Решение № 2956 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2956 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330114828 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от М. И. К. против „Фронтекс Интернешънъл“ ООД се твърди, че ищцата е длъжник по изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ ****** *****, образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.04.2011г. по ч.гр.дело № 6699/2011г. по описа на ПРС, с който В.П.К. и двамата поръчители – ищцата и А.И.Я. са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД солидарно сумата от общо 16029.53 лв., по договор за кредит за текущо потребление от 21.09.2007г., договор за поръчителство към него от същата дата, както и допълнително споразумение към договора за кредит от 06.11.2009г., от които 13958.69 лв. главница, 1756.54 лв. лихва за периода от 15.07.2009г. до 12.04.2011г., ведно със законната лихва от 12.04.2011г., както и 314.30 лв. разноски и 565 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По този лист при същия ЧСИ било образувано първоначално изпълнително дело № ****/****г., което било прекратено. Видно от отбелязванията на листа по това дело постъпили суми на дати 18.03.2012г. – 268 лв., 23.09.2013г. – 681.94 лв., 23.09.2013г. – 118.06 лв. По новото изпълнително дело бил конституиран нов взискател – „ОТП Факторинг България“, като това дружество цедирало вземането по листа на ответното дружество, конституирано като взискател с постановление на ЧСИ от 20.04.2018г. По изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ не били извършвани никакви принудителни действия по отношение на никого от длъжниците. ПДИ била връчена на ищеца при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди се, че давността за вземанията е започнала да тече още от 23.09.2013г., като вземането било погасено по давност от 23.09.2018г. Направено е искане за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество претендираните вземания по изпълнителен лист от 15.04.2011г. по ч.гр.дело № 6699/2011г. по описа на ПРС 1 13958.69 лв. главница, 1756.54 лв. лихва за периода от 15.07.2009г. до 12.04.2011г., ведно със законната лихва от 12.04.2011г., както и 314.30 лв. разноски и 565 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за недопустимост на предявените искове. Ответникът не бил носител на материалното право – ответникът бил прехвърлил вземането си спрямо ищеца, поради което не се явява негов кредитор и надлежен ответник. На 07.03.2019г. бил сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по договора били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД.

Във връзка с това и след дадени от съда указания, ищцата заявява, че „Фронтекс Интернешънъл“ ООД следва да бъде заличено като ответник по делото, тъй като няма качеството на кредитор и взискател по цитираното изпълнително дело, и моли исковете да се считат предявени по отношение на цесионера по договора от 07.03.2019г. – „С.Г.Груп“ ЕАД.

С уточняваща молба ищцата сочи, че прави отказ от исковете спрямо „Фронтекс Интернешънъл“ ООД.

С молба от 05.12.2024г. „С.Г.Груп“ ЕАД заявява, че не дава съгласие за заместване на първоначалния ответник.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от дружеството, с който дружеството прави признание на предявените искове – действително вземанията били погасени по давност. Моли да не се присъждат разноски в тежест на страната, тъй като не е дала повод за завеждане на делото. Направено е искане за постановяване на решение при признание на иск.

С определение от 19.03.2025г. производството по делото срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ООД е прекратено, на основание чл.233 ГПК, поради отказ от исковете спрямо дружеството.

На основание чл.228, ал.3 ГПК първоначалният ответник е заменен със „С.Г.Груп“ ЕАД.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени съобщение по изпълнително дело № ************ до М. К., уведомление за прехвърляне на вземания, покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист от 15.04.2011г. по ч.гр.дело № 6699 по описа на ПРС за 2011г., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.04.2011г., договор за прехвърляне на вземания от 07.03.2019г., Анекс от 29.05.2019г., пълномощно и потвърждение за сключена цесия.

С отговора на исковата молба ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД е посочил, че признава предявения иск – действително вземанията били погасени по давност. Това е отразено и в проекта за доклад на съда, връчен на страните, съответно обявен за окончателен в проведеното по делото съдебно заседание на 14.05.2025г. Предвид признанието на иска с отговора на исковата молба и становището на ищеца в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

2

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от ответника, поради което съдът намира, че следва да зачете извършеното признание, уважавайки предявените искове на това основание.

С отговора на исковата молба е направено искане в тежест на дружеството да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК изисква, за да се възложат разноските на ищеца, кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и признание на иска. В случая съдът намира, че първата от предпоставките не е налице, тъй като в изпълнителното производство е предвиден ред за защита на длъжника чрез оспорване на вземането само по исков ред. Единствено с предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК длъжникът може да упражни по съдебен път материалноправното възражение за изтекла погасителна давност. Поради това следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, като на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 641.18 лв. В производството ищцата е била представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което съдът намира, че в полза на адв.В. Х. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание и е налице признание на исковете от страна на ответника.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО, че

М.

И.

К.,

ЕГН

********** от

***************************** не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6 сумата в размер на 13958.69 лв. главница, 1756.54 лв. лихва за периода от 15.07.2009г. до 12.04.2011г., ведно със законната лихва от 12.04.2011г., както и 314.30 лв. разноски и 565 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.04.2011г. по ч.гр.дело № 6699 по описа на ПРС за 2011г., поради погасяване по давност на правото за принудителното им събиране.

ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6 да заплати на М. И. К., ЕГН ********** от ***************************** сумата от 641.18 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и 18 ст./ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление гр.София, 3 район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6 да заплати на адв. В. Х. от Адвокатска колегия Пловдив, *****************************, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4