Определение № 1486 от 21.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1486 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500609 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 146, сграда „А“, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров чрез юрисконсулт В. Т. против определение № 570/02.02.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120105050. С това определение, съдът оставя без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД с вх.№ 54432/22.12.2025г. за изменение на решение № 2721/03.12.2025г., постановено по гр. д. № 20252120105050 в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Според дружеството – жалбоподател, съществува еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването на нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, в това число и по дела с представляващ адвокат Елена Иванова. Поради това, процесуалният представител на ищеца разполага с възможност да използва вече изготвени документи, които само да прецизира. В допълнение към това, частният жалбоподател подчертава, че фактите по гр. д. № 5050/2025г. са безспорни и делото се отличава с ниска фактическа и правна сложност.

„Кредисимо“ ЕАД иска от въззивната инстанция да намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвокат И., в размер на 240 лева с ДДС.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба, основано на цитирана съдебна практика.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото 1 доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Д. И. Г., ЕГН: ********** от гр. Б., кв. "Л.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от адвокат Елена Иванова със съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.

„Борба“ № 3 против „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД. Ищецът иска от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 2516886/ 07.02.2022г., сключен между него и „Кредисимо“ ЕАД и нищожността на договор за поръчителство, сключен между него и „Ай Тръст“ ЕООД, както и да осъди „Кредисимо“ ЕАД да му върне сумата от 20 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът иска от съда да осъди „Кредисимо“ ЕАД да му възстанови заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 50 лева, представляващи престация по договор за поръчителство.

Ответната страна „Кредисимо“ ЕАД, представлявана от юрисконсулт В.

Т., представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответната страна „Ай Тръст“ ЕООД, представлявана от юрисконсулт С.

С., представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете.

С решение рег.№ 2721/03.12.2025г., Районен съд – Бургас прогласява нищожността на договор за потребителски кредит № 2516886/07.02.2022г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Д. И. Г. и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 07.02.2022г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Д. И. Г.. С решението, съдът осъжда „Кредисимо“ ЕАД да заплати на Д. И. Г. следните суми: 75,86 лева, представляващи недължимо платена договорна лихва по договор за потребителски кредит № 2516886/07.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.07.2025г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и 341,12 лева, представляващи недължимо платено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 07.02.2022г.

С решение рег.№ 2721/03.12.2025г., Районен съд – Бургас осъжда „Кредисимо“ ЕАД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС и „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.

„Кредисимо“ ЕАД подава молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските и за намаляване на присъденото в полза на адвокат И. възнаграждение на 240 лева с ДДС. В молбата, дружеството посочва, че съществува голям обем и еднозначна съдебна практика, свързана с предмета на делото и депозираните по делото писмени отговори и документи са еднотипни. Освен това, голяма част от фактите по делото са безспорни и делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Ответната страна Д. И. Г. подава писмен отговор, в който становище за 2 неоснователност на молбата с правно основание чл.248 от ГПК. Г. подчертава, че в конкретния случай присъденото възнаграждение е с 50% по-малко от възнаграждението, което би било определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2024г.

С определение рег.№ 570/02.02.2026г., Районен съд – Бургас оставя молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

Съдът посочва, че в мотивите на решението е изложил доводи по направеното възражение за прекомерност и не са налице нови обстоятелства и факти за промяна на решението.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Според чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. При преценка за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, съдът изхожда от фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, времето за осъществяването й, квалификацията и опита на адвоката.

Според тълкуването, дадено в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, посочените в Наредба № 1/2004г. адвокатски възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителни за съда при за определяне на адвокатското възнаграждение. За определяне на последното, значение имат видът на спора, материалният интерес и извършената работа съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай, от представения по делото договор за правна помощ и съдействие, сключен на 30.06.2025г. между Д. И. Г. и Еднолично адвокатско дружество Е. И. се установява, че страните са уговорили възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Делото е образувано по искова молба, с която са предявени четири обективно съединени иска. По делото е допусната и е приета съдебно-икономическа експертиза, направено е изменение на иска и искане за присъждане на съдебни разноски. При това положение, изводът на районния съд, че възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД, съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от пълномощника процесуални действия, е правилен и обоснован.

Възражението на частния жалбоподател, че по отношение на 3 предявените искове е формирана еднозначна съдебна практика и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, е неоснователно. Действително, предметът на спора не разкрива изключителна фактическа и правна сложност, но по делото са извършени множество процесуални действия и анализ на фактите, на които се основава спора. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС не се явява прекомерно и не следва да се намалява.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 570/02.02.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120105050.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4