Определение № 303 от 08.04.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Враца, 01.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500103 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.248,ал.3 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх.№ 256/17.01.2024 г., подадена от Д. Б. К., чрез Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адвокат Д. М., против Определение № 409 от 20.12.2023г., постановено по гр.д.№ 143/2023 г. по описа на Районен съд-Оряхово, с което постановеното по същото дело Решение № 160/31.10.2023 г. е изменено в частта, с която е осъден ответникът ""Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК: *** да заплати Д. Б. К. сумата 1000,00 лв. и размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона да адвокатурата /ЗА/ е намален до сумата от 500,00 лв.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че съдът е бил сезиран с два кумулативно съединени иска установителен и осъдителен, за всеки от които се дължи отделно възнаграждение съгласно чл.2,ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изтъква се, че по делото са събрани два броя такси за всеки от исковете, както и че следва да се има предвид и практиката на ЕСПЧ, с която Република България е била нееднократно осъждана за прекомерно високите такси.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение на молбата на ответника за изменение в частта за разноските.

В срока по чл.276,ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 539/07.02.2024 г. от насрещната страна "Файненшъл България" ЕООД, подаден чрез пълномощника му старши юрисконсулт М. К., с който се оспорва основателността на частната жалба.

Въззиваемият счита, че РС-Оряхово правилно е приел за разглеждане и е уважил депозираната от "Файненшъл България" ЕООД молба за изменение на решението в частта за разноските.

На следващо място ответникът по жалбата счита, че в случая дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в справедлив и обоснован размер, съответстващ на извършената правна защита.

1

Счита, че тъй като предявените искове се основават на един и същи правопораждащ факт, който предполага еднакъв интерес и защита на права и след като и двата иска касаят едно и също правоотношение, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.

Навеждат се доводи, че съдът следва да се съобрази с практиката на СЕС.

Навежда се твърдение за злоупотреба с право, тъй като според процесуалния представител на ответника е липсвал интерес от установителен иск. Твърди се неотносимост към случая на сочените в частната жалба решения.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Оряхово е сезиран с искова молба на Д. Б. К., подадена чрез адвокат Б. З., с която срещу "Файненшъл България" ЕООД са предявени установителен и осъдителен иск, както следва:

1/ Иск за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за поръчителство №***/01.10.2020 г.;

2/ Иск за осъждане на ответника на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 50,00 лв., като частичен иск от общо 800,00 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния Договор за поръчителство, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. В хода на съдебното производство размерът на този иск е увеличен от 50,00 лв. на 793,35 лв.

Образувано е гр.д.№ 143/2023 г. по описа на РС-Оряхово, по което с Решение № 160/31.10.2023 г. предявените искове са уважени изцяло, като е прието за установено на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, че сключеният между Д. Б. К. и "Файненшъл България" ЕООД Договор за поръчителство №***/01.10.2020г. е нищожен, и на основание чл.55,ал.1 ЗЗД е осъден ответника "Файненшъл България" ЕООД да заплати на ищеца Д. Б. К. сумата 793,35 лв., представляваща недължимо платен сума по нищожен Договор за поръчителство №***/01.10.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт "Файненшъл България" ЕООД е осъдено да заплати на Д. Б. К. направените съдебно деловодни разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

По делото е депозирана молба от ответника "Файненшъл България" ЕООД, с която се иска решението да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде редуцирано от 1000 лв. на 400 лв. тъй като съединените искове се основават на един и същи правопораждащ факт, който предполага еднакъв интерес и защита на права, а също така и спорът не е бил с голяма правна и фактическа сложност.

С обжалваното Определение № 409/20.12.2023 г. РС-Оряхово е изменил Решение № 160/31.10.2023 г. по гр.д.№ .№ 143/2023 г. в частта за разноските, като ги е редуцирал до 500 лв.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Основният правен спор между страните се свежда до това дали по спора следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер, определен за един или за два иска.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за 2 минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Посочената разпоредба следва да се прилага с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост.

На първо място с нормата на чл.36,ал.2, изр. второ от Закон за адвокатурата законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител /ТРОСГТК №6/2012 г./ Поради това съдът не е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт.

На следващо място изводът се подкрепя и от относима към казуса практика на СЕС - Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС, с което е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право.

Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".

В такава насока е и практиката на националните съдилища. В мотивите към Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №1649/2017 г. 1 т.о., ТК, постановено след приемане на чл.2, ал.5 от НМРАВ №1/2004г.-ДВ, бр.84/2016г., в което е записано, че е съобразено с НМРАВ към 10.03.2017г. се казва, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя не от материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а от аритметичния сбор на всички претенции.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д.

№ 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г.о., "в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове". Също така трайно в съдебната практика се приема, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адвокатското възнаграждение за всеки предявен иск поотделно, е приложима когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и както е в настоящия случай – да произтичат от едно и също правоотношение.

Изводът, който се налага от така посочените разпоредби е, че определянето на разноските следва да е в съответствие с конкретно защитимия интерес и принципа за справедливост и това е принципно възприетият подход от законодателя.

В конкретния случай предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на договора за поръчителство. Първият установителен иск за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожния договор, което предполага еднаква защита по двата иска. Следва да се отчете, че конкретният казус не представлява правна и фактическа сложност, а съдебното производство по него се е развило в две съдебни заседания, в които страните и техните процесуални представители не са присъствали. Не са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства - разпит на свидетели, изслушване на експертиза. Не са правени допълнителни доказателствени искания.

Поради гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че не 3 може да се приеме, че адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 1000 лв., определено поотделно за всеки от двата обективно съединени иска, е справедливо и разумно, поради което следва да бъде редуцирано до размер от 500 лв.

Като е достигнал до същия краен извод и е намалил размера на първоначално присъденото адвокатско възнаграждение от 1000 лв. до размер на 500,00 лв., районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 409/20.12.2023 г. по гр.д.№ 143/2023 г. по описа на Районен съд-Оряхово.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4