Решение № 3621 от 18.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3621 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100113963 по описа за 2023 година

Образувано е по предявени от Е. К. Х. срещу ЗД „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 70000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 09,02,2023год. ПТП, ведно със законната лихва от 02,03,2023г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 5540,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 10,02,2023год. до изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 09.02.2023 г. около 15,15 часа, в гр. София, по бул.

„Ломско шосе“, от ул. „Кирил Драгнов“ към бул. „Рожен“ се движи лек автомобил, с марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № СВ **** ТР, управляван от Е.Р.М., който нарушил правилата за движение по пътищата и срещу № 54, реализира пътнотранспортно произшествие със спрелия пред него лек автомобил, с арка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг.

№ СВ **** РР, управляван от Е. К. З. - МПС 2, в резултат на което МПС 2 удря спряло МПС 3, с peг. №СВ **** PH. В резултат на произшествието за ищцата са настъпили неимуществени вреди подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение.

Освен неимуществените вреди за ищцата са настъпили и имуществени разходи описани по молба от 19,01,2024год.

Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ е застрахована при ответното дружество, към което е била отправена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но доброволно плащане не е налице.

1

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-ЗД „Б.И.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище, с което не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил „Фолксваген Пасат“, peг.№ СВ **** ТР към датата на ПТП. Оспорва механизма на произшествието. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която в качеството си на водач на МПС е била без поставен предпазен колан. Оспорва твърденията всички неимуществени и имуществени вреди да са във връзка с произшествието, евентуално поддържа претендираното обезщетение да е прекомерно.

С оглед горното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорен между страните фактът относно настъпило на дата 09,02,2023год., около 15,15часа, в гр.София, на бул. „Ломско шосе“ срещу №54 пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ СВ **** ТР, управляван от Е.Р.М., лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№СВ **** РР, управляван от Е. К. Х. и лек автомобил с рег.№ СВ ****РН. Посоченото обстоятелство се установява от съставен констативен протокол за ПТП с №1834283/09,02,2023год. на МВР, удостоверяващ настъпването на пътнотранспортното произшествие. Ищцата е пострадала като водач на лек автомобил Форд Фиеста.

За безспорно между страните по реда на чл.146 от ГПК е прието наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ответното дружество към датата на застрахователното събитие 09,02,2023год.

От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява механизма на пътнотранспортно произшествие, а именно: На 09,02,2023год., около 15,15часа в гр.София, по бул.“Ломско шосе“, с посока от ул.“Кирил Дрангов“ към бул.“Рожен“, пред кръстовището с ул.“Дравски бой“, в лявата пътна лента се е установил лек автомобил с рег.№ СВ **** РН. В същото време попътно зад този автомобил са се движили други два леки автомобила: МПС 1 –„Фолксваген Пасат“, с рег.№ СВ **** ТР, управлявяван от Е.Р.М. и пред него л.а. „Форд Фиеста", с peг. № СВ **** РР, управляван от Е. К. З.. Водачът З. е възприела спрялото пред нея МПС 3 и също е спряла зад него. Водачът М. не е възприел, или ако е възприел не е реагирал с органите за управление за спиране или при възможност и отклоняване на управлявания от него автомобил, поради което достига МПС 2 и се блъска в него с предната си част по задната част на л.а.„Форд Фиеста"- Първи удар.

От получения ударен импулс лек автомобил Форд Фиеста е отблъснат в посока напред и достига с предната си част до МПС 3 и го удря по задната страна-Втори удар.

2

Двата удара са челни при задно блъскане, при които са увредени частите по трите автомобила разположени в ударните зони и описани по-горе.

Пътното платно на бул.Ломско шосе в района на произшествието е за двупосочно движение, хоризонтално, с две самостоятелни пътни платна, отделени с двойна непрекъсната линия като това в посоката на движение на автомобилите е от две пътни ленти за движение с широчина от по 3м. всяка положена между тях единична прекъсната разделителна линия. Кръстовището с ул.“Дравски бой“ е без светофарна уредба.

Изложено е становище, че единствената причина за настъпване на процесното произшествие е от субективен характер, а именно действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който при създадената пътна ситуация-спрял пред него лек автомобил „Форд Фиеста“ не предприема действия да установи автомобила зад него, в който случай не биха последвали двата последователни удара.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания:

Контузия на гръдния кош: руптура на десен гръден имплант, мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб-реализирали по съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Фрактура на основата на 2-ра дланна кост-дясна ръка-реализирало трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Имобилизация за период от 4 седмици.

Описаните травматични увреждания съгласно медицинската документация са в причинна връзка с процесния инцидент. Болките и страданията причинени на ищцата от възникналите травматични увреждания са били най-интензивни непосредствено след травмата в първите 8-10 дни, в началото на раздвижването след сваляне на имобилизацията на дясна ръка и след оперативната интервенция по смяна на гръдния имплант.

Извършените разходи за прегледи, консумативи, медицински услуги са били необходими за лечебно-възстановителния период при ищцата.

Представени са фактура №4000003214/10,02,2023год., с приложен касов бон за сума в размер на 90,00лв., фактура № **********/13,02,2023год., с приложен касов бон за сума в размер на 50,00лв., фактура с № 2000000694/23,03,2023год. на МБАЛ „С.С.“ЕООД за сума в размер на 1500,00лв. и служебна бележка от 10,04,2023год. за платена от ищцата сума в размер на 3900,00лв.-медицински услуги, ведно с приложено преводно нареждане от 10,04,2023год. Със служебна бележка изх.№37/17,05,2024год. на МБАЛ „С.С.“ ЕООД се посочва, че сумата от 1500,00лв. е капаро и 3900,00лв. са платени за операция-подмяна на импланти, която е претърпяла Е. З. през 2023год.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. П. Х., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди за ищцата.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение 3 между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Фолксваген Пасат, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 23, ал. (1) от ЗДВП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко . Нарушен е и чл.20, ал.2 от ЗДВПВодачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г.

4 се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.