Решение № 10407 от 26.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10407 гр. София, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110173369 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” АД, с ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление: АДРЕС чрез адв. РИД. със съдебен адрес за призоваване:

АДРЕС срещу Л. Е. С., ЕГН **********,с постоянен адрес: АДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 640.20 лева, формирана както следва:

-300.00 лв. /триста лева и нула стотинки/, главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра” № 60691/07.09.2016г., -108.00 лв. /сто и осем лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 07.09.2016 г. – 28.04.2017 г.,

-222.00 лв. /двеста двадесет и два лева и нула стотинки/договорна такса „Гарант” за периода 07.09.2016 г. – 28.04.2017 г. и

10.20лв. /десет лева и двадесет стотинки/, законна лихва за забава за периода 08.10.2016г. – 28.04.2017 г.

- законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №27903/2017 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът Л. Е. С. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване.одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Л. Е. С. данни служител на ищеца се е свързал е него по посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 300 лв. След обработване па данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „ ФИРМА“ АД линк за 1 потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит ,,Екстра“ №60691/07.09.2016 г. и сумата му е била преведена чрез системата е-рау и получена на каса на офис па „Изипей“ АД, срещу представена от Л. Е. С. лична карта.

Твърди се, че е налице електронно изявление подписано с електронен подпис по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с Л. Е. С., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването и с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Поддържа се, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му е условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ.

Излагат се твърдения, че ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „ФИРМА” АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Сочи се, че „ФИРМА” има сключен Договор за предоставяне па гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „ФИРМА“ ООД, съгласно който „ФИРМА“ ООД в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучатели, като кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант съответната такса „гарант“.

Сочи се, че към дата 03.05.2017 г. кредитополучателят не е погасил пито една от вноските но кредита, падежите на. които са настъпили съответно на 07.10.2016г., 07.11.2016г., 07.12.2016г., 07.01.2017г., 07.02.2017г., 07.03.2017г., 07.04.2017г., 07.05.2017г., 07.06.2017г. Служители на дружеството няколкократно са осъществили връзка е длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответника не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 10.20 лева.

Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.

Прилагат се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор чрез назначения й особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че е недоказано сключването на договор за кредит между страните. Оспорва се, че посочения в исковата молба данни следва да се приравнят на електронен подпис по смисъл на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУИ. Сочи се, че не е доказано предаване на сумата. Излагат се съображения за нищожност на предвидената такса „Гарант“

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между „ФИРМА” ООД, от една страна, и ответника Л. Е. С., от друга на 07.09.2016 година, е сключен договор за потребителски кредит „Екстра” №60691/07.09.2016 г., по силата на който е отпуснат заем в размер на 300 лева, който е следвало да се върне разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, всяка от тях в размер на 52.50 лева, като във всяка вноска е включена част от общо дължимата главница/ 300 лева/, лихва/108 лева/ и такса „Гарант“/222 лева/. Крайният срок на договора е 07.09.2017 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 36 % и не е посочен годишен процент на разходите.

2

Видно от т.8.4 от Общите условия в случай, че кредитополучателят не успее или не желае да предостави обезпечение, посочено в 8.3 от договора – банкова гаранция, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посоченото и одобрено от страните дружество – гарант. В този случай кредитоподателя се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество – гарант, като той урежда отношенията си с дружеството гарант, съгласно условията на договора, сключен помежду им. В т .8.5 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за кредит дружеството – гарант ще заплати на кредитодателя всички дължими от кредитополучателя суми, след получаване на писмено искане от страна на кредитодателя, като дружеството гарант може да встъпи в правата на кредитодателя. Видно от приложения препис от договор за гаранция той е сключен на 25.10.2014 година между „ФИРМА“ ООД и „ФИРМА“ ООД.

По делото е представена разписка за извършено плащане № 2000000110291581 от 07.09.2016 г. на каса на Easypay на сумата в размер на 300 лева с наредител „ФИРМА“ ООД и получател Л. Е. С. с основание „договор с №60691/07.09.2016г.“.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 27903/2017 г. на СРС, че по заявление от „ФИРМА“ ООД, против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 300,00 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № 60691 / 07.09.2016 г., ведно със законната лихва от 03.05.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 108,00 лв. за периода от 07.09.2016 г. до 28.04.2017 г., обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 10,20 лв. за периода от 08.10.2016 г. до 28.04.2017 г., договорна такса "Гарант" в размер на 222,00 лв. за периода от 07.09.2016 г. до 28.04.2017 г., както и 325,00 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на адвокат.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА“ ООД и ответника Л. Е. С. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Ответникът е усвоил изцяло сумата от 300 лева, което се установи от приложената разписка.

Доколкото крайният падеж на договора- 07.09.2017 г. е настъпил всички вземания по договора са изискуеми.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно 3 посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

СРС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В случая уговорената в т.8.4 от ОУ гаранционна такса фактически се явява договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за тази такса, договорът предвижда условия, които следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора.

Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че клаузите на 8.1, 8.2 и 8.3 от ОУ към договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на „гаранционна такса“, тъй като са много трудно изпълними.

След като това е така, във всички случаи вземането за гаранционна такса ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за кредит в погасителния план към него, без да се изчака дали ще се осъществят предпоставките за възникването й и представлява сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.