечава признатото на всеки съсобственик право да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение (арг. от чл. 31, ал. 1 ЗС). Ответникът не е оспорил необходимостта от провеждане на съдебно производство по чл. 108 ЗС от ищеца и останалите трима съсобственици срещу третото лице „ММС.“ ЕООД за отстраняването му от имота, както и сторените в тази връзка разноски от ищеца. Видно от протокола за въвод във владение, на 30.07.2010 г. ЧСИ У.Д., е въвела във владение в процесния имот – фабрична сграда на пет етажа, находяща се на бул. „******, въз основа на изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден по гр. д. №2732/2004 га на СГС, взискателите К.А., И.С., Д.М.и Б.А.. Съгласно изпълнителния лист длъжник се явява дружеството „ММС.“ ЕООД.