Определение № 147 от 10.06.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Габрово, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20244200600172 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІІ от НПК. Образувано е по частна жалба от тъжителя Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Л., против определение № 166 от 22.04.2024 г. по НЧХД № 774/2023 г. по описа на Районен съд - Л., с което е прекратено наказателното производство.

В частната жалба се ангажират аргументи против така постановеното определение за прекратяване на наказателното производство. Тъжителят поддържа тезата, че не разполага с възможност за заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на тъжбата му. Счита, че с прекратяването на производството поради незаплащане на държавната такса се ограничава достъпа му до правосъдие, което е в нарушение на Конституцията, както и на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. Частният тъжител претендира обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводството.

Окръжен съд – Габрово обсъди доводите във въззивната частна жалба и след като провери правилността на атакуваното разпореждане, констатира следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Наказателното производство е образувано по тъжба от Г. В. В., понастоящем в Затвора – Л.. В сезиращия съда документ тъжителят излага твърдения за извършено от гл.счетоводител на ОЗ - Л. Б., Б. П. и Г. Д. М. – служители в Затвора - Л. престъпление по чл. 217, ал. 1, във връзка с чл. 218в от НК. Заедно с тъжбата тъжителят депозира 1 молба за освобождаване от държавна такса и други разноски, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и декларация за семейно положение и имотно състояние.

С разпореждане № 801 от 16.10.2023 г. съдията-докладчик, след като констатирал, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, указал на тъжителя Г. В., че в 7-дневен срок от получаване на разпореждането, следва да уточни обстоятелствата, при които е извършено престъплението (дата на извършване), както и да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 12 лева за образуване на наказателно дело от частен характер. Със същото разпореждане на тъжителя било указано, че при неизпълнение на даденото указание, тъжбата ще му бъде върната, а наказателното производство прекратено. Препис от разпореждането е връчен на тъжителя В. на 20.10.2023 г., след което същият, с нова молба, потвърдил искането си за освобождаване от държавна такса и не внесъл дължимата такава.

С разпореждане № 867 от 10.11.2023 г., след като констатирал, че дължимата държавна такса не е внесена, съдията прекратил наказателното производство. Това разпореждане е отменено с определение № 40/17.01.2024 г. по ВЧНД № 641/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С отменителното определение са дадени указания за извършване на проверка относно имотното и финансовото състояние на тъжителя.

В изпълнение на определението на Окръжен съд – Велико Търново, с оглед изследване на имотното и материалното положение на тъжителя, районният съдия е изискал справки, съответно от КПКОНПИ, Агенцията по вписванията, Община Велико Търново и администрацията на Затвора – Л.. От справката от АВ съдията е извел констатацията, че тъжителят и съпругата му притежават множество недвижими имоти на територията на страната на значителна стойност, част от които са ипотекирани, като кредитори са частни лица и ипотекарни длъжници – тъжителят и съпругата му, налице са и заличавания на договорни ипотеки. Установено е, че по отношение на част от имотите са наложени възбрани, като някои от тях са заличени. Районният съдия е приел, че наложените възбрани не дават основание за извод, че тъжителят не разполага със средства за заплащане на държавна такса, тъй като налагането на запор и вписването на възбрана не лишава собственика от възможността да ползва обезпеченото имущество и да събира граждански плодове от него, както и защото в случай на неотложна необходимост, ищецът разполага с възможност да поиска с мотивирана молба да извърши действия на разпореждане съгласно чл. 119 от ЗПКОНПИ. На следващо място, въз основа на справка от търговския регистър съдът е установил, че тъжителят Г. В. е съдружник и едноличен собственик на капитала на няколко действащи търговски дружества. При тези данни относно имущественото състояние на тъжителя, с определение № 166 от 22.04.2024 г. по НЧХД № 774/2023 г. по описа на Районен съд – Л., което е предмет на настоящата въззивнна проверка, 2 съдът е приел, че не са налице условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването от заплащане на държавна такса. Отчел е също, че понастоящем издръжката на тъжителя е изцяло за сметка на бюджета, като включва безплатна храна, отопление, здравно осигуряване и съответно основните му потребности са обезпечени и гарантирани, поради което същият може да покрие без затруднение разноските за заплащане на дължимата по делото държавна такса. По тези съображения съдията е прекратил наказателното производство.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достига до извода, че частната жалба е неоснователна. Тъжбата е нередовна, поради което е налице основанието чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство. Обжалваното определение, което е с характер на разпореждане, следва да се потвърди.

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК редовността на тъжбата, по която се образува наказателно дело от частен характер, е обусловена както от спазване на изискванията по изр. 1 от посочената алиния, така и това по изр. 2, предвиждащо прилагането на документ за внесена държавна такса. Условието за заплащане на държавни такси по наказателни дела от частен характер е изрично предвидено и в чл.

4, б. „а“ от Закона за държавните такси. В НПК, в ЗДТ или в друг нормативен документ не е предвидена възможност, включително по преценка на съда, за освобождаване на тъжителя от заплащане на държавна такса за образуване на наказателно дело от частен характер.

В конкретния случай съдията-докладчик е изпълнил задължението си по проверка редовността на депозираната тъжба. Видно е, че след като е констатирал липсата на документ за заплатена държавна такса е указал на частния тъжител ангажимента му да внесе такава, определил е срок за изпълнение и го е предупредил за последиците от неизпълнение на указанието. Несъмнено се установява, че в определения от съда 7-дневен срок тъжителят В. не е внесъл дължимата държавна такса. Впоследствие съдът е извършил и проверки относно имущественото състояние на тъжителя, която е довела до правилния извод, че същият разполага с имущество на значителна стойност и това обстоятелство изключва възможността за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски.

Във връзка със съображенията от частната жалба, настоящият състав следва да заяви в принципен план, че независимо от липсата на вътрешно-правна уредба, на плоскостта на установени международни стандарти за достъп до правосъдие допуска хипотези, при които и тъжител може да бъде освободен от заплащане на държавна такса за образуване на наказателно дело от частен характер. Това би било възможно, обаче, само, за да се осигури реален достъп до правосъдие на лица с ниски доходи, които нямат финансова възможност да заплатят съответната такса. В настоящия случай 3 тъжителят не представя доказателства, които да установяват, че общото му имуществено състояние е такова, че не му позволява заплащането на държавна такса в минимален за стандарта на живот размер от 12 лева. В случая съдът е извършил проверка на имущественото състояние на тъжителя, която е довела до правилния извод, че същият разполага с имущество на значителна стойност, което обстоятелство изключва възможността за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски. Настоящият състав напълно се съгласява със становището, че наложените върху недвижимите имоти обезпечителни мерки не водят до намаляване на активите и не препятстват ползването на имотите, нито получаване на доходи от същите.

Наред с изложеното, настоящият състав установи наличие и на друго основание за прекратяване на наказателното производство, произтичащо от обстоятелството, че частната тъжба е депозирана след изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Тъжителят твърди, че извършването на деянието, което квалифицира като престъпление, му е станало известно на 02.02.2023 г. Срокът по чл.

81, ал. 3 от НПК изтича на 02.08.2023 г. Тъжбата е изпратено по пощата на 12.09.2023 г., тоест след изтичане на преклузивния шестмесечен срок. В случая няма данни за прекъсване на този срок – примерно чрез образуване на наказателно производство от общ характер. А по мнение на настоящия състав, постановление на прокурора за отказ за образуване на наказателно производство не може да постави ново начало на шестмесечния срок и то по начин, различен от уредения в чл. 81, ал. 3 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 250, ал.

4, изр. 2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 166 от 22.04.2024 г. по НЧХД № 774/2023 г. по описа на Районен съд - Л., с което е прекратено наказателното производството, образувано по тъжба от Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Л..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

За изготвяне на определението да се съобщи писмено на тъжителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4