Определение № 127 от 21.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20243001000076 по описа за 2024 година Производство по чл.274 и следв. ГПК, образувано по частна жалба вх.

№266190 от 28.12.2023г. по описа на ВОС на „Кирена” ЕООД, ЕИК 103902327, седалище село Аврен, обл. Варна, представлявано от управителя П.Н..

Предмет на обжалване е определение №260453/14.11.2023г. по т.д.

№914/2019г. на Варненски окръжен съд, с което искането на жалбоподателя – трето за исковото производство лице за конституирането му на основание чл.226, ал.2, във вр. с чл.218 от ГПК като трето лице – помагач на ищеца „Каргил България”ЕООД, ЕИК 175130884, седалище град София, е оставено без разглеждане като недопустимо.

Основното оплакване е за незаконосъобразност на извода на съда, че искането за встъпване е заявено след преклузивния срок по чл.218 ГПК, като се твърди, че основанието за направата на искането - договор за покупкопродажба на вземания от 08.02.2023г., сключен между ищеца „Каргил България” ЕООД и „Кирена“ ЕООД, е възникнало непосредствено преди приключване на съдебното дирене пред първа инстанция, поради което обективно не е могло срока по чл.218 ГПК да бъде спазен. Според жалбоподателя, това не може да препятства възможността му да упражни правото си на защита в исковото производство като бъде конституиран като трето лице - помагач на ищеца – негов праводател. Твърди се, че сочения в обжалваното определение съдебен акт - определение №260118/ 17.03.2023г., с което съдът се е произнесъл по предходно искане на молителя, не е връчван на дружеството, респ. с това е накърнено правото му на защита.

Обосновано е и оплакване, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя в молбата му за конституиране, че с оглед отхвърлянето като недоказани на всички предявени от съищеца Д.Д. искове за съществуване 1 вземанията му от длъжника „АГРОБУЛС“ ООД (в несъстоятелност), с решение на въззивен съд по в.т.д. №121/2022г., е налице реалната възможност при евентуалното влизане в сила на решението от накърняване интересите на останалите кредитори с приети и неоспорени вземания в производството по несъстоятелност, какъвто е и молителят „Кирена“ ЕООД.

При тези основни оплаквания и твърдения жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и по същество допускането му до участие в исковия процес като подпомагаща ищеца „Каргил България” ЕООД страна.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването. Предмет на обжалване е съдебен акт, чието обжалване е изрично предвидено в закона (чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.220 ГПК), като срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен. При тези данни същата се приема за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценява като неоснователна.

Предмет на разглеждане в исковото производство по т.д. №914/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна са исковите претенции, предявени от кредитора „Каргил България” ЕООД, ЕИК 175130884, за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник „Агробулс“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК 148065471, на две възмездни разпоредителни сделки с недвижими имоти в полза на свързано с длъжника – продавач лице, на основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, съединени с искове по чл.55, във вр. с чл.34 ЗЗД за връщане от приобретателя А. П.Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител П.А.Д., на фактическата власт върху тези имоти в предприятието на „Агробулс“ ООД (в несъстоятелност), поради отпадане на основанието за придобиването им.

На основание чл.649, ал.3 ТЗ синдикът на несъстоятелния длъжник Л.Б. е конституиран като съищец по делото, като съищец се е присъединил и друг кредитор на несъстоятелния длъжник – Д.А.Д., ЕГН **********.

Съдебното дирене е приключено в открито съдебно заседание на 09.02.2023г.

С решение №260011 от 17.03.2023г. исковете са били уважени.

По въззивна жалба вх. №262900 от 9.05.2023г. спорът е пренесен пред въззивната инстанция като производството по образуваното в.т.д. №35/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна понастоящем е висящо (насрочено е открито съдебно заседание на 19.03.2024г.).

С молба от 10.03.2023г. (без приложения към нея) трето за производството лице - „Кирена” ЕООД, ЕИК 103902327 , при твърдения, че с договор за цесия е придобило вземанията на ищеца „Каргил България” ЕООД спрямо несъстоятелния длъжник „Агробулс“ ООД, е поискало на основание чл.226 ГПК да бъде конституирано на мястото на ищеца.

С определение №260118/ 17.03.2023г. искането е обставено без 2 уважение.

С последваща молба от 13.11.2023г. (към която е приложен и самият договор за прехвърляне на вземания от 08.02.2023г.) това лице е поискало да встъпи при условията на чл.226, ал.2, във вр. с чл.218 ГПК като трето лице – помагач на страната на ищеца „Каргил България” ЕООД.

С обжалваното понастоящем определение №260453/14.11.2023г. първоинстанционният съд е оставил това искане без разглеждане като е приел, че искането за встъпване е заявено след след преклузивния срок по чл.218 ГПК, поради което е недопустимо.

Действително, мотивът на първоинстанционният съд за настъпила преклузия на искането за встъпване като подпомагаща страна, тъй като молбата на третото лице е подадена след изтичане на срока по чл.218 ГПК е неправилен. След като правоприемството може да настъпи в хода на исковото производство (в т.ч. и след приключване на съдебното дирене в първата инстанция), в този момент ще се породи и правният интерес от встъпването, за разлика от встъпването и привличането на трети лица по реда на чл.218 и чл.219 ГПК, при които материалноправните отношения, обосноваващи правния интерес от участието на тези лица, съществуват още при образуването на съдебното производство. Това налага извода, че установеният в чл.218 ГПК преклузивен срок не е приложим в хипотезата на встъпване на основание чл.226, ал.2 ГПК.

Решаващият извод, обаче, за недопустимост на искането, налагащ оставянето му без разглеждане, е законосъобразен като краен резултат и следва да бъде подкрепен.

Хипотезата на чл.226 ГПК, при която приобретателят на вземане може да встъпи, да бъде привлечен или да замести (при определени предпоставки) прехвърлителя като страна по делото е налице само в случаите на прехвърляне на спорното материално право в хода на исковия процес относно това право. В конкретния случай предметът на т.д. №914/2019г. на ВОС са конститутивни искове по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността на длъжника, с които се цели постигане на правна промяна - възстановяване на правното положение преди сключването на атакуваните с исковете сделки, съответно възможност чрез осъдителните искове да се иска връщане на даденото в масата на несъстоятелността. Решението по тези искове има действие за длъжника, синдика и всички кредитори (чл.649, ал.5 ТЗ).

Обстоятелството, че тези искове могат да бъдат предявени от кредитор на несъстоятелността (в случая – от праводателя на жалбоподателя „Каргил България” ЕООД), не измества предмета на делото спрямо вземанията на този кредитор, предявени и приети в производството по несъстоятелност на длъжника. В този смисъл прехвърлянето на вземанията му спрямо несъстоятелния длъжник не е равнозначно и не съставлява „прехвърляне на спорното материално право“ по смисъла на чл.226 ГПК. Приобретателят ще 3 бъде обвързан от решението наред с и както всички останали кредитори на дружеството – длъжник (чл.649, ал.5 ТЗ).

В заключение, в случая не се се касае за прехвърляне на спорното материално право в хода на висящия исков процес по т.д. №914/2019г. на ВОС и хипотезата на чл.226 ГПК за встъпване на молителя – частен правоприемник на кредитора – ищец „Каргил България” ЕООД като трето лице – помагач не е налице. В този смисъл искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, каквото като краен резултат е постановил и първоинстанционният съд. Ето защо обжалваното определение се потвърждава.

Единствено с цел пълнота на изложението следва да се посочи, че качеството на съищеца Д.Д. на кредитор с вземания спрямо несъстоятелния длъжник „Агробулс“ ООД е ирелевантно както за допустимостта искането на жалбоподателя да встъпи като подпомагаща страна, така и въобще за допустимостта на исковото производство, поради което и необсъждането на развитите в тази насока доводи на молителя не съставлява порок на обжалвания съдебен акт.

По тези съображения съдебният състав на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260453 от 14.11.2023г. на Окръжен съд – Варна, постановено по т.д. №914/2019г. по описа на ВОС, с която молбата на „Кирена” ЕООД, ЕИК 103902327 , седалище село Аврен, обл.

Варна, представлявано от управителя П.Н., за конституирането му на основание чл.226, ал.2, във вр. с чл.218 от ГПК като трето лице – помагач на ищеца „Каргил България”ЕООД, ЕИК 175130884, седалище град София, е оставено без разглеждане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4