Решение № 325 от 07.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Велико Търново, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20244100100163 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът И. А. Д. твърди в исковата си молба, че на 8.10.2007г. бил издаден изп. лист по гр.д. № 18304/2007г. на СРС, с който ищецът в качеството му на ЕТ “Кристал – ИС – И.

Д.“ гр.П., бил осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата 146472.12 лв. главница, 3183.65 лв. мораторна лихва за периода 14.06.2007г. – 9.8.2007г., със законната лихва от 10.08.2007г. до окончателното изплащане на сумата. Било образувано на 31.07.2008г. изп.дело Д ***/2008 г. на ЧСИ С. К., ПДИ била връчена на 25.09.2008г. Били извършени множество изпълнителни действия, последното от които на 5.8.2009г. – наложен запор върху земеделска техника, а на 11.09.2008г. – опис на движими вещи, който не бил осъществен.

През 2011г. делото било перимирано и прекратено. Така според ищеца, давностният срок започнал да тече от 11.08.2008г. и бил изтекъл на 11.09.2013г. През 2012г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение – на 22.11.2012г., но той не е мотгъл да произведе действието си, тъй като трудовото правоотношение било прекратено преди това – на 17.3.2012г. Осъществен бил запор върху трудово възнаграждение за период 12.05.2014г. – 24.07.2018г., на 9.7.2018г. има два запора върху банкови сметки. На 7.8.2018г. имало неосъществен опит за опис на движими вещи на длъжника. Дори да се приеме, че това е било последното изпълнително действие, то давностният срок бил изтекъл на 7.8.2023г.

Това изп.дело било прекратено на 8.12.2023г., с отбелязване на последното извършено изп. действие от 7.8.2018г. Въпреки това било образувано ново изп. дело на 19.12.2023г., след изтичане на давностния срок относно вземането Ищецът се позовава на ТР №2/2015г. то т.д.

1

№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС като твърди, че на 11.09.2010г. изпълнителният процес бил прекратен по силата на закона. Твърди, че към датата на образуване на второто изп. дело на ЧСИ С.К. на 19.12.2023г. били изтекли повече от 5 години а именно – 15 години, поради което и към подаване на исковата молба правото на кредитора за принудително изпълнение било погасено по давност. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата 146472.12 лв. главница, сумата 3183.65 лв. мораторна лихва за периода 14.06.2007г. – 9.8.2007г., със законната лихва от 10.08.2007г. до окончателното изплащане на сумата, която до 22.01.2024г. е: 257843.18 лв. за периода от 10.08.2007г. до 23.07.2018г. и 85404.17 лв. за периода 24.07.2018г. - 22.01.2024г.

Ответникът ДФ „Земеделие“ гр. София чрез процесуалния си представител оспорва иска, като счита същия за недоказан и неоснователен. Позовавайки се на закона твърди, че давностният срок бил прекъсван на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД с подаване на молба до НАП за образуване на изп.дело №***/2008г. А с всяко прекъсване на давността започвал да тече нов петгодишен срок. По време на самото изпълнително производство давността била спряла да тече, като ищецът се позовава и на Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС и на съдебната практика. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че по отношение на вземането бил изтекъл 5-годишния давностен срок Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

От представените писмени доказателства и приложените в преписи изп.д. № № 20088090400*** и 202380940*** на ЧСИ С. К. е видно, че в полза на ответника против ищеца е издаден Изпълнителен лист от 8.10.2007г. по гр.д. № 18304/2007г. на СРС, на основание чл.237 и 242 до 248 от ГПК /отм./, за сумата от 146472.12 лв. главница, сумата 3183.65 лв. мораторна лихва за периода 14.06.2007г. – 9.8.2007г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.08.2007г. до окончателното изплащане По настоящото дело е представено образуваното на това основание изпълнително дело № 20088090400*** по описа на ЧСИ С.К.. Молбата за образуване на изп.дело е подадена на 31.07.2008г. ПДИ е връчена на ответника на 25.09.2008г. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 08.12.2023г. Видно от печата на изпълнителния лист, ЧСИ е удостоверил, че последното изпълнително действие е извършено на 7.8.2018г.

Видно от приложеното по делото в препис изп.д. № 202380940*** на ЧСИ С. К., същото е образувано на 19.12.2023г. по молба на взискателя. Изпратено е до ищеца на 8.01.2024г. съобщение за образувано изпълнително дело за задължение в размер на 146472.12 лв. със законна лихва 85404.17 лв. и 261026.83 лв. неолихвяеми вземания, заедно с разноски и такси.

При тази фактическа обстановка, съдът мотивира следните правни изводи:

Изпълнителният лист е издаден против ищеца И. А. Д. в качеството му на ЕТ „Кристал – ИС – И. Д.“ гр.П., който е заличен по силата на закона на 01.01.2012г. на 2 основание §5, ал.1 от ПЗР към ЗТР. Въпреки това, с отпадане на търговското качество на физическото лице, то продължава да отговаря за задълженията си, поети и в това му търговско качество.

Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според т.10 от Тълкувателно решение 2/2013г. на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Последното изпълнително действие, предприето по изп. дело № 20088090400*** на ЧСИ С.К., е постановлението от 7.08.2018г. – протокол за опис на движими вещи. След тази дата и до образуването на изп.д. № 202380940*** на ЧСИ С. К. - на 19.12.2023г., не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността, съобразно дадените за това задължителни указания от ВКС по цитираното по-горе тълкувателно решение. Поради това и съдът приема, че към момента на образуване на второто изпълнително дело 19.12.2023г., са изтекли повече от пет години от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие по изп. дело № 20088090400*** на ЧСИ С.К. – протокола за опис на движими вещи от 7.8.2018г. В случая 5-годишната давност би трябвало да е изтекла на 7.8.2023г.

3

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., първоначално определеният срок на извънредното положение беше от 13 март до 13 април 2020 г., като този срок беше удължен до 13 май 2020 г. Така за периода 13.3.2020г. – 13.05.2020г. всички процесуални срокове по граждански съдебни, арбитражни и изпълнителни производства са били спрени. При съобразяването на тези законови разпоредби към настоящия случай се налага извода, че 5годишната погасителна давност за процесното вземане е настъпила на 7.10.2023г., а новото изпълнително дело е образувано след този момент, на 19.12.2023г.

Предвид изложените мотиви и задължителна съдебна практика на ВКС, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи посочените в исковата молба суми, като погасени по давност.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между адвоката и ищцата, като в него е посочено конкретното основание за оказаната безплатна адвокатска помощ - чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, съдът приема, че на адвокат К. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 5000 лв., който размер е справедлив и обснован, и с оглед заявения материален интерес по делото.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВТОС държавната такса от 19716.12 лв., от заплащането на която ищецът е освободен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДЪРЖАВЕН ФОНД

„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 136, че И. А. Д. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „***“ № ***, не му дължи сумата от 146472.12 лв. главница, сумата 3183.65 лв. мораторна лихва за периода 14.06.2007г. – 9.8.2007г., със законната лихва от 10.08.2007г. до окончателното изплащане на сумата, която до 22.01.2024г. е: 257843.18 лв. за периода от 10.08.2007г. до 23.07.2018г. и 85404.17 лв. за периода 24.07.2018г. - 22.01.2024г., за които суми е издаден Изпълнителен лист от 8.10.2007г. по гр.д. № 18304/2007г. на СРС и е образувано изп.д. № № 202380940*** на ЧСИ С. К., поради погасяване на задълженията по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.38 от ЗА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ , гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на адвокат К. И. П. от ВТАК, гр.В.Т., ул.

„***“ № *** сумата 5000 лв. /пет хиляди лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ , гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 4

136, да заплати по сметка на ВТОС сумата 19716.12 лв. /деветнадесет хиляди седемстотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки/ държавна такса по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5