Решение № 3047 от 05.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3047 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110201471 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от П. К. Й. с ЕГН ********** , чрез адв. С.П. с адрес в гр.С., ул."Т. у." № *, ет. * срещу Наказателно постановление N 19-4332-022165 от 28.10.2019г. , издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал. 1 от ЗДВП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДВП .

В съдебно заседание жалбоподателят П.Й. , редовно призован се явява лично и се представлява от адв. С.П. с пълномощно по делото.В хода на съдените прения, последната от името на доверителя си иска отмяна на процесното наказателно постановление поради липса на извършени нарушения.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждени и държавна такса.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

1

Жалбата на П. К. Й. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 19-4332022165 от 28.10.2019г. , издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 08.10.2019г. св.А. С. в присъствието на св. Т.А. -двамата, служители в ОПП СДВР, съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA №

75138/08.10.2019г. срещу П. К. Й. с ЕГН ********** за това, че:'' на ***г. около 17:33ч. в гр.С. по бул.''д-р Г.М.Д.'' с посока на движение от бул.''С. ш.'' към ул.''Н. Г.'' , управлявал л.а.''О. З.'' с рег.№ *** , като по време на движение водачът не е поставил предпазен колан, с който МПС е оборудвано и при подаден сигнал със стоп-палка модл Ц8 по образец и показано място къде да спре, водачът не спира на указаното място, като продължава в посока ул.''Н. Г.''. Водачът е сам в МПС.''

Нарушенията са квалифицирани от контролния орган , като такива по чл.137А, ал. 1 от ЗДВП и чл. 103 от ЗДвП.

Актът бил предявен на П.Й., който го подписал и отбелязал, че има възражения.

Възражения постъпили и в законоустановения 3 дневен срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 19-4332-022165 от 28.10.2019г. , издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал. 1 от ЗДВП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДВП .

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за 2 събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.

Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се установиха в хода на съдебното следствие.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели – актосъставителят С. и свидетелят на нарушенията - А., които заявяват, че не помнят нищо по случая.

По искане на защитата бяха разпитани св. П. Й.а и А. Й.а, като и двете свидетелки заявяват, че са били пътнички в автомобила, управляван от жалбоподателя на 08.10.2019г. и са категорични, че същият е бил с поставен обезопасителен колан. И двете свидетелки сочат, че на процесната дата жалбоподателят се движел по бул.''д-р Г.М.Д. '' в лявото платно за движение и след като му бил подаден сигнал за спиране от служител на полицията е било необходимо известно разстояние за да се престрои вдясно и да спре.

По делото няма доказателства ,които да дискредитират показанията на тези свидетели, поради което съдът ги кредитира.

От всичко изложено следва, че административното обвинение е изцяло недоказано, и поради недоказаност на нарушенията , съдът не намира за нужно да обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП, компетентността на контролния и наказващия орган и вида и размера на наложените наказания.

При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за адвокатско представителство, съгласно представения списък с разноски.

Що се отнася до претенцията за присъждане на сума , за внесена държавна такса, това искане е неоснователно.

За производствата пред СРС по обжалване на наказателни постановления не се дължи държавна такса, съответно разноски за такава не се дължат.

Действително по делото са представени доказателства за внасянето на сума в размер на 10 лева по сметка на СРС с основание държавна такса, която сума подлежи на връщане ,като внесена без правно основание.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 19-4332-022165 от 28.10.2019г. , издадено 3 от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на П. К. Й. с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал. 1 от ЗДВП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДВП .

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Й. с ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски за адвокатско представителство.

ПОСТАНОВЯВА сумата в размер на 10 лева, внесена по сметка на СРС от адв. С.П.

ДА СЕ ВЪРНЕ на П. К. Й..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4