Решение № 435 от 21.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Плевен, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20244400500583 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от М. Л. С., ЕГН:

********** чрез процесуалния й представител адв. Л. П. от АК-Плевен срещу Решение № 793/12.06.2024г., постановено по гр. дело №666/2024г. по описа на Плевенски районен съд.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от М. Л. С. срещу „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК 114005624 иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност, сумите по Изпълнителен лист № 2218/05.05.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 299/28.01.2016 г. по ч. гр. д. № 475/2016 г. на РС Плевен, а именно: 3348,46 лв., главница за периода от 01.11.2010 г. до 31.12.2015 г.; 915,36 лв., лихва върху главницата за периода от 02.01.2011 г. до 25.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.01.2016 г., до окончателното плащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 85,28 лв. държавна такса и 180,00 лв. юрк. възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 252/ 12.03.2021г., по описа на ЧСИ В. С., район на действие Окръжен съдПлевен.

На основание 78, ал.3 от ГПК съдът е осъдил М. Л. С. да заплати на „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК 114005624 сумата от 124,00 лв., представляваща сторени разноски по делото.

1

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради което моли съдът да отмени същото, като вместо него да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Сочи се, че по ИД №252/2021г. е настъпила перемпция, поради което последвалите изпълнителни действия са невалидни. Твърди, че след прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона започва да тече нова погасителна давност от предприемане на на последното по време валидно изпълнително действие. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е постановено правилно, обосновано и справедливо, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност в цялост, поради което счита, че същото следва да бъде потвърдено, а депозираната въззивна жалба – оставена без уважение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивникът М.

С. не се явява, представлява се от адв. Л. П. от АК-Плевен, който поддържа изложеното в подадената въззивна жалба. Навеждат се доводи, че в отношенията между страните следва да се приложи тълкуването, дадено в ТР №2/26.06.2015г. по ТД№2/2013г. на ОСГК.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна се представлява от юрк. Стойчева, която поддържа отговора на въззивната жалба. Моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите, изложени от страните, както и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. По възраженията на страните следва да бъде добавено следното:

За разглеждане пред Районен съд – Плевен е предявен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищцата, като длъжник по изпълнително дело № 252/2021г. по описа на ЧСИ В. С., не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист №2218/05.05.2016г.

Видно от приложените по делото документи по ИД №372/2016г., 2 образувано на 13.06.2016г. въз основа на процесния Изпълнителен лист №2218/05.05.2016г., са извършвани валидни изпълнителни действия, като последното такова е от дата 20.05.2022г., когато е е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „ИНВЕСТБАНК“ АД и е изпратено съобщението. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че към датата на депозиране на настоящата искова молба не е изтекла петгодишната погасителна давност.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението, релевирано от страна на жалбоподателя, че изпълнителните действия, извършени от страна на ЧСИ след дата 23.07.2020г., когато по изпълнителното дело е настъпила перемпция и същото е било прекратено по силата на закона на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, са невалидни и по своята правна същност не са в състояние да прекъснат погасителната давност. Към постановяване на съдебното решение е формирана задължителна за правосъдните органи практика с ТР №3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г., ОСГТК. Съгласно т.3 от същото погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл макар да е налице настъпила перемпция по изпълнителното дело, то извършените след това действия по принудително събиране на вземането, предприети от страна на съдебния изпълнител, се явяват законосъобразни и следователно прекъсват давността /в който смисъл е и ТР №2/26.06.2015г. по ТД№2/2013г. на ОСГК/.

Предвид изложеното съдът изцяло споделя изводите, изложени в мотивите на първоинстанционното съдебно решение, поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. право на разноски възниква за ответната страна. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК и Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.

Така мотивиран и на осн. чл.272 от ГПК Окръжен съд – Плевен РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 793/12.06.2024г., постановено по гр. дело №666/2024г. по описа на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **************, да заплати на „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, сумата от 100,00 лв., представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4