Решение № 48 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330118330 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Шести Септември“ № 250, представлявано от ****** А. И.

Г., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение в отношенията между страните, че ответникът Т. С. А., ЕГН **********, с адрес *******, дължи на ищеца сумата от 633,47 лева, представляваща неплатена сума за предоставени ВиК услуги за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 02.12.2012 г. до 30.12.2022 г. за обект, находящ се в **********, както и сумата в размер на 69,26 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2013 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - ***** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** г. на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ищеца като потребител за водоснабден обект, находящ се в гр. ***********. Твърди се, че за процесния период отчетът в имота се осъществявал както по данни на монтираните в имота измервателни устройства, така и служебно по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ предвид настъпилата нередовност на един от водомерите, за което било връчено известие на **** г. Сочи се, че ответникът, като потребител на ВиК 1 услуги в качеството му на собственик на водоснабдения обект, отговаря за точното и добросъвестно изпълнение на своите задължения, в това число и за заплащане в срок на стойността на количествата потребена вода. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано заповедно производство пред Районен съд Пловдив, а издадената заповед била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Представени са писмени доказателства по описа и са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.

С. А., чрез назначения му особен представител адв. Д. П., който счита иска за допустим, но неоснователен. Релевирано е възражение за изтекла давност по чл. 111, б. В ЗЗД по отношение на претенцията, касаеща периода от 02.12.2012 г. до 03.02.2020 г. Изтъква, че не е представен протокол, с който е констатирана нередовността на водомера, а само известие за това. Сочи и че липсват доказателства ответникът да е собственик на водоснабдения имот. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № **** г. на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № **** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ********* че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

2

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства в тази насока, а именно, че Т. А. е собственик на имота или че в негова полза е учредено вещно право на ползване. Постъпила е информация от Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив, от която е видно, че е подавана данъчна декларация за недвижим имот, находящ се в *********, но от името на друго лице, не и от ответника А.. От представените от Община Пловдив копие на данъчна декларация и приложения към нея титул за собственост е видно, че други лица са декларирали процесния имот като свой, за което са представили и писмени документи, в съдържанието на които отсъства името на ответника.

Няма данни и Т. А. е в родствена или брачна връзка с някого от собствениците. Други доказателства за установяване, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги не са ангажирани от ищеца.

Действително, процесната партида се води на името на ответника, което е видно и от представените карнети и известието за нередовен водомер.

Последното обаче не е достатъчно да обоснове извод, че лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите условия на ищцовото дружеството, доколкото не се установява Т. А. да е собственик или ползвател на имота.

За отбелязване е, че по делото не са събрани и достатъчни по обем доказателствени материали, които да установят при условията на пълно и главно доказване, че ищцовото дружество е отчитало коректно количеството доставена питейна вода и отведена канална вода. В тази насока са представени единствено водените карнетни листи за процесния период, които обаче се намират за изолирани и сами по себе си не могат да установят посоченото обстоятелство. Не е ясно как се е осъществявал отчетът от инкасатора.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. При това положение, искът като неоснователен ще се отхвърли.

Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетението за забава.

Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същият не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

3

Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ****** А. И. Г., срещу Т. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. *********, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Т. С. А. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 633,47 лева, представляваща неплатена сума за предоставени ВиК услуги за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 02.12.2012 г. до 30.12.2022 г. за обект, находящ се в гр. ********, както и сумата в размер на 69,26 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2013 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - **** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****г. на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________ 4