Решение № 2674 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2674 гр. ., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110104803 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.“ ООД твърди, че в резултат на противоправно бездействие на служител при ответника (неизпълнение на задължение за поддържане общинските пътища), на 21.12.2024 г., в гр. ., е възникнало пътнотранспортно произшествие (ПТП) - попадане на собствения му автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка по пътното платно, вследствие което върху собствения му автомобил са възникнали повреди. Поддържа, че за тяхното отстраняване е заплатил сумата от 9098,56 лв., поради което първоначално претендира сумата от 5000 лева (2556,46 евро), като част от вземане в общ размер от 9098,56 лева (4652,02 евро), а впоследствие сумата от 4510,47 евро (след изменение размера на иска по чл. 214 ГПК, л. 95 от делото), представляваща част от вземане в общ размер от 4650,48 евро, обезщетение за повреди по лек автомобил, марка „.“, с рег. № ., вследствие от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.12.2024 г., в гр. ., в района на кръстовището между бул. „.“ и ул. „.“, в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба 1

28.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът . оспорва иска, с твърдения за недоказаност на причината за ПТП, механизма на последното, включително наличието на необезопасена и несигнализирана дупка по пътното платно и причинените в пряка и непосредствена причинна връзка вреди. При условията на евентуалност, твърди съпричиняване на вредоносния резултат и иска намаляване размера на обезщетението.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените имуществени вреди в посочения размер, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища). В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на увредения, което да е допринесло за настъпване на вредите.

От приетите по делото писмени доказателства: Удостоверение за регистрация на МПС (л. 6 от делото) с рег. № ., както и от събраните гласни доказателствени средства – свидетелски показания на разпитания в открито съдебно заседание свидетел се установява, че ПТП е настъпило в твърдяното от ищеца време и място – настъпило на 21.12.2024 г., в гр. ., в района на кръстовището между бул. „.“ и ул. „.“, като автомобил с рег. № ., собственост на ищеца, по време на движение е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, от което са настъпили щети на автомобила в областта на предното ляво колело и окачването на процесния автомобил. Описаните време, място и механизъм на ПТП, както и състоянието на автомобила след горното събитие се установяват от свидетелските показания на разпитания в открито съдебно заседание свидетел В. Г., съсед на водача на повредения автомобил и автомонтьор по професия. Свидетелят съобщава, че е бил повикан от водача ., непосредствено след инцидента. Г. описва голяма дупка на пътното платно (с липсващи около десет павета) в гр.

., в района на кръстовището на бул. „.“ и ул. „.“. Свидетелят потвърждава, че предното ляво колело на автомобила на ищеца е било силно наклонено и се 2 намирало в неестествено състояние, както и установените от него, като специалист в областта, повреди по автомобила - счупен шенкел, повредена въздушна възглавница и изкривен амортисьор. От показанията на Г. се установява и невъзможността за движение на ищцовия автомобил на собствен ход, както и факта, че споменатият автомобил е бил репатриран до сервиз на „.“ същата вечер. Свидетелят е категоричен, че инцидентът е настъпил около 22:00 ч., като автомобилът е бил леко изтеглен от средата на голямото кръстовище, за да не пречи на движението, както и че водачът . се е обадил на телефон „112“ за сигнализиране на събитието. От неоспореното от ответната страна писмо от 06.01.2026 г. (л. 80 от делото) се установява, че на 21.12.2024 г., към Районен център 112 – . е постъпило обаждане във връзка с настъпило ПТП на мястото, твърдяно от ищеца.

С оглед изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм, като липсват данни, а и от ответника не са ангажирани доказателства водачът на МПС да е съпричинил настъпването на вредите. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява противоправно поведение на водача на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило ПТП, поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. По делото не е спорно, че ПТП е настъпило на улица, изградена в рамките на .. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.

От събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства и заключение на вещо лице по допуснатата автотехническа 3 експертиза се установява, че при описаното от ищеца събитие са настъпили повреди на автомобила, собственост на ищеца, налагащи подмяна на преден ляв шенкел, амортисьор и маншон полувал, преден ляв горен носач, предна лява вертикална щанга, спирачен маркуч, сензор въздушно окачване и държач сензор въздушно окачване. Допълнително, с оглед състоянието на автомобила след ПТП е бил наложителен неговия транспорт със специализирано средство за пътна помощ. При установения механизъм на ПТП и съгласно експертните изводи по приетата и неоспорена от страните САТЕ, повредите по автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими 8821,72 лева, а стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, на база пазарни цени съгласно приложената по делото фактура, издадена от сервиза на „.“ (фактическата стойност на извършения ремонт в официалния сервиз на марката „.“ ЕООД) е била 9098,56 лв. Последната сума е и реално заплатена от ищеца по издадената от споменатия сервиз фактура № . от 22.01.2025 г., като тази стойност съответства на ценоразписа на „.“ в качеството му на официален представител за България на марката, към която се причислява процесния автомобил. Съдът намира, че размерът на обезщетението за причинени имуществени вреди следва да бъде по средни пазарни цени към датата на увреждането, поради което искът следва да бъде уважен в предявения (изменен) размер от 8821,72 лева (4510,47 евро).

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважения иск в размер на 1116,43 евро, от които 180,42 евро, платена държавна такса, 184,06 евро, възнаграждение за вещо лице и 25,56 евро , възнаграждение на свидетел, 2,55 евро, платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 723,84 евро, адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА ., БУЛСТАТ ., адрес гр. ., ул. „.” № 33, да заплати на ., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“, № 1, по иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4510,47 евро, представляваща част от вземане в общ размер от 4650,48 евро, обезщетение за повреди по лек автомобил, марка „.“, с рег. № ., вследствие от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.12.2024 г., около 20:14 ч., в гр. ., в района на кръстовището между бул. „.“ и ул. „.“, в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, ведно със законната лихва върху сумата от 28.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1116,43 евро, разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5