Решение № 1118 от 01.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20231110207724 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД чрез адв. Н. и адв. М. срещу наказателно постановление /НП/ № 698598-F698606/05.04.23г., издадено от директор ТД на НАП София-град, с което на „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 17 568.17лв. за нарушение на чл. 176в ал.5 т.3 ЗДДС вр. чл.176в ал.2 вр. ал.1 т.3 ЗДДС.

С жалбата се иска от съда да отмени издаденото Наказателно постановление. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Акцентира се върху факта да се касае за маловажен случай, като се посочва, че дружеството е подало заявление за вписване в регистъра по чл. 176в ал.15 ЗДДС на 23.01.2023г..,а съставеният АУАН е последващ предприетото действие от страна на жалбоподателя. Иска се от съда да приеме, че извършеното е първо нарушение, отстранено в кратък срок преди съставянето на АУАН и административно–наказващият орган е следвало да издаде предупреждение, а не НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. М.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото НП.

1

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ТД НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Г., който излага съображения касаещи неоснователността на жалбата.

Иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление . Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2023г. св. Д.С.Б. съставил АУАН на „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД, за това че в хода на извършена проверка по документи на дружеството констатирала нарушение на чл. 176 в ал.5 т.3 ЗДДС. В хода на проверката свидетелката констатирала, че дружеството е получило течни горива , освободени за потребление по чл.20 ал.2 т.1 ЗДДС, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв. – газьол с код КН 27102011, попадащи в приложение № 35 от ППЗДДС. На 09.12.2022г. дружеството получило доставка на дизелово моторно гориво, за която били издадени документи Фактури, издадени от „ДИНО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с предмет на доставка дизелово моторно гориво В 6 /12 003 л/ данъчна основа 27 726.93 лв., ДДС 5 545.39 лв.. Свидетелката приела, че дружеството е следвало да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или безусловна и неотменима банкова гаранция за срок една година пред ТД НАП в тридневен срок преди освобождаване на течните горива. Свидетелката констатирала, че това не е сторено до 06.12.2022г., както и, че освобождаването от това задължение предполага вписване в регистъра по ал.15. Констатирала, че дружеството е подало заявлението за вписване в регистъра на 23.01.2023г.. Приела, че нарушението е извършено на 07.12.2022г. и посочила да е установила нарушението на 05.01.2023г. – датата на предоставяне на процесната фактура.

На 08.03.2023г. съставила АУАН. Актът бил връчен на представител на дружеството. Постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, било съставено и процесното наказателно постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 17 568.17 лв. на

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приетите по делото писмени доказателства, приобщени към 2 доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Стоянова-Благоева.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

В процесната хипотеза въведеното административно нарушение на разпоредбата на чл. 176в ал.5 т.3 ЗДДС предполага осъществено бездействие от страна на субекта на отговорността при дължимо активно поведение.

Безспорно установено е от доказателствената съвкупност, че дружеството – жалбоподател видно от кредитираната фактура е получило течни горива, освободени за потребление по чл.20 ал.2 т.1 ЗДДС, предназначени за собствено потребление, а именно дизелово гориво с данъчна основа 27 726.93лв. и ДДС в пълен размер на 5 545.39 лв., с надвишен праг от 25 000 лв. данъчна основа и за данъчния период декември 2022г. е следвало да предостави обезпечение в размер на 17 568.17лв.. Дружеството не е сторило това и на 07.12.2022г. – денят, следващ деня за предоставяне на обезпечение е осъществило конкретното административно нарушение.

Тъй като отговорността е обективна и безвиновна субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

Административно-наказващият орган правилно е определил вида и размера на наложеното административно наказание – имуществена санкция в размер на 17 568.17 лв. Същата е пропорционална на тежестта на нарушението и не следва да бъде редуцирана.

3

Съдът не споделя доводите в жалбата, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. В процесната хипотеза деянието не разкрива такова, засягащо в пониска степен закриляните обществени отношения, сравнение с други деяния от този вид.

При тези доводи атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД следва да заплати в полза на НАП сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 698598-F698606 /05.04.23г., издадено от директор ТД на НАП София-град, с което на „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 17 568.17лв. за нарушение на чл. 176в ал.5 т.3 ЗДДС вр. чл.176в ал.2 вр. ал.1 т.3 ЗДДС.

ОСЪЖДА „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД да заплати в полза на НАП сумата от 100 /сто/лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4