Определение № 39604 от 24.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39604 гр. София, 24.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110110320 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

„Профи Кредит България“ ЕООД е предявило срещу А. Б. Б. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 240,11 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № /номер//25.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 20,80 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 15.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 01.10.2024 г. по ч. гр. д. № 25698/2024 г. по описа на СРС, 51 състав, както и осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 112,21 лв., представляваща цена на предоставената услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване на вземането по Договор за потребителски кредит № /номер//25.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 25.11.2022 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № /номер/, по силата на който предоставил в заем на ответника сумата от 600 лв., която последният се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва при ГЛП в размер на 40,90% и ГПР в размер на 48,24% на 11 равни месечни погасителни вноски, платими на 15-о число на месеца, всяка в размер на 65,23 лв. Излага, че кредитополучателят избрал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ за приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит срещу възнаграждение в размер на 330 лв., поради което общо дължимата сума по кредита станала 1 047,52 лв., а общият размер на вноската възлязъл на 96,23 лв. Сочи, че предоставената от кредитора чрез банков превод сума е изцяло усвоена от ответника на 25.11.2022 г. Излага, че в периода от 16.12.2022 г. до 20.05.2023 г. ответникът е извършил плащания в общ размер от 722,80 лв., с които са погасени само част от задълженията по договора (674,40 лв.), включително лихви за просрочие, част от лихви за забава и такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, като въпреки изтичането 1 на срока на договора процесните задължения останали непогасени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, дължимостта на претендираните суми и прави възражение за изтекла погасителна давност на търсените вземания.

Съгласно чл. 154 ГПК, при предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с уговореното договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) в уговорения размер, заявяването и извършването на допълнителната услуга, за която е уговорено претендираното възнаграждение.

С оглед наведеното основание за изтекла давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за извършване на паричния превод на 25.11.2022 г., както и за извършване на допълнителната услуга, за която е уговорено претендираното възнаграждение.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

По делото следва да бъде приложено ч. гр. д. № 25698/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 и чл.

101 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.11.2025 г. от 15:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че описаният под т. 4 от исковата молба документ „преводно нареждане документ“ не е фактически представен, както и че ако иска приемането му като писмено доказателство по делото, следва най-късно в първото открито заседание да го представи в заверен препис, ведно с 1 бр. препис за ответника.

ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 25698/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за 2 разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3