Протокол № 2604 от 11.03.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2604 гр. София, 10.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110172583 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

На второ четене в 12:03 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ СВ. СВ. П., редовно призован, се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ М.Т., редовно призован се представлява от адв. С.Н., с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпила на 17.02.2022 г. молба от ответника, с приложени писмени доказателства.

ДОКЛАДВА постъпила на 21.02.2022 г. уточнителна молба от ищеца, с искане за назначаване на служебен защитник.

ИЩЕЦЪТ С.П.: Поддържам исковата молба. Поддържам молбата от 21.02.2022 г. Представям трудов договор и документи от 5 РУ, тъй като не бях допускан близо 1 месец до работното си място и накрая дисциплинарно ме уволниха. Позовавам се на своите конституционни права по чл. 29 ал. 2 от Конституцията на РБ. За мен принудителните действия са да се изисква зелен сертификат и по тази причина не бях допускан на работното си място – виках полиция, виках органите на реда. Не бях допускан от 27-ми, но аз все пак успях да вляза, три дни успях да работя, накрая ми деактивираха чипа и повече не можах да вляза и портиера въобще не ме допускаше по някаква вътрешна заповед на В.Л.. Тази вътрешна заповед се базира на заповедта на 1 министъра на здравеопазването, но реално погледната тя е нищожна по своята същност - това е поднормативен документ и освен всичко останало, противоречи на основния закон, който е Конституцията. Считам, че срещу мен, тъй като бях подлаган на принуда да се ваксинирам с някакви отровни субстанции, които наричат ваксини. Това са доказателства на английски език, които доказват на 100%, че когато човек се ваксинира с ваксини с графенов оксид и с кой знае още какво, и с RNK, в интерес на истината след 6 часа започват генетични мутации в цялото тяло. Аз нямам намерение да се подлагам на генетични мутации, нямам намерение да ми се краде DNK чрез PSR и антигенни тестове и нямам намерение да се подлагам на каквито и да е принудителни медицински мерки. Позовавам се на Хартата за правата на човека, Международната конвенция за правата на човека в областта на биологията и биомедицината, където ясно е казано, че ако някой тръгне да извършва медицински експеримент, а за мен PSR-тестовете, антигенните тестове и ваксините са вид експерименти трябва да бъдат доброволно и писмено. Когато човек не е дал съгласие за подобно нещо, никой не може да го подлага на някакви медицински фашистки методи и съответно да бъде превръщан в някаква опитна мишка. Позовавам се на чл. 16 от Конституцията на Република България, че всеки има право на труд, а на мен реално погледнато ми се ограничи правото на труд от момента в който не ме допускаха и в един момент, след като един месец не ме допускаха, а всеки ден ходех, но не можех да достигна до работното си място, и след като един месец мина, ме уволниха дисциплинарно. Не съм нарушавал трудовата дисциплина. Поддържам молбата и искам да бъда възстановен на работното си място. Искам да получа извинение от В.Л., за цялото това причиняване на този тормоз на който бях подложен, искам да бъда обезщетен на базата на работната ми заплата за всичките месеци, за които не ми се е давало възможност да достигна до работното си място, а от там нататък и дисциплинарно уволнен, до момента на приключване на съдебния процес.

Настоявам да бъда обезщетен за неимуществени вреди в посочения размер, тъй като са ми причинени големи психически травми, тъй като на базата на това нещо аз не мога да си намеря работа, тъй като съм дисциплинарно уволнен и в трудовата книжка точно това пише и никой работодател не иска да вземе дисциплинарно уволнен човек. Моето дисциплинарно уволнение е напълно незаконно и се базира на някакви заповеди, които са нищожни по своята същност. Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада на съда. Водя четирима свидетели за установяване на обстоятелството, че не бях допускан до работа през исковия период, посочен в исковата молба. Няма да соча други доказателства. Във връзка с отговора на ответника, съм написал тези неща в писмото. Друго няма да соча. Свидетелите, които бяха с мен, с тях поне веднъж успяхме да влезем при В.Л., за да се опитаме да се разберем по човешки и той да отмени тази безумна заповед и съответно аз да бъда допускан, той ме заплашваше пред тях, че ще бъда дисциплинарно уволнен още тогава, на 27 мисля че беше и те бяха като мои защитници, като се позовавахме на Конституцията на РБ.

АДВ. Н.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата 2 молба. Поддържам молбата от 17.2.2022г. Нямам възражения по проектодоклада на съда. Считам, че не следва да бъдат допускани 4 свидетели на ищеца за едно и също обстоятелство. Водя допуснатите ни 2 свидетели.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА производството, съобразно определението си от 09.02.2022 г., с уточнението, че с нарочна молба ищецът се позовава и на други основания, които водят до незаконосъобразност на атакуваното от него уволнение.

В съдебната зала влизат 2 лица, които при запитването на съда кои са и по каква причина влизат в съдебната зала, отговарят че са роднини и желаят да останат, при което съдът указва на лицата, че предвид пандемията от Ковид-19 и заповед на Председателя на СРС не могат да останат в съдебната зала, тъй като не са страни в процеса, след което лицата излизат от съд.зала.

Съдът уточнява, че е сезиран и с претенция за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., която е несвоевременно заявена и не следва да бъде приета по делото. Не се поддържа искането за предоставяне на правна помощ, поради което съдът не следва да се произнесе по това искане. От сочените от ищеца 4 свидетели, който посочи че са за установяване на едни и същи обстоятелства, от тях следва да бъдат разпитани само 2 във връзка с извършеното уволнение. Следва да бъдат приети като сведение представените на английски сведения за Ковид-19 вируса. Следва да бъде приет и трудовия договор, представен от ищеца.

ИЩЕЦЪТ С.П.: Нямам възражения по доклада. Ще свидетелстват двама от водените от мен свидетели.

АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада

Съдът по доказателствата

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.

Не приема за съвместно разглеждане предявения с нарочна молба иск на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева за обезщетение неимуществени вреди.

ДОПУСКА до разпит двама от водените от ищеца свидетели.

Съдът пристъпва към разпит на водените от ищеца свидетели.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

М.В.Б., 57 год., български гражданин, несемеен, неосъждан, без родство с ищеца.

Съдът УКАЗВА на участниците в процеса, че носенето на маски в 3 залата е задължително.

Я.П.Г., 49 год., български гражданин, несемеен, неосъждан, без родство с ищеца.

Съдът изведе от залата свидетелят Я.П.Г. и пристъпва към разпит на свидетеля М.В.Б..

Съдът разясни на свидетеля наказателната отговорност по чл. 291 НК и същият обеща да говори истината пред съда.

СВИДЕТЕЛЯТ М.В.Б.: Познавам ищеца от протестите. Не съм негов колега. Той работи в М.Т.. Сега не работи там. Чух че е уволнен, чух го от него. Свидетел съм на това, че той не беше допускан до работното си място няколко дни. Това беше през м.октомври – м.ноември миналата година. Не беше допускан за това, че няма зелен сертификат, че не е ваксиниран и че не е извършван ПСР тест. Бях свидетел, че го спираха да ходи на работа заради това. Даже съм свидетел, че се извика и СОТ и ние извикахме полиция тогава, защото те се опитваха да ни прилагат рекетьорски мутренски методи - г-н Л. и още един, който е срещу него, извикаха СОТ и се опитаха едва ли не да ни извадят насила, затова ние се обадихме на полицията. Дойде полицията, даже целият този фарс е записан от видеокамери служебни, които са вътре в М.т. и са собственост на М.т. и това е запис, който може да бъде изискан да се види, че ние не сме нарушавали обществения ред. Ние сме защитавали единствено нашето здраве, лична и телесна неприкосновеност. Не бива да забравяме причинно-следствената връзка, че такова заболяване не съществува.

На въпроси на ищеца: Когато той искаше да влиза, портиерът се държеше грубо и се опитваше да го изгони. Той му казваше, че след като не предоставя зелен сертификат, следва да напусне и няма да бъде допуснат до работното си място, което е нарушаване на неговите основни човешки права – право на труд. Присъствах на срещата с г-н Л., даже му припомних, че има членове на Конституцията, която ако той наруши ще носи персонална отговорност, той каза че не го интересува и даже се позова на някаква заповед издадена от него, която не ни представи – нито на нас, нито на полицията – заповед във връзка с определяне на тези мерки. Тази заповед не ни я представи, което според мен тази заповед все още не съществуваше, не беше налична, която е съставена след срещата. Не мога да си спомня точно кога се състоя срещата, но беше през м.октомври и полицията може да го докаже, то има обаждане. СОТ охраната се държа с нас първоначално грубо, те казваха че ужким ни молят да напуснем помещението, ние им казахме какви са проблемите, но те въпреки това настояваха. Видяхме, че от цялата тази ситуация може да последват репресивни мерки с които можеше да бъдем насилствено изхвърлени и затова се обадихме и на полицията, за да предотвратим евентуално такива, които ние никога не сме давали повод, че може такова нещо да се случи. Г-н Л. го заплаши, че ще го уволни дисциплинарно, че ще го изгони от работа, че няма да може да си намери работа в София като лице, което вече е изгонено и че ще може да способства дори и за това.

4

ИЩЕЦЪТ С.П.: Нямам други въпроси.

На въпроси на ответника: Срещата се състоя в офиса на г-н Л.. Офисът беше в сградата на М.т.. Влизането ни не беше възпрепятствано и аз приех, че съм поканен да се срещна с директора Л..

АДВ. Н.: Нямам други въпроси.

Съдът освободи свидетеля от съдебната зала.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Я.П.Г., като разясни на свидетеля наказателната отговорност по чл. 291 НК и същият обеща да говори истината пред съда.

СВИДЕТЕЛЯТ Я.П.Г.: Познавам ищеца като човек заедно с който се борим за определени обществени каузи. Ние принадлежим към граждански сдружения. Член съм на организация с цел да се борим за тези общочовешки ценности. Ищецът работеше по времето по което се развиваха процесните действия в М.Т.. Не ми е известна хронологията на неговото трудово правоотношение, но към 27.10. когато бях свидетел на случката, той беше на трудов договор в М.Т.. На тази дата директорът В.Л. отказа да допусне служителя С.П. до работното му място, поради липса на зелен сертификат – липса на някакъв незаконен документ т.нар.“зелен сертификат“, който противоречи на Конституцията на РБ и в момента този зелен сертификат е на Конституционен съд, който противоречи на закона за защита от дискриминация. На срещата с Л., аз като представител на сдружение в гражданска полза му представих документ с цитирани законови разпоредби, започвайки от Конституцията, минавайки през Закона за защита от дискриминация, през европейските харти, конвенции и регламенти и обясних на г-н Л., като му предоставих този документ писмено, че това което прави е незаконосъобразно – че не допуска на работа служителя С.П. за това, че няма зелен сертификат. Тази среща се осъществи в кабинета на В.Л., в който влязохме безпрепятствено, бяхме много хора. В.Л. не пожела да изслуша гласът на гражданското общество. Той се държа арогантно и грубо и не поиска да разбере, че ние сме юридически подготвени и че той се опира на нормативен акт от много нисък ранг. В онзи момент В.Л. отказваше всякакъв вид конструктивен диалог, той просто не искаше да разговаря. В един момент той се обърна към охраната, в отговор на което ние се обадихме на тел.112 и повикахме органите на националната полиция на същата дата в същия момент. Дойдоха охранителите на т., които бяха професионални и отговорни, не употребиха насилие, изведоха ни в коридора, в този момент дойде и полицията извикана от нас. Полицаите бяха много професионални и изпълниха граждански си дълг достойно. Не беше констатирана никаква проява на насилие нито от наша страна, нито от страна на насрещната страна.